Със стъпването си в Белгия българският маг Антраник Арабаджиян-Астор установява, че вече има една мечта по-малко. Най-после е на Запад. Мечтаният рай.
Вариетето не е много по-различно от родните барове. Събира стотина души, има прилична програма и една страхотна стриптийзьорка. Магът е облагодетелстван. Има възможност да се любува на красотата й по-дълго от останалата публика. Те са в една гримьорна. Испанката никак не се притеснява да се разхожда в малкото помещение съвсем гола. Това малко притеснява и много радва гологлавия артист. Идилията е приятна. Вижда се перспектива. Кармен, може ли такава красива жена да има друго име, е между десетте на големи красавици, които шуменецът е виждал. Петнадесет дни по-късно обаче всичко, градено с такава тиха нежност и надежда, рухва. Астор разбира, че жената всъщност е мъж. Била. След операцията полът трудно може да се определи. Но това са подробности. Кармен продължава да гледа със същия огнен и същевременно влажен поглед. Смутен е. Веднъж неочаквано я вижда през вратата на банята. Чака го. Отминава и след него се чува само трясъка от нервното блъскане на вратата.
Следващата любов вече е много по-ясна и делова. Една от танцьорките, красавица от Нигерия, отива директно при жена му с предложението да й го отстъпи. Разбира се, срещу заплащане. Пепа веднага казва да. Шегата й харесва. След няколко дни обаче нигерийката престава да бъде любезна. Астор продължава да спи при жена си, а на офертата й не получава никакъв отговор и развитие. Идва моментът, в който тя напълно спира да говори на българката. Единственото, което предприема, е да извика мага, за да му каже: Жена ти много загуби. Бях й приготвила 200 000 долара, за да те отстъпи. Баща ми е вожд на голямо племе в Нигерия. Скоро шаманът ни се помина. Голяма загуба. Няма племе без шаман. Ти щеше да го смениш и всичкото злато и богатства на огромното ни семейство щяха да бъдат наши.
Какво да каже човек след такова признание. Най-добре е да замълчи, да не си спомня за този случай и да се радва на 116-те лева и 45 стотинки пенсия.
Ток накара Орфи да играе ръченица
Едно от най-големите имена в българското магическо изкуство е Васил Николаев-Орфи. След като приятели на баща му са сеньорът на цирковото изкуство Лазар Добрич и Мистър Сенко, място за големи колебания няма. Малкият Васко не пропуска нито един спектакъл на големия майстор. Скоро къщата се пълни с шарени магически сандъци, дървени саби, аквариуми и един жив шаран, свидетелства братът на Орфи, актьорът Николай Николаев.
В един майски ден на 1959 година на вратата на Музикалния театър се появява плакат: Тази вечер дебют на младия илюзионист Орфи. Вход свободен.
Орфи според гръцките легенди и митове е богът на магията. Но тази подробност засега е известна само на шестнадесетгодишния дебютант. Изненадващо или не залата се напълва, вътре е и достолепното жури, което трябва да отсече дали младокът заслужава документ, който да го признае за професионален илюзионист.
Спектакълът започва. Нека кажем добре. Николай има отговорната задача да пуска музиката. Той се гордее и с авторството на най-внушителния трик от спектакъла. Нещо невиждано. Сенко и Лазар Добрич няма как да не се хванат за главата и да извикат в един глас: Това е световен нУмер. В какво се състои той: На една маса има пет различни по големина крушки и едно котлонче с открит реотан. Магът взема едната и обявява - лампа от 40 свещи. Духва, казва: Каламбара. И в ръцете му лампата светва. Поклон. Ръкопляскания. После следващата и следващата, докато стигне до котлончето, чийто реотан също почервенява. Артистът се движи с електроуредите по сцената и обира овациите. Такива са творческите планове и до някое време те се изпълняват, но когато стига до двестата вата, младият дебютант вместо да кажа "Каламбара", започва да каканиже само "Ох, Ох..." и да подскача като на ситна ръченица. Крушката не само че не светва, а се и разбива на пода, а артистът казва: Стават такива работи. Антракт. Завесата пада. Дебютантът плаче, после хвърля зъл поглед към конструктора и крясва: Ти не си брат, ти си убиец.
Тежки думи, за които Орфи е имал право. Какво всъщност е станало. Авансцената е опасана с оголени и закрепени с кабърчета кабели, по които тече 220-волтов ток. Токовете на дебютанта са пробити. Вече изолираните жици минават през панталона и под каишката на часовника. После с помощта на ръкавиците стигат до палеца и показалеца на едната му ръка. Като хване с тях крушката и с тенекиените подметки на жиците, крушката светва, а публиката е туш. Да, но конструкторът няма хабер от електричество, а чистачките са се престарали в чистенето, като почти са залели сцената с вода. При това положение гьонът на подметките се намокрил, кабелът може и да се е откачил и вместо фокус публиката видяла една брилянтна ръченица.
През 1982 година Орфи постигна забележителен успех. С фокуса си "Разминаване със смъртта" той взе сребърен медал на ХV световен конгрес на илюзионистите в Лозана. А през 1999 година направи най-голямата си илюзия - изчезна завинаги.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
