В съвременния свят с времето и по различни поводи са приети символични жестове, които са по-ясно разбираеми от думите. Но понякога се оказва, че един и същи жест се разбира различно в различните държави и всеки, който заминава за друга страна трябва да бъде предварително предупреден за това.
Поздрави
Поздравът най-често е първото впечатление в общуването. Той може да бъде определящ за по-нататъшното развитие на взаимоотношенията – между половете, между различните националности.
Двата най-често срещани начина за поздрав са ръкостискането и целувката по бузата. В зависимост от държавата или конкретната ситуация, те могат да са по-резервирани или по-топлосърдечени, да демонстрират уважение, признателност или пренебрежение.
И макар понякога човек да остава изненадан – приятно или неприятно от начина, по който го посрещат, всеки от нас трябва да знае какви са културните традиции на държавата, която ще посетим.
Ние ни можем да познаваме обичаите във всички страни по света, но можем макар и честично да познаваме техните навици и възприети жестове. Така ще си спестите неудобните ситуации при среща с нови хора.
Във Франци е прието хората да се поздравяват с леко ръкостискане или с лека целувка по двете бузи. Това се прави при среща и при раздяла. В зависимост от ситуацията и близостта между хората, целувката варира между докосване по бузата и звучно „млясване“.
Във Великобритания най - обичайният поздрав е ръкостискане придружен с въпроса „как сте?“ (How do you do?) – както между познати, така и при запознанство. Отговорът на другия човек трябва да е същият. Целувка по бузата се използва рядко само между приятели, които не са се виждали от дълго време. Британските мъже се чувтсват неудобно, за да не бъдат възприети като хомосексуални. Същото важи за ирландците и за американците.
В Австрия традиционният поздрав е ръкостискането. А по-възрастните мъже обикновено целуват ръка на жените. Този жест трябва да се приема елегантно и уважително и никога да не се отдръпва ръка. В противен случай ще обидите човека.
В Гърция най --разпространено също е ръкостискането, по не при запознанство. При задълбочаване на взаимоотношенията може да се появи и целувка по бузата. Сутрин и следобед се поздравява с „Калимера“ (Добро утро, Добър ден), а вечер – с Калиспера (Добър вечер.
В Италия приятелите и членовете на семейството се поздравяват с целувка по бузата, най често придружена от топла прегръдка, без значение от какъв пол са. При запознанство се използва кратко ръкостискане, както и официалните словесни поздрави: Добро утро (Buongiorno), Добър ден (Buonasera), а при раздяла Довиждане (Arrividercci). Популярното Чао (Ciao) е прието само между близки
приягели приятели и то в неофициална обстановка.
В Испания, както и в повечето средиземноморски страни, хората са по-топли и по-спонтанни. Затова те имат навик да се поздравяват с целувка по двете бузи – както при запознанство, така и между приятели. Изключение се прави само в работна среда и при среща с много авторитетен човек. Във всички други случаи се смята за обида.
В Турция обичайният поздрав при среща е здраво ръкостискане, а между роднини и близки приятели с целувка по едната или по двете бузи. Израз на почит към по-възрастните е да се целува тяхната дясна ръка и да се допира челото на по-младия до нея.
В САЩ най-обичайният поздрав между мъже е здраво ръкостискане. Подобно на британците и ирландците, те се страхуват от хомосексуални „етикети“. По рядко мъж и жена ще си подадат ръка. Американците, за разлика от латиноамериканците проявяват по-голямо уважение към личното пространство на събеседника си и предпочитат да компенсират жестовете с ведро отношение. В повечето случаи е достатъчна усмивка и ведър поздрав „Здравей“.
В Мексико най-често хората се поздравяват с ръкостискане или „целуване на въздуха“ покрай лицето. Но за разлика от французите, които целуват двете бузи, при мексиканците целувката е само една. При по-близко познанство ръкостискането е придружено със силна прегръдка и няколко сърдечни потупвания по гърба .
В Япония е признак на добро възпитание е мъжете и жените да поздравяват с поклон – под формата на леко кимване с глава или с пълен поклон в кръста. В домашни условия, където има специални традиционни постелки, наречени „татами“, японците коленичат при поклон.
В Индия хората си казват традиционно „Здравей” с прибрани за молитва ръце и поздрав „Намасте”.
В нашите славянски страни поздравите са рядко квързани с ръкостискане, освен при официални случаи. Има нюанси в думите, които използваме в различните моменти и ситуации. Прегръдките и целувките са само за роднински срещи или при дълги раздели. Ние сме емоционални и същевременно сдържани хора. В някои славянски страни има поверия, които говорят за предстоящи недоразумения между хората, ако на раздяла си стиснат ръцете през прага, тъй като там стоели домашните духове, които се отнасяли ревниво към своите стопани..
Вдигане на тост
Едно от най –полезните аспекти на пътешествията по света е изучаването на традициите при употребата на алкохол в различните страни. Най-силно бие на очи това, че на някои места е задължително да се произнасят тостове преди да се вдигне първата чаша. На други места това въобще не се използва, а се пие веднага след напълване на чашите. Там където тостовете са задължителни се изнася цяло представление и често страничните наблюдатели се чувстват неудобно.
Ние, българите, не си даваме сметка, но ако наш гост откаже да опита домашната ни ракия, това си е удар в сърцето и личната ни чест. Истинска обида!
В Унгария, ако кажете „на здраве“ когато пиете и се чукнете с чаши, те ще ви разберат погрешно, защото това би им донесло ужасни спомени за миналото на страната. Когато унгарците били под властта на Австрийската империя едно тяхно въстание било жестоко потушено от войските на императора.За да отпразнуват победата си австрийците обявили тост с чукане на чашите направо пред труповете на убитите предводители на унгарските въстаници. От тогава подобни тостове били забранени цели 150 години. Даже когато забраната била отменена традицията това да не се прави останала.
