Чудесата се случват на оптимистите - главният редактор на в. "Хасковска Марица" е доказателство за това. От 24 август в гърдите на 37-годишния журналист тупти ново сърце. Жоро е истински късметлия - чака по-малко от година за трансплантацията, която му направиха в столичната "Св. Екатерина". "Никога не съм се отчайвал и даже не съм мислил за това. Може би така е било по-добре за мен, защото не съм осъзнавал колко рядка кръвна група имам, как на мен не може всеки да ми дари орган. Ако бях мислил за това, сигурно щях да полудея", признава Георги.
"Работех до последно, а когато ми се обадиха от Агенцията по трансплантации, за да ми съобщят, че има донор, бях на почивка", връща се назад Георги Пеев. Журналист е от 16 г., в момента е главен редактор, а за известно време бе кореспондент в Хасково на "Стандарт". Шокираща вест, че му трябва ново сърце, идва преди близо 2 г. При това в деня, в който му предстои присаждане на бъбрек, който трябва да му даде майка му. Дотогава Георги не знае, че сърцето му е болно. Бъбреците му са проблем отдавна - страда от коварното заболяване гломерулонефрит и след серия вирусни инфекции стига до хемодиализа. Така през октомври 2011 г. се оказва в УМБАЛ "Александровска", където трябва да му направят трансплантация. Няколко часа преди операцията обаче анестезиолозите установяват проблем със сърцето на Георги.
Трансплантацията се отменя
А Пеев не приема диагнозата сериозно. "За мен големият проблем бяха бъбреците. Тук, в "Св. Екатерина", ми предписаха хапчета за проблемите със сърцето, от които се почувствах много по-добре и дори забравих, че ми има нещо", признава си Георги. Докато неусетно се оказва в списъка на чакащите сърце.
Това обаче не му пречи да живее на пълни обороти. Работи и живее, сякаш е напълно здрав. Новината, че го чака ново сърце, го заварва, докато е на ваканция на гръцкия о-в Тасос с жена си Ани и 5-годишния си син Калоян. "Обадиха ми се на 23 август около 14,30 след обяд. Аз, съпругата ми и синът ни бяхме влезли в един магазин, а телефоните ни бяха останали в колата. От Агенцията по трансплантации са звънели първо на мен, а после и на жена ми. Когато ми съобщиха новината по телефона, затворих очите си точно за 10 секунди, за да осъзная какво ми казват. След което само попитах в колко часа най-късно трябва да бъда в София и казах, че в 21 ч съм там", разказва за един от най-щастливите мигове в своя живот Георги. За щастие, багажът е стегнат - Пееви тъкмо са на път от един курорт към друг. В 20,30 ч Георги вече е в "Св. Екатерина". "Благодаря на хората, които направиха трансплантацията ми и се грижат за мен и след нея. Те са изключителни професионалисти и искам българите да знаят, че имаме лекари на световно ниво. Не го казвам, за да ги хваля, понеже са ми помогнали, а защото аз съм живият пример за техния професионализъм", развълнуван е Пеев.
Днес, 3 седмици след операцията, се чувства прекрасно. До края на месеца, ако всичко протича нормално, ще му бъде направена и другата трансплантация - на бъбрек, отложена заради проблемите със сърцето. После Георги започва новия си живот - ще го направи с бягство на село. Със семейството му ще се "скрият" за седмица-две в Долно Белево
Пеев разказва, че в димитровградското селце живеят само 50 баби. "Ще ми е рано за шумотевицата в Хасково. А след това мисля да посетя любимия ми Велинград", крои планове Георги. Как се мечтае с чуждо сърце в гърдите? "Все едно е мое. Не може да има такова усещане. По-скоро чувството е в главата - там са мислите. Аз сега много повече се вълнувам от това и на други хора да се случи това щастие, каквото на мен, отколкото да благодаря на Господ или на когото и да било", призна Георги. А на родителите на младия мъж от Варна, които му подариха втори живот, казва: "Докато бие това сърце в моите гърди, то ще ги обича. Те заслужават огромно уважение".
Ще търся родителите на спасителя си
- Георги, страх ли те беше преди операцията?
- Не, имах пълно доверие на лекарите. Всъщност вечерта преди трансплантацията мина като в сън. А в деня на операцията д-р Чилингирова, на която безкрайно благодаря за назначената терапия с лекарства преди присаждането, дойде, за да поговорим - въпреки че не беше на работа. Казах й, че искам само едно - утре, когато синът ми има рожден ден и навършва 5 г., отново да има баща. А тя ми отвърна, че съм й спестил много приказки.
- Питаш ли се: "Защо аз"?
- Обяснявам си го така - някой някъде е решил, че има какво още да дам в този живот. Но не се впускам във философски размисли "защо аз".
- Мислиш ли да се срещнеш с родителите на донора, който те спаси? Какво би им казал?
- Ситуацията е изключително деликатна. Първосигнално си помислих - да, ще отида във Варна и ще намеря тези хора! Но какво ще им кажа, когато отида? Има ли на света думи, с които може да се опише тази благодарност? Аз съм човек на словото, но не намирам такива. Нямам! Затова единственото, което бих им казал, е, че ще ги обичам, докато това сърце тупка в моите гърди. Ще се опитам да ги намеря, защото трябва да им се благодари, но не знам дали ще искат да се срещнат с мен.
- Ще се посветиш ли на каузата за донорството?
- И преди съм работил за нея, още преди да имам нужда от сърце. Нещата са много сложни. След като ти присадят сърце, си в реанимация в продължение на седмици, а над теб денонощно бдят 4 сестри на смени. Има и санитар и още много хора, които се грижат само за теб. Тоест, за да се случват такива операции у нас, е нужно да се тръгне от най-ниското ниво - да има сестри, за да ни гледат. Освен това в България трансплантационните центрове са много малко и това трябва да е ясно на всички. Друг важен аспект е, че нацията ни е болна и застаряваща. Едва ли повече от 20-30% от хората у нас могат да дарят органи. Аз лично в последно време почти не познавам здрав човек. Как да има трансплантации тогава? Болен човек не може да е донор. Проблемът е комплексен. Трансплантациите трябва на първо място да са държавна политика. Защото, ако например вземем бъбречните, един човек с присаден бъбрек вече е активен и пълноценен и излиза много по-евтино на държавата. Той трябва да приема само медикаменти, а една хемодиализа струва 300 лв., като седмично се правят по няколко и отделно се пият хапчета. Миналата година, доколкото знам, има само 2 присадени сърца. Не става дума и само за пари, трябват хора, организация.
- Какво би казал на хората, които отказват да дарят органите на близките си?
- Грешат! Защото сме 2013 г. и би следвало всички предразсъдъци да бъдат изхвърлени на боклука. А не заради тривиалното - може да спасите човешки живот. Може да го спасите, а може и да не го спасите. Просто да забравят предразсъдъците, защото грешат.
- За какво мечтаеш? Къде се виждаш в бъдеще?
- Искам да отгледам и възпитам сина си, като се надявам да стане добър човек. Искам да работя. Надявам се, че ще се възстановя бързо и ще мога да се отдам отново на професията си, която безкрайно много обичам. Именно тя ме научи да бъда такъв - да съм силен и да не се предавам.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
