Елате да видите, музикантите са си забравили тръбите!" - това възкликва един от тримата братя Дейкови на 8 декември 1949-а при вида на Панагюрското злато. Павел, Петко и Михаил се натъкват на съкровището, докато работят в тухларната в местността Мерул. Измиват златните съдове на реката и ги нареждат. Казват, че предметите така блесват, че чак очите да те заболят! После ги слагат в пазарска чанта и ги занасят в общината. Предават ги на държавата без колебание. Затова получават по 300 000 тогавашни лева от Пловдивския общински съвет. Друга награда отказват. Златният сервиз от девет части е от времето на траките - IV- III в. пр.Хр. Почти 6000 г. по-късно съкровището се е превърнало в емблема на България, но и в ябълка на раздора.
Както в спора между държавата и наследниците на Дейкови, така в самия клан Дейкови.
"Добри и честни хора, бяха почетни граждани на Панагюрище, но си отидоха в мизерия", разказва с огорчение една от дъщерите на братя Дейкови. Жената моли да не пишем името й - не желае после да я коментират. Двама от племенниците й - Стефка Ангелова и брат й Павел Цветанков, водят битка за златото в съда. 10 са преките наследници на братя Дейкови. Само двамата внуци на откривателите имат претенции към златото. Леля им е от другата страна на барикадата - не я интересува никакво съкровище. Горда е с дедите си. Ще запомни баща си и чичовците си като изключително скромни. Разказва, че с парите от наградата през 1949-а Дейкови купили
и подарили на кметството нов бюфет
Останалото похарчили за земя. Така ще ги запомни и братовчедка й Панка Борделова, дъщеря на Петко. Тя е на 11 г., когато баща й и чичовците й откриват тракийския сервиз. Борделова остава млада вдовица, едва на 29 г. Успява да отгледа сама трите си деца. 19 г. прави персийски килими, после работи в общината. Не очаква, а и не получава облаги, защото е от клана Дейкови.
Ограбени от държавата обаче се чувстват двамата й племенници - Стефка и Павел. До месец Върховният административен съд (ВАС) трябва да излезе с решение по делото за Панагюрското съкровище, което водят. Ангелова и Цветанков са сезирали и ДАНС заради съмнения, че златните предмети са подменени. Експерти са категорични, че има възможност да се направи сравнителен анализ дали ритоните, фиалата и амфорите са оригинални.
Тезата на Павел е: "Дядовците ми никога не са били археолози или участници в археологически разкопки. Панагюрското златно съкровище не е археологическо откритие, следователно не е изключителна държавна собственост". Мъжът е тенор, пее класически и естрадни песни, но не се препитава от това, защото "музикант къща не храни". Занимава се със строителство и земеделие. "Аз съм убеден, че държавата никога не е оценявала, откупувала или получавала в дарение това съкровище и ще се боря за истината до край", твърд е Цветанков. Сестра му, инж. Стефка Ангелова, смята, че родът им е жертва на "административен грабеж". "Това е сагата, в която се впуснахме с моя брат. И няма да се откажем, докато не възтържествува справедливостта.
Дядо ни беше заплашен от партийния секретар
и не смееше да си поиска съкровището до 1990 г.", разказва Стефка. "Нямахме възможност да потърсим документи, докато не влезе в сила Законът за достъп до информацията. Тогава осъзнахме колко сме ощетени. И тръгнахме да си търсим правото. То е не само наше, то е на целия български народ, който сега не може да се радва на Панагюрското съкровище, защото никой не е убеден, че предметите във витрината са оригиналните", споделя Ангелова. "Мечтая за момента, когато ще разкажа истинската история за това несметно богатство и то ще заблести, както изискват законите. Обикновени хора сме,
разочаровани от прокурори и съдии
решени да стигнем да разкажем за истинската история на България", пали се Стефка.
Ако внуците на най-големия брат - Павел Дейков, спечелят битката в съда, нямат намерение да слагат тракийския сервиз в бюфета. "В Закона за културното наследство нещата са уредени много прилично. Ще правим същото, каквото прави в момента собственикът на една от най-големите колекции в света на тракийско изкуство", казват те. Какво ли? Взема комисиона, когато колекциите гастролират в музеи и галерии.
Утре ще поискат и земите на Аспарух
Божидар Димитров, шеф на НИМ
Защо обявявате Павел Цветанков и Стефка Ангелова за наследници на Панагюрското злато. По кой закон са наследници? Този текст от Закона за старините, на който се позовават, че трябва да им се плати, защото златното съкровище е намерено в тяхна частна земя... Земята не е тяхна. Братята Дейкови са били наемни работници и са копали в двора на една тухларна. Не знам на кого е била собственост, на частно лице е невъзможно да бъде. Държавна или кооперативна, един Господ знае. Имало е национализация. Дайте нещо сериозно да си говорим. Аз мога да поискам земята на цяла България, защото имам сигурни данни, че съм наследник на Аспарух. Вижте, черен съм, кръгла глава имам. Горе-долу тяхната е същата. Да покажат брата и сестрата документ, че частната земя е била тяхна. Питайте ги имат ли нотариален акт, че частната земя е била тяхна. Защото само на това се основава искът им, доколкото се разбра.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
