Великден е празник на всички празници. Според народната традиция на този ден природата възкръсва за нов живот - победа е на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден. Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение.
На трапезата задължително трябва да има боядисани в различни цветове яйца. Първото яйце винаги е червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година. Червеното яйце символизира кръвта на Христос.
То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст близо до дома.
Чукането с яйца е една от най-забавните традиции на Великден, която винаги се очаква с нетърпение, особено от децата. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за "боракът" са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве. Също така се приготвят по няколко обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците. Те са сладки и обикновено кръгли. Стопанката на къщата ги украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
Историята на великденските козунаци датира от преди повече от три столетия. Тогава, в началото на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника. Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 година.
По традиция на Великден всички обличат нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.
В навечерието на самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи вкъщи.
През празничните дни се посещават родители и кумове като се носят Великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почит.
На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело и е израз на радостта на хората към земята, която ще ги дари щедро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
