Само на 20 става най-младият боксьор, печелил световната титла в тежка категория. Има 22 победи с нокаут в първия рунд, Побеждава Марвис Фрейзър за 30 секунди, най-бързият нокаут в мач, който не е за титла. Има 44 победи с нокаут в кариерата си, с което изравнява Лари Холмс на 11-място във вечната ранглиста в тежка категория. Цифрите са обаче за статистиката - зад тях стои страхотна житейска история.
Легендарният Майк Тайсън бе една от причините ВИП брадър да бъде нещо различно от всекидневно убиване на мозъчни клетки. Драмите на родните бг звезди бяха абсолютно смешни в сравнение с изпълнения с възходи и падения живот на Железния. Докато тук се въртят дребни клюки и сплетни с битово-кухненски привкус, а най-голямата трагедия се измерва с това да не си добра майка или да те хванат с кокаин, Тайсън изкатери върха на света, после бе в нокаут в най-ниската падина, спечели всичко, изгуби всичко, и накрая се завърна помъдрял и прероден от толкова разтърсващи събития, изпълнили дните му. Биографията му е доказателството, че между провалът и успеха могат да се образуват огромни, пустинни амплитуди и съдбата може да дари с много, а после жестоко да отнеме това, което си имал.
От гетото на Бруклин
Основното подозрение на психологията - че всичко се формира в най-ранно детство, е абсолютно валидно за Майк Тайсън. Той израства по улиците на Браунсвил, опасно гето в Бруклин, Ню Йорк. Въпреки бедността и мизерията обаче въобще не е агресивно хлапе. Вместо това има една-единствена мечта и радост - да отглежда гълъби. Тогава при него отива едно злобно хлапе от квартала. "Спомням си го и до днес. Казваше се Гари Флауърс. Взе една от птиците ми, хвана главата й и я откъсна от тялото пред очите ми", разказва Железният Майк. В този момент - когато вижда как момчето държи окървавеното тяло на любимият му гълъб, Тайсън се пречупва. Веднага се нахвърля върху Гари и го размазва от бой. Около тях се събират тълпа с деца и започват да пляскат на Майк, доволни от зрелището. Бъдещата суперзвезда преживява два триумфа - на отмъщението и на одобрението от силата, които ще залегнат в психиката му и години по-късно ще го превърнат в машина за побоища.
"Тогава разбрах, че обичам аплодисменти. Всички викаха за мен. Беше хубаво да победя, да му нанеса повече удари и да слушам как се радват", спомня си Тайсън години по-късно.
"Банди, дрога, лош квартал. А сега, когато минавам покрай него, ми е странно как няма нищо общо с вида му едно време. Вече има камери за улично наблюдение и сгради, струващи поне 1 милион долара! Нищо от детството ми не е запазено. Виждам бяла жена и си мисля: „Ако бях дете, тя трябваше да бъде ограбена, изнасилена и да лежи полумъртва на паважа." Всичко се променя и понякога се чудя кой съм, къде е моето наследство", казва още Майк.
Постепенно печели реноме на непобедимо хлапе и всички в Браунсвил му имат страха, включително и по-големите - Тайсън пребивал наред внушително по-големи и здрави типажи. В ония години и на онова място по принцип нямало и какво толкова да се прави: особено пък ако растеш в семейната среда като неговата. "Майка ми беше алкохоличка, без никакви способности. Прекаляваше във всичко - пиене, партита всеки ден. А баща ми? Готини коли, готини дрехи... Беше проповедник в църквата. И бе адски добър с жените, имаше връзки с много от тях. Аз имам много полубратя и полусестри...", разказва още боксьорът. На 13 Тайсън влиза в поправителен дом. "Там имаше зала. Стоях в ъгъла, само гледах другите. Някакви хора се биеха, бяха подути, целите в синини, но пък бяха щастливи.
Помислих си: „Мога да отида и да бия тези момчета", спомня си той. В този момент се появява и легендарният треньор Къс д'Амато, който вижда в него страхотен потенциал.
Шампионът никога не се предава
Къс е учител, гуру, наставник, втори баща, въобще най-важната фигура в живота на Тайсън. Железният неведнъж е казвал, че дължи всичко на него. Майк твърди, че д'Амато му е дал "инструментът, с който да живее", и той представлява едно-единствено правило: "Никога не се предавай".
