"Зелените", "червените" и "черните" затвори на Русия
Руските изправителни институции, в допълнение към официалното им разделение на следствен изолатор, колонии-селища и колонии от общ и строг режим, се различават и по цвят. А неформалното им разделение на “червени”, “черни” и “зелени” се осъществява според това кой всъщност командва парада в тях. „Червените” и „черните” зони съществуват в Русия от дълго време. Но "зелените" се появяват сравнително наскоро.
Един от най-големите страхове на "редовите" престъпници е да не попаднат в "червената" колония. Там редът и дисциплината се поддържат от осъдени, които си сътрудничат с администрацията на колонията, за което получават и известни привилегии. Освен това в самия „червен” затвор има и разделение на секции като спорт или хигиена и чистота. При неспазване на правилата обикновено се налагат строги наказания. В повечето “червени” затвори цари произвол от страна на администрацията. Най-малкото престъпление - преждевременна пауза за пушене или нецензурна дума по време на обиколка - и затворникът може да се озове в изолатора. Или ще му бъдат наложени други методи на наказание, дори физическа саморазправа. За нарушенията администрацията научава от информаторите си, т.нар. козли. И дори закоравелите престъпници, които се намират във въпросната зона, не могат да се борят с тях. Тук те, за разлика от другите затвори, нямат никаква власт. Нещо повече, често тях ги прехвърлят в „червени“ колонии, за да пречупят волята им, като ги принуждават да работят за администрацията. Някои се съгласяват да сътрудничат доброволно, но много от тях ги обработват дълго и упорито.
В "черните" затвори на Русия обаче царуват напълно различни закони – тук осъдените определят правилата. Всички са наясно, че за нарушаването им ги грози ужасна разплата. Затова в "черните" колонии царят мир и благодат за тези, които се съобразяват с тях. Авторитетите, които командват парада, правят всичко възможно техните „подопечни“ да живеят добре - за особени заслуги могат да вкарат дори и мобилен телефон в зоната. А администрацията там е над тези неща и гледа през пръсти на забранените предмети, алкохола и наркотиците. Затварят си очите и за това, че осъдените не изпълняват възложените им задачи – например отказват да се занимават с чистене и да привеждат в ред килиите си. Това обаче е малка отплата за надзирателите и за тяхното спокойствие – за разлика от другите затвори тук практически няма убийства и побоища. Днес "черните" затвори стават все по-малко. Но "зелените", напротив, през последните няколко години броят им расте - а порядките в тях са малко по-различни от зоните с други цветове.
В "зелените" затвори цялата власт принадлежи на осъдените, изповядващи исляма. Поради нестабилността на ситуацията в Кавказ в началото на двехилядната година делът на мюсюлманите в руските затвори рязко се увеличава. Попаднали веднъж в една колония, те се обединяват и започват да изискват специални условия за себе си. Освен това много попаднали там ислямски терористи внедряват своите радикални възгледи сред останалите. “Джамаати” – така се наричат лидерите на ислямските групи, сформирани в затвора - отказват да си сътрудничат с администрацията, не признават руския кодекс на престъпниците и се ръководят от собствените си правила. Мюсюлманите неотстъпно следват своята вяра и често имат конфликти със съкилийниците си и надзирателите. В същото време “джамаатите” не се доверяват на имама, който властите изпращат при тях - за тях са ценни съветите единствено на имама, който също като тях се е намирал или се намира във въпросния затвор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
