Златотърсачи от цялата страна откриха Клондайк през уикенда в закътано място под железопътния мост на влака от Берковица към Монтана. Там река Бързия тече буйна, а едрият пясък е жълт като благородния метал.
"Не мислете, че само гребвате и е окей. Промивам от вчера и още нищо не съм уловил", обяснява мъж от Варна. Обаче той и дошлите от цялата страна за събора на търсачите на самородно злато и метеорити, не се впечатляват от напразното промиване. Събира ги най-вече хобито да ги търсят - възможността да споделят опит, техники, да научат някоя неизвестна досега "златна" история.
Преди всички от Кърджали е пристигнал председателят на асоциацията на търсачите на самородно злато и метеорити Кирил Стаменов, създадена по негова идея преди две години. Той е душата на колегията, организаторът на всички срещи, събори и състезания. 400 човека са се записали досега в организацията - обичат да търсят злато и плащат по 20 лева членски внос на година.
"Нашата асоциация е единствената на Балканския полуостров. Създадохме я, за да се разбере колко много са хората, които имат за хоби търсенето на самородно злато. Откриваме го в реките и между скалите", споделя Кирил. Той е бил запален преди 35 години от баща си. Тогава живеели във Враца и търсили злато около Зверино и Елисейна. Работил е дълги години в "Кремиковци", тия дни очаква да получи първата си пенсия. Бил е началник на варовите пещи, но нито за ден не е преставал да мисли за златото. Научил се да промива речен пясък, да обхожда с металодетектор скалите. Веднъж щастието му се усмихнало - между скали открил 13-грамов къс самороден метал. "По реките може да се промие по грам-два на ден. И то при късмет", обяснява той. Но понякога легените остават празни. "България е пълна със злато", твърди Стаменов. Той е напреднал в историята на българското злато толкова много, че човек ще помисли, че е завършил специални науки в най-престижни световни университети. Знае, че по нашите земи злато са добивали още траките, а след тях римляните. Разказва, че най-голямата златна мина в Трансилвания по времето на хан Крум е била българска. И Вълчитрънското съкровище е било изработено от злато, добито край Крумовград. Той опровергава учени, които твърдят, че златото за накити и съдове, каквито се откриват по нашите земи, е било внасяно от чужбина. Златото от река Огоста е било изпращано в Рим и в Рациария за преработка. Неслучайно римляните са строили в този район крепости, за да го охраняват по пътя му към Рим.
"Край село Дълги дел още стоят купчините речен камък, които робите са пресели, за да добиват злато. От Космоса са видени големи златни залежи под Пирин и Рила. За трилион долара. България е богата", категоричен е Стаменов.
Лидерът на търсачите е участвал в археологически разкопки в Италия, бил е на големи обекти с наши учени и по родните земи. Покрай тях е разбрал къде са били златните находища. Разпитвал е и стари хора. Всяка наша река има злато, убеден е той. Стига човек за знае как да го извади. Кирил недоумява, че в бедния Северозапад има хора, които не виждат златотърсачеството като спасение от мизерията. Районът е богат на благородния метал - от Берковица до село Стакевци има златна жилка. Където и да е тя, злато може да бъде открито в реките и скалите в района. Неслучайно по река Огоста при вливането й в едноименния язовир е работела най-голямата драга, руско производство. Какво обаче е вадила, никой не знае.
Нови уреди за изкушените
На събора свой щанд е открил Андрей Колев от Монтана. Той е сред най-известните златотърсачи, затова е конструирал и уред за промиване на речния пясък. Произвежда го неговата фирма "Пластика -М". Има и лопатки, металодетектори. "Двама-трима късметлии ще си тръгнат с дребни златни песъчинки. Те са дошли по-рано от другите и вече два дни са по Огоста и Бързия. Никой от нашите членове не е забогатял от откритото самородно злато. Повечето пазят малките късчета, наречени златини, за деца и внуци. Е, има и такива, които ги дават за златни накити на съпругите си. За утеха, че ги няма вкъщи през почивните дни", казва Кирил Стаменов.
Канят геолози и историци за лекции
Промиването на златото е древно занимание, но днешните му любители искат да знаят повече не само как да го търсят, но и къде да го търсят. Затова асоциацията организира срещи с геолози и историци. В Пловдив през миналата година геологът Йордан Йорданов е запознал нейните членове с ролята на междинните колектори във формирането на златоносните разсипи. Знания им е предал и Олег Витов от БАН, говорел им е и историкът нумизмат Христо Терзиев.
"Ние не сме иманяри, а практикуваме хобито си съвсем законно", казва мъж от София. Това обаче станало възможно едва през 2001 година, когато били приети поправки в закона за подземните богатства. Те позволяват златодобива чрез ръчно пресяване в руслата на реките. По-възрастните обаче помнят и времената, когато са били гонени от реките, привиквани в службите за обяснения. Наричали ги бракониери.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