"Къс беше особен човек. Студенокръвен, дисциплиниран. Бях бандитче в изправителен дом, а на следващия миг – световен шампион в тежка категория! Това стана много бързо, като щракане с пръст. Не бях подготвен за подобно нещо. Но той ми говореше много. Малкото неща, които знам за живота, усвоих от него. Направи ме мъж и личност", казва Тайсън. Къс умира малко преди да ученикът му да стане световен шампион.
Клишето гласи, че Майк размазва всички на ринга просто защото е "животно", "железен", "машина" и прочие думи, които са твърде лесно обяснение на триумфа му. А боксьорът далеч не е просто самороден гений. Едно от първите неща, които прави в най-ранните си години, е много сходно с дейността на учен-изследовател.
"В дома на мениджъра ми в Кетскил имаше филми с всички велики боксьори. Денем тренирах, а нощем ги гледах по цели нощи. Всички бяха толкова зли. Джейк Ламота, Хенри Армстронг, Кармен Басилио, Шугър Рей...Боже, колко злобен беше той. Но Джак Демпси беше над всички. Всички правеха така, че опонентите им да чувстват как ще наблюдават собственото си убийство. Шугър Рей беше страшен. А Джак Демпси излизаше на ринга с цел да осакати съперника си. Той не те искаше мъртъв, искаше да страдаш. Целта му беше да разбие очните ти кухини, да строши скулите и брадичката ти. Това научих от него. И мисля, че го научих добре", спомня си Тайсън.
Исках да убия съперника
Въпреки, че в златните си години Тайсън изглежда абсолютно подивял и безстрашен на ринга, легендарният боксьор твърди, че винаги преди боя чувства едно-единствено нещо: страх. "Страх от загуба, страх от унижение, страх от нокаут. Основното нещо беше ужаса. Опитвах се да се справя с напрежението. Вътре в мен бях уплашен до смърт. В такива моменти водиш страхотна психологическа война. И със себе си, и с този отсреща. И двамата се опитвате с поглед да надделеете един над друг.
И просто трябва да повярваш в едно нещо. Да ви кажа ли в кое? Че трябва да убия този мъж отсреща. Трябва да го повярваш толкова силно, че да му вмениш чувството на жертва. Тогава всичко се получава", обяснява още Тайсън. И добавя, че дълги години успявал да спазва страхотна дисциплина. Ето и обяснението му за това какво значи тя в спорта: "Дисциплина е да правиш това, което мразиш, но все пак да продължаваш, все едно го обичаш." Би могло да се приложи далеч не само в бокса.
Парите са дрога
Докато жъне фамозни успехи на ринга и става световен любимец, Тайсън се превръща в един от многото, заслепени от дара на ранната слава - може би най-големият капан за всеки талант, независимо от областта, в която се намира. След световната слава го сполита и страхотно сгромолясване. Трите години в затвора, кокаина, неспособността му да управлява инстинктите си, се превръщат в негови палачи.
"Боксът не ме интересуваше след 1990. Печелех много пари и се пристрастих към високите суми. Бях прекалено алчен. Идваха съперници, които се страхуваха от мен и падаха сами. Парите са като дрогата. Все едно пълниш бездънна яма, която никога няма да се напълни. Пристрастиш ли се, става лошо", разказва Тайсън.
Ето кратък списък с харчовете му през 90-те:
$ 1 000 000 - подаръци на приятели
$ 600 000 - парти за рожден ден
$ 500 000 - бижута
$ 340 000 - пейджъри и мобилни телефони
$ 308 749 - лимузини под наем
$ 200 000 - дрехи и обувки
$ 140 000 - два бенгалски тигъра
$ 78 000 - килими от нюйоркски магазин
$ 90 000 - хотели в Хаваите
$ 3000 - месечен разход за храна
Постепенно Тайсън започва да губи контрол както върху всекидневието си, така и върху "голямата картинка" в живота си.
"Мразя всички. Аз съм ядосан, огорчен. Цял живот вярвам на хора, които ме чукат. Заради пари, които така или иначе щях да им дам. Загубих почти всички, които някога съм обичал. Ако някой прояви неуважение към мен, към децата ми, ще му отнеса главата", казва той в едно интервю от началото на века.
Метаморфозата
След 2000-ната година Тайсън се превръща в развалина. Онзи разпад, който е започнал през 90-те, е доведен до "успешен край". Затъва все повече в наркотиците. Липсва му мотивация, егото му е огромно, трупа гняв към всички наоколо, а единственото, което прави по цял ден, е да пилее крупни суми пари. Накрая разбира, че е фалирал - през 2003-та Железният Майк обявява банкрут. Оказва се, че е прахосал близо половин милиард долара! По това време прави и известната си татуировка около окото.
