Даниела Олег Ляхова вчера за последен път беше сред своите творения. Ковчегът на изключителната художничка, която почина сред мъчителна и мълчалива битка с рака, беше поставен на голямата сцена в театрална работилница "Сфумато". Момчетата от техническия екип бяха построили декора от "Зимна приказка" само за една нощ. За да може гилдията да се прости подобаващо с любимата си приятелка. Страшно много хора оставиха цветята и сърцата си пред тленните й останки. Защото в съсловието няма нито един човек, който да каже и една буква накриво за невероятната дама. Тя беше от малкото официално признати праведнички в арт средите, в които нравите невинаги са от най-любезните. Лицето й грееше, въпреки че адски се притесняваше, когато почти всеки сезон излизаше да приеме поредната статуетка. "Всъщност тя остава вградена в театъра", категорични са всички. Нейното благородство, граничещо със святост и тотално отдаване, ще остане без аналог. Но Даниела, която има аскеери и икари на килограм, беше сред най-сдържаните артисти. Тя никога не парадираше с факта, че режисьорите чакаха "на опашка", за да я ангажират за спектаклите си. Нито пък им се сърдеше, че не й оставят време да се затвори в ателието си и да рисува прекрасните си живописни платна. Даниела просто беше от онези сценографи и костюмографи, без които нито една постановка никога не би имала желания успех.
"Даниела беше мила и скъпа на всички ни - по почти незабележим приживе начин изключително важен за всички нас човек. Солидна опора на страшно много хора в професията. Много скромна. Човек, който присъства в живота на другите абсолютно дискретно. Тя наистина е била стожер - тук, в "Сфумато", най-добре знаят това. Даниела събираше в себе си отрицателната енергия. И я преработваше като пречиствателна станция. Нямам предвид нищо метафорично, съвсем конкретно беше така. Сигурен съм, че освен тези, които са работили с нея, много повече усещат към Даниела нещо, което може да се нарече любов. Тя беше създание, което заслужаваше обичта на всички. И съм сигурен, че я получаваше отново по дискретен и незабележим начин. Много е трудно във време на изключително засилен нарцисизъм и воля за самоутвърждаване да има хора, които присъстват в тоя свят скромно, но с най-видим резултат", сподели Явор Гърдев на дискусията "Какво да се прави", цитиран от "Площад Славейков".
"Даниела беше художникът на "Боб" - моята първа поставена пиеса. Тя ми разкри много и важни истини за театъра. Научи ме на това, което се случва пред и зад сцената. Разговаряхме с часове - за видимите и невидимите неща в изкуството. Имаше хигиена на общуване. В същото време обаче умееше да поддържа отлични отношения с всеки - от осветителите до актьорите. И понеже репетициите продължаваха дълго, тя оставаше с нас до последната минута. Никога няма да го забравя. Даниела не носеше и грам амбиция. Стремеше се към чистата хармония. Може би тъкмо заради това всичко й се получаваше до последния детайл. А беше убийствено скромен човек", сподели Елин Рахнев.
Даниела, която работеше, без да се щади, въпреки болките и химиотерапиите напоследък беше ангажирана в проекта на "Сфумато" "Терминал 2" - заглавие от афиша за 25 години от старта на арт работилницата. Най-близките хора на Ляхова бяха актьорът Мариян Бозуков, с когото живееше отдавна, и сестра й Надежда, също елитна художничка.
Даниела Олег Ляхова завършва "сценография" при професор Георги Иванов в Академията. В театъра дебютира във "Вуйчо Ваньо" в дует с Никола Тороманов в "Сфумато". Освен в арт работилницата, където почти живееше, тя разписа бляскави представления в Народния, в Сливен, Ловеч, Димитровград...
В "Живот по три" отдели зрителите в театър "199" от сценичното пространство със стъклена преграда. В "Жюли, Жан и Кристин" изгради кухнята на графа чрез блясъка на хладния метал и парата от горещата вода - за да навяват алюзии за болнична стерилност. Котлони подгряват водата в тенджерите, а голям вентилатор суши и развява косите на Жюли, докато Жан пържи яйца "на живо" пред очите на публиката.
В "Зимна приказка" големият бял правоъгълник се трансформира в дворец, затвор, овчарска колиба, скала...
Не случайно Юлия Огнянова, Галин Стоев, Крикор Азарян, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Явор Гърдев, Стоян Радев се кълняха в Даниела. Тя беше и остава равностойният съавтор в триумфа им.
"Имах шанса да живея сред хора, които се занимаваха с живопис и бяха утвърдени художници, които много харесвах: Димитър Илиев, Станислав Памукчиев, Милко Павлов, Цанко Панов, Лъчезар Касабов, Нуша Гоева, Коста Денев, Петър Дочев. Те са ме насърчавали и много са ми помагали. Особено Митко. Особено Станислав - той къде на шега, къде не съвсем, се заяжда с мен заради сценографията. Разговорите, отношението към живописта като към начин за осмисляне на собственото съществуване - това са неща, които са ме възпитали и до голяма степен формирали", казва художничката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
