Докато гледаме Олимпийските игри, можем да забележим, че фехтовачите са възрани с кабели отзад, с което малко изглеждат като на каишка.Те не са за безопасност на състезателите, а заради бързината на този спорт.
При скоростта, с която се практикува фехтовката е трудно да се определи дали е имало попадение с оръжието, кой кого е ударил пръв и дали е бил ударен в легитимна зона. В ранните дни на фехтовката се е разчитало на честността на състезателите, които викали touché (туше), след като са ударени, както и на съдиите, за да определят кой е ударил пръв. Но това не е идеален вариант.
През 1896 г. се взема решение да се изгради система такава, че когато някой нанесе удар, да се затваря електрическа верига, която да известява съдиите кой състезател е ударен и кога. Именно за тази цел е кабелът.
„Те свързват оръжието ви със системата за точкуване в клуба или мястото, където се фехтовате“, обяснява треньорът Майкъл Мактиг от Northwest Fencing Center във видеоклип в YouTube. „Тези кабели имат доста трудна задача, защото трябва да са гъвкави и подвижни, и все пак да не ви пречат; трябва да са надеждни и все пак да са леки.“
Има три различни вида фехтовка – шпага, рапира и сабя – и при всеки различна част от тялото е цел. При шпагата първо се въвежда електрическата система за точкуване, тъй като цялото тяло е мишена, което изисква проста настройка.
Но при другите видове фехтовка има области от тялото, които са извън целта, което означава, че удрянето им не се брои за правилно попадение. За тази цел в целевите зони са втъкани електропроводими метали, а при сабята каската също е електропроводима.
Отнело е много време електрическата система за точкуване да бъде напълно възприета от спорта. Електрическата фехтовка при сабята, при която се допускат удари както от острието, така и от върха, не е широко разпространена до Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Но сега, когато гледате фехтовка, поне на състезателно ниво, ще видите хора, които се състезават с метално въже.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
