Тя е на 25. Била е много красива. И още е. Гримирала се е. Вече не го прави, защото не може сама. Обличала се е модерно. Вече няма как, защото не може сама. Ходела е на купони. Вече не може сама. Момчетата са си падали по нея. Сега няма как да я видят, защото не може да излиза, да ходи и да говори. Била е пълна отличничка, имала е амбиции да учи международен туризъм. Сега тази мечта е стъпкана. Вече 6 г., най-хубавите от живота си, прекарва прикована към леглото. Майка й Диана и баща й Красимир нямат право да се сриват психически. Всеки ден се молят да стане чудо. Не губят надеждата, че отново ще чуят звънкия й смях, да видят щастливите звездички в очите й. Както им казват лекарите в Израел - следете внимателно погледа на Мануела.
"Живеем в някакъв кошмар 6 г., но не се оплакваме, защото никой не е виновен", изплаква бащата на Мануела, Красимир Горсов. Признава, че му е най-болно, че Максим Стависки не се е обаждал от 30 януари 2008 г., когато имало дело в Бургас. "Категорично мога да кажа, че не се интересува от състоянието на детето", казва Красимир. Пътищата на Горсови и шампиона се пресякоха по ужасяващ начин - на 5 август 2007 г. край Ропотамо колата, в която пътува 19-годишната Мануела, е пометена от хамъра на фигуриста. Шофиралият с 1,1 промила в кръвта спортист уби на място 23-годишния Петър Петров. А Мануела застина в будна кома. И така 6 г.
"Мануела не говори. Опитва се, но не става", с болка разказва Красимир. Момичето все още не може и да ходи. Обикновено баща й я взема на ръце, слага я в колата и с майка й я извеждат на въздух. Това са разходките на Мануела. Сега, в жегите, избягват да излизат, за да не се влоши състоянието й. Мануела диша самостоятелно от 5 г. и се храни сама от 3 г., уточнява бащата. С трахеостома е, която се явява улеснение - в случай, че се задави. До няколко месеца вероятно ще бъде премахната и специалната канюла, чака се само един от лекарите да разреши, обяснява Горсов. Мануела спи най-много по 5 часа.
Само 5 часа спи и майка й Диана, която неотлъчно е до нея - не мърда от леглото й. Баща й Красимир се грижи да идва редовно рехабилитаторът, да се осигурят медикаменти за лечението й, да правят консултации със специалисти. Вече няколко години семейството от Велико Търново живее в общинско жилище в София, за да е по-близо Мануела до докторите от ВМА, които продължават да контролират състоянието й. Горсови опитват да се справят сами, макар да не работят. От помощ са им парите от застраховката, дарителската сметка, както добрините на бизнесмена Петър Христов и на популярния актьор и режисьор Владислав Карамфилов-Влади Въргала. "Не са спирали да помагат. Не знам какво би се случило, ако ги нямаше. Скоро имахме проблеми с лекарства на Мануела за 2700 лв. и Влади даде парите. Той знае всичко , което се случва с нашето семейство. Нямам думи да се отблагодаря!", казва Красимир. Идея на Въргала е и да опитат присаждане на стволови клетки в Русия. "Те помагат на организма да претърпи ренесанс, да подмлади органите", обяснява Въргала. Негов приятел, който работи в Санкт Петербург, при следващото си прибиране ще консултира момичето.
"Мануела има проблем и със зъбите. Бог да поживи стоматолога д-р Кирякова. Една жена, която чисто по човешки се отзова на секундата и започна лечение. Безплатно. Мануела има мъдреци, които може да се наложи да се извадят. А в нейното положение това е равносилно на операция, прави се с пълна упойка", разказва още Въргала. Актьорът се грижи за Мануела като за собствено дете. Прави го от цялото си сърце и душа. "Най-лошото е, че хората смятат, че когато става дума за помагане, става дума за пари. Да, парите са важно нещо. Обаче дори да ги няма, когато живееш в среда на нормално човешко отношение, това пак е терапия. Не е задължително да имаш пари и да помагаш", вярва Въргала.
Дано Бог ни прости, че децата ни падат курбан
- Влади, наистина ли Мануела прави първи стъпки?
- Няма стъпки. Ако някой е казал "стъпки", може би е имал предвид етапите на лечение.
- Разбира ли Мануела какво й се говори?
- Дано да не разбира. Като й кажат: "Къде е еди-кой си?", тя си обръща погледа, но дали мозъкът й дава команда, за да погледне, или е просто съвпадение, трудно е да се каже. Много пъти не реагира. А понякога, когато в стаята влезе някой, се усмихва. На баща си се радва най-много. Има моменти, когато изпитва ужас. Мануела е физически безпомощна.
- Защо решихте дапомогнете на семейството?
