Според анализ на PISA България е с най-голямо разделение между половете по успех
Младежите са по-аналитични, момичетата по-лесно формулират проблеми
От години в езиковите гимназии у нас се приема по отделни квоти за момчета и момичета. И като правило винаги девойките на 13-14 години се оказват с по-висок успех. Всъщност това е характерно основно за българския език и литературата и се случва не само на изпитите след седми клас. Международното проучване PISA също е установило подобна разлика. Нещо повече - то посочва, че България е една от страните с най-голяма разлика между половете, ще се отнася до успехите по предмети, свързани с четенето.
Разликата между момчета и момичета в областта на четенето личи най-вече при най-високите и най-ниски резултати. В групата на отличниците от PISA 2009 преобладават девойките, но за сметка на това при резултатите под средно ниво убедително "водят" момчетата. Около самото средно равнище съществена разлика между двата пола няма.
Различия не се очертават и при подготовката на двата пола в областта на природните науки, или поне е статистически незначителна, сочи анализ на Елена Стойкова - Доганова, правен за Центъра за контрол и оценка на обучението към МОН.
Прави впечатление обаче, че момичетата са по-добри тогава, когато трябва да се дефинира конкретен научен проблем в часовете по химия и физика. Момчетата ги превъзхождат в моменти, когато трябва да се намери научно обяснение на явленията. По математика пък традицията повелява момичетата да се представят по-добре на училищните изпити, а момчетата тогава, когато става дума за международни стандартизирани тестове. Става ясно също, че тийнейджърките по-често ползват традиционни алгоритми при решаване на проблеми и задачи, докато силният пол е по-склонен да експериментира с нови методи. В часовете по литература пък стратегиите за учене, които се използват, фаворизират основно момичетата, сочи проучването.
Девойките четат два пъти повече
литературни анализи и интерпретативни съчинения при подготовката си за училище, докато много от момчетата с нисък резултат въобще не четат препоръчаната от учителя литература.
Що се отнася до резултатите по български език и литература, според авторката на анализа разликите в успехите на двата пола са не толкова биологично, колкото социално детерминирани. Те са свързани с начина на социализация на децата още от малки и с възпитанието, което повелява момчетата да не демонстрират емоции. В същото време начинът, по който се преподава литературата у нас, я детерминира като по-скоро субективен, а не обективен предмет. Затова и момчетата се "отдръпват" там, където се искат повече рационални, а не емоционални нагласи. Момичетата се справят по-добре с противоречието наука-емоции, посочва докладът. В същото време обаче при четенето онлайн няма разлика между двата пола. И момчета, и момичета четат приблизително еднакво в нета, като рядко прелистват художествена литература на хартиен носител. Девойките обаче четат за удоволствие повече от момчетата, които предпочитат да ровят в мрежата по-често, когато имат нужда от конкретна информация. 80% от четящите в мрежата момичета го правят за удоволствие.
В същото време според изследването трябва да забравим стереотипната критика към тийнейджърите
"Само виси пред компютъра и не отваря книга"
Проучването показва, че децата, които проявяват разнообразни активности онлайн, се формират като по-добри читатели. Неочаквано то нарежда осмокласниците ни на второ място в Европа сред притежателите на лични блогове - изпреварват ги само белгийските им връстници.
Има още един фактор, който сериозно се отразява върху резултатите на децата и също отваря широко ножицата между тях. Това е притежаването на културни ресурси от семействата им. Най-показателно тук е наличието на библиотека, и особено притежаването от семейството на литературна класика. 59% от учениците с най-ниски резултати не притежават томчета с класически четива в библиотеката си, докато при децата с висок резултат този процент е 2 на сто. Едно неотдавнашно изследване сред шестокласници потвърди същото - учениците, в чиито домове има формиран интерес към книгата, се справят много по-добре на тестовете.
57% от децата с най-нисък резултат пък не притежават и сборници с поезия у дома си. Същият процент от учениците, получили най-малко точки, имат в дома си под 10 книги. Стряскащ е и резултатът, свързан с това на какъв майчин език говорят тези деца у дома си - при 76% от учениците със слаб резултат този език е различен от българския.
Като цяло със спада на социално-икономическия статус на семейството спада и резултатът на ученика и училището не успява да преодолее тази разлика. По ножица между успеха на бедните и богати деца сме съпоставими само с Албания, сочат резултатите от PISA. Някои други подобни проучвания, като това на Световната банка, очертават същата тенденция - социално слабите деца по-често са с ниски резултати на тестове и изпити.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