В Русия пък, водката се пие на крак и никога не трябва да бъде смесвана с разредител. Не е лошо пиенето да се комбинира с апетитни мезета. Колкото повече, толкова по-добре.
В Гърция си е направо забранено да се казва „Наздраве!“ с безалкохолна напитка. Според тях това носи лош късмет.
В Италия не се опитвайте да си поръчвате бира или нещо друго на вечеря. Това за тях е израз на лош вкус. Там с храната се консумират само различни видове вина и обикновена вода.
Много изненадващо за държава без исторически странности е Чехия. Там не само е задължително да произнасяте тост, но при отпиването зрителният контакт е желятелен ако не искате да обидите домакините.
Холандците обичат пиенето на алкохол до толкова, че е препоръчително да пиете на екс. Даже явно не препоръчителната комбинации от бира смесена с уиски и изпита на веднъж директно ще ви направи близък до компания от холандци.
В Египет пък трябва да забравите за свободното държание възприето от европейци и американци. Там се счита за неприлично да си досипвате в изпитата чаша сам.Това е задължение на домакина, дори ако трябва да изчакате известно време и да намалите темпото на пиене, което предпочитате.
Китайците са си странни от наша гледна точка в много неща, въпреки обученията им в Европа и Америка. Там е добре да знаете за техния обичай да се обръщат изпитите чаши с гърлото надолу и така да покажете своето удоволствие и благодарност към домакините. Естествено, не трябва да се стряскате от гръмките уригни на китайците до вас на масата, защото това е част от демонстрацията на удоволствието им от храната. Слава богу, те не очакват от своите чужди гости подобни действия.
В Турция пък можете да станете обект на подигравки, ако в компания на маса си поръчате питие само за себе си. Все едно си признавате, че сте стиснат и недружелюбно настроен към околните. Там се поръчва цяла бутилка за всички присъстващи.
Погалване по главата
Да погалиш някого по главата обикновено е израз на приятелско и често на покровителствено отношение най-често към малки деца. Този жест често насърчава и не е свързан с нищо обидно.
Не така обаче се приема в много части на Азия, където се смята, че докосването до главата е изключително грубо и обидно. В азиатските държави главата се счита за най-главната част от човешкото тяло и всяко докосване до нея е строго забранено освен в случаите на специално съгласие.Същото се отнася и до държавите с преобладаващо будистко население като Китай и Тайланд – там меко казано не се препоръчва да докосвате главата на когото и да било по никакъв повод.
Правене на рогца с два пръста
Всеки, който е бил на рок концерт познава отлично този знак. Той е бил измислен от популярния певец Рони Джеймс Дио – вокалист на групата Black Sabbath и обикновено се приема като знак за одобрение и поддръжка. Т.н. „кози рогчета” се приемат спокойно навсякъде по света освен в Италия, където предизвикват или кавга или сериозен бой. Само там този знак се отправя към мъже, за които се смята че са рогоносци. Това е велико оскърбление за темпераментните италианци и стриктно трябва да се избягва.
Кимане и поклащане на главата
Всички любители на пътешествията знаят, че често е трудно да се оправят с особеностите на привичките на своите домакини. Като се изключи езиковата бариера има форми на общуване на които хората разчитат – това е кимването с глава, като знак за съгласие и поклащането на главата настрана като знак за отрицание. Точно тук ние българите, заедно с албанците сме уникални с точно обратния смисъл на кимането, често съпровождано /на шега/ с „Тцъ!”, т.е. „Не” и поклащането на главата настрани, съпроводено с усмивка, означаваща съгласие.
Знакът ОК
Знакът „ОК“, направен чрез оформяне на буквата „О“ с показалеца и палеца и буквата „К“ с три други пръста, е друг признат жест. Въпреки че нюансите на нейното значение могат да се различават на различни места, обикновено се счита, че жестът означава, че всичко е в ред (както подсказва името). Той е много използван като инструмент за комуникация при водолазите, които с помощта на този жест могат дори да си съобщят , че цялото оборудване работи както се очаква.
Нито един от горните случаи не се отнася до Бразилия, както и до другите страни от Латинска Америка. На тези места знакът "ОК" означава "Що не се разкараш, бе глупак", ако го тълкуваме учтиво. Когато Ричард Никсън през 50-те години беше в Бразилия и направи този жест с две ръце, тълпата, меко казано, не го разбра.
Палецът нагоре
Сгъването на дланта в юмрук с издигнат палец е обичайният жест, че всичко е наред. Това се приема за типичен американски жест, но постепенно интуитивно е приет в много държави по света без обясними причини. Само в Ирак положението е съвсем различно. До някъде така е и в другите държави от Близкия Изток.
Всъщност, ако го покажете по посока на местен жител, това ще означава, че предлагате да пъхнете палеца си в ануса му. Така че много внимавайте с подобни жестове в този рагион.
В римската история подобен жест е бил използван от военачалниците за сигнализиране „убий ги”. Не е известно защо или кога е възприеман като положителен жест, както е днес.
Поздрав с три пръста
В мирна обстановка това е съвсем обикновен жест, особено за концерти с по-висока степен на емоционалност. Но ако този жест направите с два или три пръста пред човек, който е пиян, например, това може да се приеме като имитация на изстрел и да донесе много неприятности. Особено опасен е той в Тайланд, където този жест е забранен от закона. Там поздравът с три пръста е знак на протест против военното управление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
