Данните от анкетата, направена сред членките на Европейския съюз, ни отредиха последно място за личен културен бюджет - по 11 лв. на човек месечно, похарчени за арт продукт. Неприятен показател е този за четенето - цели 45% от българите не са чели нито една книга в последната година (в Швеция цифрата е 11%). И само 18% са посетили библиотека. Въпреки че театърът и киното дърпат напред в последните години, показателят ни там е не особено завиден - 29% са гледали поне един филм в рамките на 12 месеца и 24% са отишли на постановка пак за същия период (в Холандия тези два показателя са съответно 70% и 53%).
Изследването стана тема на стотици коментари в социалните мрежи и куп окайвания за безпросветността на българите. В същото време елементът на предвидимост в анкетата е по-голям от този на изненадата. Понеже харченето на пари за театър, книги и кино винаги е пряко свързан с икономическия стандарт - още от пирамидата на Маслоу, според която задоволяването на духовните потребности идва на ред, едва след като човек е подредил добре фактори като бит, социален комфорт и стабилност. И съответно, имайки предвид, че сме първи по бедност в Европа, няма нищо чудно в това, че даваме най-малко пари за култура в сравнение с останалите членки на ЕС.
С най-добри показатели за културни харчове са държавите с най-висок стандарт в Европа - Дания, Холандия, Германия, Финландия. А въпреки че България е с най-слабата икономика на ЕС, все пак успява да изпревари по редица културни показатели някои държави. Така например Португалия, Румъния, Гърция и Кипър са зад нас в най-важните категории - четене на книги, ходене на театър, посещаване на концерт и влизане в библиотека. Всъщност португалците са най-слабо заинтересовани от културата - само 40% са чели книга в последната година (55% в България), едва 19% са отишли на концерт (30% тук) и 13% на гледали театрално представление в изминалите дванайсет месеца (24% у нас). Така че ако съпоставим класацията с икономиката на държавите, то разходите ни за култура са повече от тези на редица други държави на фона на ниските заплати. Ето какво казаха арт експертите в България по повод европейската анкета.
*По едноименното заглавие на хитовия романа на Сергей Минаев. Идва от дух и less (от англ., наставка, означаваща липсата на нещо)
Книгата е натикана в ъгъла
Пламен Тотев, собственик на издателство "Персей"
Не знам социологически доколко мнението на 1018 човека е представително за всички българи, но направените изводи отговарят на реалността. Изтласкването на културата и книгите в периферията не само на интересите, но и в живота на българина има един резултат - бездуховност, духless. Българинът оскотява и проблемът му не е в икономическата, а в духовната му криза, което вече дава резултати. Сънародниците ни дават най-малко пари за култура в Европейския съюз, защото са свикнали да я получават безплатно - от държавата (постсоциалистическа нагласа) или от интернет и и по-важното - тя не му е приоритет.
Единадесет лева на месец за духовност означават, че българинът си купува 1 книга годишно или ходи 1 път на кино или концерт. Показателно е. През последните години изобщо не може да се говори за ръст в книгоиздаването, напротив - спадът е сериозен. Тиражите падат драстично. Книгата е натиквана в ъгъла - от държавата, от медиите, от образователната система. В скандинавските страни, където според същото проучване книги четат 90 процента от шведите и 75 процента от финландците, грижата за книгата е държавна политика. В Норвегия (с население по-малко от България) още с излизането на нова книга 1500-2000 екземпляра от тиража й е купуван от държавата за библиотеките. Затова те и книжарниците са пълни. В България на няколко години веднъж държавата отпуска неголеми средства за обновяване фонда на библиотеките. Това е основната причина читателите там да намалеят до 18%. Защото те търсят нови творби. Всичко налично, което ги интересува, са го изчели или препрочели. Средностатистическият българин не разполага с много средства и това често се изтъква като причина, че не си купува книги, защото му били скъпи. Но в библиотеките са безплатни, стига да ги има.
Заради гоненето на рейтинг и тиражи чрез сензационни и "жълти" материали медиите все по-рядко обръщат внимание на книгата. Малко са изданията като в. "Стандарт", които поддържат рубрика за книги. Телевизиите, които имат най-голяма аудитория, не се интересуват от представяне на нови творби или автори. А е факт, че за литература също може да се говори интересно и любопитно, да се привлича вниманието на зрителите.
Образованието също пречи, вместо да помага и стимулира интереса към четенето. Учебниците по литература са написани на непонятен език. Вместо да запознават децата по най-разбираем и интересен начин със знаковите автори и книги в българската и световната литература, сякаш искат да ги отблъснат от четенето като нещо сложно и елитарно. И на учителите се налага да влизат в ролята на преводачи за това какво пише в учебника.