"Тогава се мразех. Исках да остана без лице буквално. Исках вместо черти да ми изрисуват цялата кожа в звезди. В студиото обаче ми отказаха. И ми направиха този знак, който нося и до днес - на племето маори. Изглежда страхотно. Понякога виждам хора със същата татуировка на лицето и си казвам: "Уау, този е луд!" След това се усещам, че те реално подражават на мен", казва Тайсън.
А през 2009-та се случва и най-голямата драма в живота му - дъщеря му Ескъдъс почина, след като се оплете във въже на домашен тренажор. Оттогава насетне Тайсън не е същият. Започва началото на голямото му завръщане, осъзнаване и изправяне очи в очи с купищата проблеми, които са го преследвали през годините.
"Първият етап от живота ми бе куп егоизъм. Правех подаръци за собственото си его, а хората не заслужаваха да се държа така. Сега съм на 44 г. и осъзнавам, че целият ми живот е шибан провал. "Най-великият мъж на планетата"? Не бях дори и наполовина този мъж, за когото се мислех. Така че, ако имам някакъв план, то той е
да се откажа от нарцисизма си и да помагам
на хора, които го заслужават. Защото мисля, че съм свиня. Имам способността да се изправя пред огледалото и да кажа: "Ти си прасе. Ти си едно шибано лайно", разкри се навремето в изповед Тайсън.
В последните години Тайсън живее съвсем различно. Радва се на семейството си, на съпругата си Кики. Изнася собственото си шоу „Безспорната истина", написа и книга със същото име. Говори открито за всички глупости, които е правил в миналото, шегува се със себе си. Усвоил е самоиронията и я прилага терапевтично. И разбира се, гледа отново гълъби.
Али беше най-подлият
"Какво научих от него ли? Да бъда подъл. Али беше най-подлият, най-гадният боксьор за всички времена. Излиза срещу Форман - човека с най-силните удари, излиза срещу Фрейзър - друг як бияч, без въобще да му пука. Али ядеше бой, получаваше много удари, но винаги знаеше кога му е дошло времето и нанасяше решаващия удар. Виждаш го как размахва юмруци и крещи: "Не ме е страх от теб, педал такъв. Ти си нещастник. Аз съм Бог и ти трябва да ми се кланяш. Аз съм най-великият. А ти си малко момченце." Никой не говореше като Мохамед", разказва за най-великият Тайсън.
Бях на наркотици срещу Холифийлд
В списъка на легендарните мачове в историята на бокса със сигурност биха попаднали знаменитите битки на Тайсън срещу Холифийлд. За съжаление в период, когато Железният Майк бе далеч от едновремешната си форма, но въпреки всичко все още скандален и със здрав тупаник. Ето какво казва той за знаменития случай с отхапването на ухото на съперника си.
"Тогава въобще не ми пукаше. Сгреших много. Не трябваше да бъда на този ринг. Не ставаше въпрос за бокс. Исках просто да го осакатя. Не ми пукаше за поясите, бях приключил. Някакъв писател ме прати в затвора за 3 години. След това ме пускат срещу слабак, печеля два пояса. А след това излизам срещу Холифийлд. Абсурд. Бях на наркотици, въобще не мислих".
Проблясъци
"Когато видите как размазвам черепа на някой, вие се забавлявате ужасно много."
"Моята най-голяма слабост е моята чувствителност. Прекалено сантиментален съм".
"Всеки човек има план, докато не го ударят в брадичката".
"Ако Исус беше тук, щеше ли да покаже любов към мен? Щеше ли Исус да ме обича"?
"Времето ме побърква. Защото е като книга - има начало, среда и край".
"Кога разбираш, че бракът ти отива към своя край? В момента, в който всеки път, когато си лягаш, се страхуваш жена ти да не ти пререже гърлото".
"Не ме харесват, защото искат да имат пари колкото мен, но не могат да понесат толкова удари, колкото аз"
"По-добре е да си фалшив някой отколкото автентичен никой"
"Понякога съм давал по 100 долара на майка ми. А тя никога не ми ги връща. И като й казвам: "Мамо, дължиш ми 100 долара", тя ми отвръща "Ти ми дължиш живота си, момче". И е права.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
