Жени Божилова, вдовицата на Николай Хайтов, почина на 86. Известната ни преводачка си е отишла от този свят след кратко боледуване в Университетската болница "Лозенец" в София. На родената в Ямбол Божилова дължим превода от английски на творби на Джейн Остин, Чарлс Дикенс, Шарлот Бронте, Вирджиния Улф, Робърт Грейвс, Рей Бредбъри - общо над 60 романа и няколко сборника с разкази.
Преди години съпругата на Хайтов преживява два инфаркта, била е дори в клинична смърт, но лекарите я връщат към живота. След това тя разказваше: "Мен ме е срам да кажа колко пъти съм умирала. Но да се умира е приятно! Моментът, в който душата се отделя от тялото, е прекрасен: на свобода, на лекота и абсолютно чувство на безотговорност! Покрай сърцето ми съм ги изучила тези работи..."
В средата на 50-те, след като завършва английска филология в Софийския университет, Жени започва работа в Дома на киното. Не след дълго обаче тръгват съкращения и първата, която трябва да си ходи, е точно тя - защото баща й, Панайот Божилов, е крупен индустриалец преди 9 септември 1944-а. Тоест - тя е враг, смятат новоизлюпените управници. След това Теню Стоянов я взима като машинописка във вестник "Народна култура". Там през декември 1956 г. се запознава с Хайтов. След 3-годишна връзка стават семейство. Бракът им е един от най-дългите в артистичните ни среди.
"Излезе сполучлив. Не като Шекспировата пиеса "Напразни усилия на любовта". Започнахме да живеем под наем тримата, със Сашо, един от синовете на Николай, в апартаментче на улица "Латинка". И бяхме щастливи заедно. Дар от небето е срещата и животът ми с Николай. Живях 44 години с човек, който не се промени в хубавия смисъл на думата - остана със своите възгледи и на своите позиции. Трагична беше раздялата ни... Никой не ми беше казал, че има левкемия. Неговата смърт беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказа права. Нас Господ ни събра. И Той ни раздели. Когато Николай почина, непрекъснато го усещах около мен. Един ден изхвърли часовника от стената и го запрати в другия край на кухнята. Как става това? Има ли такава физическа сила? Мисля, че е бил гневен, искал е да направи нещо, преди да се раздели с този живот, но не е могъл. След това в неговия кабинет започна да пада една картина на Найден Петков. Три пъти падна зад канапето. Влизам - няма я. Стената празна, а пиронът стои. Но вярвам, че животът не свършва тук, на тази земя. Дълбоко вярвам, че тялото е тленно, а душата е някакъв вид фина материя, която не умира с тялото", споделя преди време в интервю за Блиц Божилова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com