Четенето е придобит вкус
Манол Пейков, управител на "Жанет 45":
Заключението от изследването на Евростат не е изненада за мен. Защото България е навярно единствената държава в Европа, която няма последователна политика, насочена към развитие и укрепване на националната култура и образование. Книгоиздаването е територия, в която липсата на държавна подкрепа е особено видно - и особено болезнено. Четенето (за разлика от гледането на филми например) е придобит вкус, който се развива в най-ранна детска възраст - предава се почти като вирус, от родител на дете. Поради което липсата на навици за четене у родителите влияе на децата съвсем директно.
През последните 25 години ние си отгледахме поколение деца - някои от тях вече млади родители - които не четат. Докато през 1989-та броят на продадените книги (според наличната статистика) е около 6,5 на всеки българин, числото за 2009-а е малко повече от половин книга на човек.
Разклащането на ценностите в мътното преходно време със сигурност има отношение към този потресаващ спад. Както и възходът на електронните медии, многократното умножаване на наличните забавления спрямо епохата на социализма. Но нито един от двата фактора не обяснява защо в скандинавските държави например, които по население не ни превъзхождат - тираж от 20-30 000 копия на книга от съвременен техен автор се счита за нещо относително нормално, а тук продаден тираж от 500 бройки се отчита като успешен от почти всяко издателство.
Неоспорим факт е, че нито едно българско правителство от демократичните промени насам не обяви книгата (или културата като цяло) за свой приоритет. България си остава единствената страна в ЕС (освен богатата Дания) с непроменена ставка на ДДС върху книгите (защото, видите ли, ако на един дадели, всички щели да поискат). И единствената страна в ЕС (освен Великобритания, от чийто език се превеждат 60% от всички книги в света), която няма собствена програма за подкрепа на преводите на свои автори на чужди езици.
Обществено-политическият ни хал също е пряко отражение на нечетенето, на липсата на култура. В безкултурна среда се въдят недъгави държавници, безплодни оратори, скудоумни анализатори. В такава среда виреят късопаметност, тесногръдие и омраза, които ни връщат към зората на цивилизацията.
"Литературата", казва големият британски писател К. С. Луис, "не просто описва реалността - тя добавя към нея. Тя обогатява необходимите умения, които ежедневният живот изисква и осигурява. И в този смисъл тя напоява пустинята, в която животът ни вече се е превърнал." Към което Гьоте добавя: "Упадъкът на една литература бележи упадъка на една нация." Дано все още имаме държавници, за които четенето на К. С Луис и Гьоте е нещо повече от помътнял спомен от нерадостното им ученичество.
Киното претърпя геноцид
Илия Костов, режисьор
Причините за тези едва 29% българи, ходили на кино в последната година, са няколко. Първата - начинът, по който киномрежата беше разрушена - преди 89-а имаше 3300 кина в страната, сега са около 70-80. След такъв поголовен културен геноцид няма как да не очакваме срив в гледаемостта на филми. Вторият фактор са икономическите проблеми, голямото обедняване и голямото опростачване на нацията. Култивирането на чалгата ни докара дотам, както и любвеобилните към нея медии. Трета причина е класическият български нихилизъм и преклонението пред чуждото. Ако се гледат филми, то несъмнено става дума за американските. Киното на бургерите, пуканките, каскадата и разголването. На лесно достъпното и моментно удоволствие - това е единственото, което се гледа.
И без Брюксел си знаем хала
Павел Васев, директор на Народния
Статистиката на Евросъюза не може да изненада нито един човек от арт гилдиите в България. И без Брюксел си знаем хала. Всички сме наясно с това какво се случва и какво не се случва в културата ни от прехода насам. Поне в тази тема всички сме обединени. Сривът в бюджетите е страшен и той не е от вчера. Всяка година автоматично се режеха по 10 процента от хората, които работеха в различни арт институции. Нима някой може да отрече, че от 3500 киносалона в страната останаха под 100? Че сума ти селища пустеят без читалища? Кому са нужни ли? А как Гена Димитрова стигна до световните сцени и Франко Дзефирели я обяви за велика? Ами в нейното плевенско село Беглеж е имало буден учител по музика, организирал е хор човекът... Кой е преподавал на Иван Вазов - даскал Ботьо Петков. В Провадия имаше прекрасен конкурс за класическа музика - около него местната интелигенция създаваше събития, емоции, таланти. Вече го няма. Нещата са ясни. Затова не може да се говори, че правителството приема само образованието като приоритет. На върха на пирамидата е културата.
Но какво да говорим? След като в болниците парите не стигат за спасяване на животи, на кого му пука дали някой певец ще вземе горно "до" правилно? Ролята на държавата по време на криза е да реагира на време и адекватно, да приложи правилната стратегия. Политическата класа трябва да разбере - неизбежно е да се започне възстановяването на българската култура. А в театрите една вечер има публика, а на втората няма. Едно представление се пълни пет пъти, а на шестия е празно. Така е по цял свят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
