Свикват таен пленум под мотото "Пролет пукна, ние не"
Заврените зетьове в симитлийското село Черниче се готвят тайно от тъщите за своя пролетен пленум. Те са решили да свикат важния форум в друго населено място, за да са далеч от майките на съпругите си. Причината за липсата на прозрачност са тъщите, които ги дебнат къде ходят и какво правят.
Мъжете няма да пропуснат и да се повеселят от сърце и душа. Знаят как да го правят, тъй като им се случва рядко, че все са под зоркия поглед на тъщите. "А те най-малко искат да се веселим и да разказваме смешни случки и вицове на техен гръб. Затова до последно ще пазим в тайна мястото на пленума, който ще е през месец март", твърдят заврените зетьове. Те ще се съберат, за да изплачат болката си, че да им олекне. Кой с какви душевни и физически травми е от съжителството си с тъщата? Това ще е основна точка на събирането на сдружението. Ще
полеят
подобаващо
извоюваните няколко часа свобода и ще празнуват до ранни зори. За да извикат силно "Пролет пукна, ние не", че да ги чуят тъщите.
"За пленума казахме вкъщи, но не и за веселбата. Защото преди 2 г. бяхме запланували подобна среща, но тъщите ни забраниха купона заради великденските пости. Близо 40 души сме с еднаква съдба, живеем в домовете на жените си. Проблемът е, че правата са ни много малко, а задълженията са твърде много. Като сбъркаме, си носим последствията. Тъщите ни гълчат винаги, когато забравим да свършим нещо", твърди председателят Милен Иванов. Той признава, че на пленума ще са със съпругите си. Това е неизбежно. За да си нямат ядове вкъщи. Така празнували и на 14 февруари Трифон Зарезан и Свети Валентин. Тържеството било под наслов "Вино и любов! Любов и вино!". "С пийването на вино и жените стават по-красиви, че даже и тъщите изглеждат по-добре", смеят се зевзеците в уникалното сдружение, създадено в края на 2011 г. в с. Черниче, което бе обявено за "Евросело" през 2012 г.
"Макар и с жените, това са жадувани мигове за нас, защото ги няма техните майки. Затова и почти всички се правят на рибари, за да ги няма вкъщи в събота и неделя и да си имат оправдание, че са за риба на реката", обяснява Димитър Тръпчев, който е навъртял 55 години като заврян зет в селището. 78-годишният петричанин е доайен сред заврените зетьове тук. На 30 май 1980 година с Указ номер 1847 на Държавния съвет на Народна Република България е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд". Работил 30 години в Транспортни войски, със специална машина от Швейцария се трудел за електрификацията на жп линията София - Горна Оряховица - Варна. "Бях на трибуната в Горна Оряховица до Тодор Живков. После отидохме в Арбанаси да се почерпим. Но през деня тогава не даваха да се пие алкохол. И на масите наредили само безалкохолни. И
Тато в неговия
стил се провикна
Е, няма ли да пийнем нещо по-твърдо? С негово разрешение и аз пих една гроздова ракия", спомня си бай Димитър. Вкъщи обаче съвсем не се прави на герой. Признава с ръка на сърцето, че в Черниче хората са много благи, скромни, добри и трудолюбиви. Не може да се оплаче и от жена си, и от нейните близки. "Аз съм по-сприхав, но те ме изтърпяха. Без взаимно уважение и разбирателство няма как да се живее под един покрив", отсича той. Някога цялото село помагало на този, който тръгне да строи къща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
