Лидерите на 92 държави се събраха в красило швейцарско градче Люцерн, столицата на едноименния кантон в немскоезичната част на страната, за да решават как да има най-после мир в Украйна. Защо Люцерн?
Около 60000 жители има градът, разположен в центъра на Швейцарското плато. Той е на красиво езеро, има романтичен ореол от високи планини, старинни мостове, причудливи фонтани, изрисувани къщи, интересни музеи – всичко това прави Люцерн e един от най-привлекателните туристически обекти и културна столица на Централна Швейцария. Смята се, че ако Берн е „главата”, а Цюрих – „джоба”, то Люцерн с „сърцето” на Швейцария.
Градът на светлината
Излязъл сякаш от приказките, Люцерн е петата най-популярна туристическа дестинация в света за 2010 г., сочат класациите на Тripadvisor. Името на означава „светещ“ и е свързано с легенда. Една нощ жителите на малко езерно селце видели ангел, летящ в тъмното небе с фенер в ръка и тръгнали по пътя, осветяван от него. На мястото, където ангелът се спрял, бил построен параклис, а по-късно – манастир, около който постепенно израснал град, наречен Люциария („Град на светлината“).
Градът е основан в 1178 г. След като през XIII в. се открива път през алпийския проход Сен Готард, Люцерн започва бързо да се развива като голям търговски център. В 1291 г. става владение на Хабсбургите, а в 1322 г. се присъединява към съюза на първите три кантона Ури, Швиц и Унтерладен, основали Швейцарската конфедерация. До 1799 г. Люцерн е резиденция на правителството на Швейцария. Местните жители твърдят, че именно в кантона Люцерн е живял националният герой Вилхелм Тел, и именно тук се е случила историята с момчето и ябълката, превърнала сe в легенда.
Умиращият лъв
Най-голямата забележителност на Люцерн е великолепният мемориал „Умиращият лъв“ (Lowendenkmal). Това е невероятна скулптура, направена в памет на героичната гибел на швейцарските гвардейци, защищавали крал Луи XVI при щурма на двореца Тюйлери на 10 август 1792 г., разказва блогът izevropa.com
Над нишата има надпис на латински „HELVETIORUM FIDEI AC VIRTUTI“, който гласи, че паметникът е посветен на верността и храбростта на швейцарците. На мемориалната дъска под скулптурата са изписани имената на всички загинали и екзекутирани офицери, а също и броят на жертвите (DCCLX = 760) и оживелите (CCCL = 350).
Паметникът представлява барелеф, направо изсечен в отвесна скала над малко овално езерце. Рамото на лъва е пронизано от копие. Той е смъртно ранен, от раната му струи кръв. В неподвижното огледало на езерцето се вижда отражението му. Уютната зеленина наоколо сякаш го обгражда от суетата и шума на света.
Рисуваните къщи
Рисуваните къщи са голямата гордост на Люцерн. Не са като картини. Фасадите им са със средновековни стенописи. Когато човек върви по улицата, има чувството, че е в гигантска картинна галерия.
Красивите фрески разказват за предназначението на конкретното здание или за историческото събитие, свързано с построяването на къщата.
Съперникът на Рим
По изящните си фонтани Люцерн определено може да си съперници с Рим. Но швейцарските цветовете са по-ярки, а формите – по-дръзки.
Приликите с България
По две неща Люцерн много си прилича с България – карнавалната традиция и покритите мостове. Част от карнавалните герои напомнят нашите кукери, но най-вече пищността и оригиналността на карнавала в Габрово. Акцент в карнавала на Люцерн е легендарният Фричи.
Всяка година се избира „Tатко Фричи“, който открива маскарадните игри. За този празник хората тук се готвят цяла година. Всеки път сценарият е различен – маските, шествията, концертите се обмислят старателно.Много важни за празника са карнавалните музикални групи Гугемузиканти. Подобно на нашите кукурски дружини лсяка група си има свой химн, флаг и главнокомандващ парада. Членовете на клубовете измислят нови костюми, печатат информационни брошури, репетират карнавални маршове.
Тържеството започва в 5 часа сутринта на „тлъстия четвъртък». След пушечен изстрел от зданието на Кметството излизат предварително избраните Татко Фричи и неговата жена. Започва веселието – със салюти, прожектори, конфети, портокали, вино и бира. Маскираните групи излизат на импровизирани сцени и започват шествие през града. Това продължава 6 дни.
През това време социалният живот в града замира – затварят се офисите, магазините, музеите. Но карнавалните дни не са официални празници. Участницит си вземат неплатен отпуск
Близнаците на моста в Ловеч
Мостовете Капел и Шпроер са като братя близнаци на ловешкия, построен от Колю Фичето.
Мостът Капелбрюке
Разположението на Капелбрюке или Капел в реката е малко необичайно. Той е служил като отбранителен коридор в рамките на градските укрепления. Пресичайки диагонално река Ройс, той е свързвал стария град, намиращ се на десния бряг на река Ройс, с новите квартали на левия бряг, предпазвайки града от вражески атаки откъм езерото. Именно затова парапетът на моста от страната на езерото е по-висок, отколкото противоположният: така войниците по-удобно са разполагали оръдията за прицелване. Построен е в 1333 г. и е най-старият дървен мост с фермена конструкция в Европа. Дължината на моста до 1835 г. е била е 245 метра, но поради множество промени в конструкцията му и изменения на речния бряг днес е 170 метра.
Мостът Шпроер
Мостът Шпроер е другият оцелял дървен мост. Бил е построен през 13-ти век, за да свърже Мелничния площад, на десния бряг на Ройс с градските мелници, построени върху малък остров в средата на реката. Удължаването на моста до левия бряг било завършено едва през 1408 г. С него е трябвало мелниците да се свържат с квартала на хлебарите, разположен на левия бряг на реката. По-голямата част от къщите в средновековен Люцерн са били на десния бряг, а хлебарите – на левия бряг, защото пещите им работели по цяла нощ и имало опасност от пожар, ако се намират близо до дървените къщи на хората. Мостът бил разрушен от наводнения през 1566 г. и след това възстановен.
Покритият мост в Ловеч
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
