Всички в семейството на министър Румяна Бъчварова са вестникари
Децата на някогашните главни редактори тръгват по техния път
Дали ще си гризеш ноктите, или ще пишеш статии и в двата случая навиците са и много жилави и вредни. Това е перифраза на Богомил Райнов. В неговата версия обаче вместо статии става дума за романи. В крайна сметка въпросът е един и същ: Заразна ли е страстта към писането? Предава ли се тя по наследство, или родителите, посветили се на вестникарството, предпочитат да отклонят децата си от професиите, които те практикуват?
За журналистиката е казано и хубаво, и не толкова: Австрийският писател и драматург Карл Краус никак не е мил към пишещите братя: Да си журналист значи да нямаш мисъл, но да се опиташ да я изкажеш. Пиер Кюри, прочутият френски физик, пък мечтае за спокойно време в тиха страна, където са забранени докладите, а журналистите са изпратени на заточение.
Писателят Жул Гонкур е твърде дълбокомислещ: В журналистиката честен е този, комуто плащат за мнението, което има, нечестен е онзи, комуто плащат за мнението, което няма. Има и прекалени злобари, като съветския поет сатирик Емил Кротки, който казва: Той дрънка глупости, но ги дрънка в списание. Но нека да млъкнат всички простосмъртни, за да чуем Императора. Още по-брутален е датският философ Сьорен Киркегор, който твърди, че предпочита да има дъщеря проститутка, отколкото син журналист.
На другия полюс е великият Наполеон Бонапарт, който признава: Повече се страхувам от три вестника, отколкото от сто хиляди байонета.
Във всички човешки общества от каменната ера през робовладелческия строй та до днес стане ли дума за вестникарския щат, начело винаги е главният редактор. Той е най-умният, мъдрият, търсеният по телефона, желаният събеседник. Въобще лицето и сърцето на онова ухаещо на хартия и мастило творение, върху създаването на което всеки ден пъшкат десетки репортери, редактори, фотографи, страньори, усмихващи се от страниците актьори и цялата останала гвардия от печатарите до продавачите в будките...
През годините България познава знаменити вестникарски шефове, проправили път и оставили запомняща се диря в историята на родния печат. Мнозина от наследниците им са ги последвали в занаята. Така са се родили династиите, отломки от които срещаме в редакционните карета и на днешните вестници.
Безспорно най-маститото име сред главните редактори през шестдесетте и началото на седемдесетте година на миналия век е Георги Боков. Роденият в Якоруда бъдещ секретар на ЦК на БКП влиза в съпротивата от ученик. Арестуват го, въдворяват го по лагери, бяга и става партизанин в отряд "Никола Парапунов". Малко след 9 септември 1944 година постъпва на работа в "Работническо дело". Кариерата му е космическа. Става главен редактор и председател на СБЖ. През 1976 година обаче без шум е свален от всичките си постове. Конфликт с Тодор Живков или грехове в миналото му са причините за този провал, така и не става ясно.
През 1989 година синът на Георги Боков - Филип, става председател на Комитета за радио и телевизия, а година след това заместник главен директор на Агенция "София прес". Въпреки това ще бъде пресилено, ако кажем, че той страстно се е стремял да овладее професията на баща си. И в двата случая назначенията са политически. През годините Боков е дипломат в Лондон, народен представител, партиен функционер, посланик в Братислава, Словакия.
Ирина Бокова не тръгва по пътя на своя баща в журналистиката, а по стъпките на брат си. Тя завършва престижния Московски институт за международни отношения. Владее английски, руски, френски и испански. Много бързо заминава за Вашингтон, където е мисията ни в ООН. Връща се в Европа като посланик в Париж. Става представител на България, а през 2009 оглавява ЮНЕСКО. Два мандата остава на този пост. Днес тя е сред най-сериозните кандидатури за генерален секретар на ООН. А с журналистиката освен баща й я свързва още един мъж: бившият й съпруг, известният телевизионер Любомир Коларов, който за известно време бе и главен редактор на несъществуващия вече вестник "Вечерни новини".
Историята не съобщава как вицепремиерът, вече министър на вътрешните работи и дясна ръка Бойко Борисов, Румяна Бъчварова е успяла да пробие плътния кръг журналисти, който я обгражда, и да се захване със социологията. Ще започнем с наскоро отишлия си от този свят неин баща, легендата в професията Генчо Бъчваров. Роден в Шипка, тръгнал от дописничеството във вестник "Средношколско знаме", преминал през всички нива на вестникарството, той оглавява едно от най-авторитетните за времето си родно издание "Отечествен фронт". 16-страничният му брой навремето събираше пред РЕП-овете опашки колкото в бакалиите, когато пуснат маслини. Няма по-честна професия от журналистиката, твърдеше до края създателят на поне петнадесет вестника.
