Вековно поверие гласи, че на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите. Не се готви, не се пере и простира.
Симеоновден е известен и с обичая "полазване" (Летен полазник) - всички в къщата следят за първия влязъл в къщата - ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.
По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
Във връзнка с това в много краища на страната денят се смята за начало на новата година - 1 септември, когато започват есенната оран и сеитба.
На празника се извършват гадания и за времето през годината. Народът ни вярва, че каквото е времето на Симеоновден, такова ще е и през идния януари. По първите дванадесет дни на септември се гадае за времето през дванадесетте месеца на следващата година. Зимата ще подрани и ще бъде мразовита, ако на този ден кучетата лежат свити на кълбо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