- Не можеш да видиш на улицата паднал човек и да не се опиташ да го вдигнеш, считам го за нормално. Дето се вика, аз трябва да съм благодарен, че семейството й ми разрешава, за да помагам. Те ми разрешават да успокоявам съвестта си, че има такъв човек. И аз съм част от причината тези хора да страдат, след като съм допуснал и аз да живеем в държава, която е в това състояние. Огледай се в твоя блок, в твоя квартал - ако има такъв човек, само отиди и го попитай как е. Кажи: "Имам мед, ето ти един буркан". Това е напълно достатъчно. Дано Господ да ни прости, че сме такива, защото Мануела за мене е курбан. Случаят с нея ясно и категорично ни показва колко сме полудели, колко сме оскотели, колко сме ненормални.
Преди малко повече от месец, на 12 юли 2013 г., Върховният касационен съд (ВКС) отхвърли окончателно жалбата на Максим Стависки срещу обратния иск на застрахователя му по застраховката "Гражданска отговорност", с който трябва да заплати сумата от $134 912 обезщетение за причинени имуществени на Мануела Горсова вреди, заедно със законовата лихва. Според адвокатите на момичето не са причинени имуществени вреди, тъй като лечението й е платено от дарителската сметка, открита след инцидента. Върховните магистрати обаче отсякоха, че няма нищо общо между благотворителността и задълженията на ответника. На 22 ноември 2011 г. Мануела Горсова спечели делото срещу застрахователя на Стависки. Тогава Софийският апелативен съд отмени решението на градския и реши "Дженерали" да плати на Горсови $189 000, които после да предяви като иск от Стависки.
Максим Стависки получи грандиозно признание като хореограф през последните година-две и отделя почти цялото си време на любимия спорт. Той готви програмата на суперзвездата на мъжкото фигурно пързаляне Евгени Плюшченко за олимпиадата в Сочи. Албена и Максим правят и хореографии за френския Бриан Жубер и немското танцово дуо Нели Жигашина/Александър Гаши. Най-успешните ни фигуристи в момента участват в различни руски гали, а Стависки е част от треньорския щаб на Александър Жулин и Олег Волков. Затова Максим и Албена живеят в Москва заедно със сина им Даниел.
5 август 2007 година се оказа най-черната дата в живота на Максим Стависки. Фаталният ден преобърна съдбата на шампиона и на още 4-има души. За един от тях животът свърши. На 5 август вечерта Стависки катастрофира тежко на опасен завой по пътя Приморско - Бургас. Шофира пиян и влиза в насрещното платно. Мощният му хамър лети с бясна скорост, когато насреща изскача хонда. Катастрофата е страшна. В хондата са 4-има души. 24-годишният шофьор Петър Петров умира в болница, а пътуващата до него 17-годишна Мануела Горсова изпада в тежка кома. Като по чудо оцеляват другите двама на задната седалка - 17-годишният Валентин, брат на Петър, и неговата приятелка. Стависки е почти невредим, но катастрофата му дава нов статут - този на подсъдим. Две години по-късно процесът срещу него приключва, след като делото е връщано за доразследване. ВКС издава окончателна условна присъда за Максим Стависки от две години и половина лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок. Отнето му е и правото да шофира за дълъг период от време.
След жестоката трагедия, разиграла се край река Ропотамо, експерти установиха, че завоят, на който стана катастрофата, е изключително опасен, а пътят осеян с дупки. Трасето отдавна е преасфалтирано и дори бе обезопасено със специални мантинели и предпазни знаци. Трагедията преобърна съдбата на Стависки и неговата партньорка Албена Денкова. Точно заради инцидента двамата прекратиха стремглавата си кариера, след като само 6 месеца по-рано двамата триумфираха като световни шампиони в Япония. Те поставиха на колене конкуренцията с блестящото изпълнение на съчетанието си "Седемте смъртни гряха", което изиграха с музиката от "Реквием" на Моцарт. Месеци по-късно Максим и Албена решиха, че сполетялото ги нещастие е скрито именно в танца им. В спортните среди е широко разпространено схващането, че "Реквием" на Моцарт носи голямо нещастие. Всеки спортист, който е танцувал на него, е застигнат от смърт или прокоба. "Нашият треньор беше категорично против да танцуваме на "Реквием". Няколко пъти се опита да ни разубеди, но ние не сме суеверни и не го послушахме", разказа през януари 2008 г. Албена. Всички фигуристи, дръзнали да танцуват на известната мелодия, са застигнати от проклятие. Една от жертвите е фигурист от Канада, който чупи крака си. Италианска двойка пък загива в самолетна катастрофа. Великият руски балетист Рудолф Нуреев също става жертва след танц на "Реквием". Той умира няколко месеца след изпълнението си, покосен от СПИН.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