Боряна, другата дъщеря на Генчо, завършва журналистика и работи в най-големите столични вестници. Омъжва се за свой колега, Стоян Сираков, днес главен редактор на в. "Новинар".
Румяна има двама наследници, които тръгват по пътя на дядо си: Лора Филева завършва право и работи като журналист във вестник "Дневник", а брат й Антон от малък се увлича по спортната тематика. Името му често се среща под статии във вестник "Тема Спорт". Баща им Орлин Филев е социолог като майка им, бил е заместник главен редактор на в. " Стандарт", шеф на публицистиката в БНТ, а сега работи в сферата на туризма.
В мразовитото утро на 13 декември 1971 година на витошката Меча поляна е намерен замръзнал Иван Башев. Тогавашният министър на външните работи е една от най-интелигентните и обаятелни фигури в комунистическото ръководство. Той знае много езици, ходи пеш на работа и това впечатлява минувачите в градинката срещу Военния дом. В младежките си години бъдещият дипломат е бил в ръководството на футболния клуб "Чавдар", предшественик на ЦСКА. А през 1951-1952 година - главен редактор на в. "Народна младеж". И ако вестникарството на Иван Башев е съвсем кратко, то неговата дъщеря поетесата Миряна Башева свърза изцяло живота си с вестниците. Работи в някои от най-сериозните родни издания, между които най-дълго във в. "Сега". Тя е и блестяща авторка на много стихове, някои станали песенни хитове. Тази си дарба Миряна е получила също по наследство. Този път от нейния чичо, големия, също рано загинал поет, Владимир Башев.
Сред изявените днешни наши колеги е Георги Трайков, допреди няколко години заместник главен редактор на "Труд", а сега в политическото списание "Клуб Z". Той също е наследник на една твърде мастита журналистическа фамилия. През 1973 година при катастрофа твърде млад почива баща му Хараламби Трайков-Бушо. Преди да стане шеф на Комитета по съобщенията и по-късно зам.-министър на външните работи, юристът е главен редактор на в. "Земеделско знаме".
Дядо на колегата ни е земеделският водач и негов съименник Георги Трайков. Той също като сина си е бил министър, но на земеделието, а по-късно и председател на Президиума на Народното събрание, пост, който донякъде се съпоставя с този на държавния глава.
Големият журналист във фамилията е Боян Трайков, брат на Хараламби и чичо на Георги. Кариерата му започва във вестник "Народна младеж", продължава в "Поглед", с кореспондентство в Париж, където работи за радиото и телевизията. По-късно е главен директор на БТА. Когато нашият сънародник Сергей Антонов е арестуван и обвинен, че е участвал в атентата срещу главата на римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори, Боян Трайков застава начело на акцията по неговото оневиняване и спасяване. Той води пресконференцията в София, на която присъстват десетки западни журналисти, търсещи улики и доказателства за участието на България в стрелбата на площад "Свети Петър" на 13 май 1981 г. в 17,17 часа.
И творчеството на големия български поет, драматург бард Недялко Йорданов започва с дописки в бургаския флагман "Черноморски фронт" и активно сътрудничество в печата. По-късно се появяват първите му стихосбирки, пиесите, които се играят по целия свят, разкошните му музикално-поетични спектакли, които препълват и днес най-голямата зала на НДК. В периода 1980 -1988 година Недялко е главен редактор на алманаха "Море". Точно това е и причината той да се появи на тази страница. Бургазлията има двама синове и двамата изкушени от перото. Асен, по-големият, и до днес живее в Бургас. Той е един от най-изявените български разследващи журналисти. Носител на международната награда "За свобода и бъдеще на пресата", връчена му на медиен конгрес в Лайпциг. Асен е бил кореспондент на вестник "Стандарт" в Бургас в първите години след създаването му. Днес той подобно на баща си е увлечен от поезията и името му е на корицата на няколко стихосбирки.
Недялко, другият син на Йорданов, някога работи в "Нощен труд". Той е един от създателите и съсобственик на вестник "Уикенд", а днес притежава "Ню медия груп" и издателството "Милениум".
По пътя на своя баща, първия главен редактор на вестник "Стандарт" , а днес шеф на списание "Тема" и в. "Преса" Валери Запрянов тръгват и неговата дъщеря и син. Просто нямаше как да не стана журналистка. Не аз избрах професията, а един вид професията избра мен. Просто журналистиката ми е едновременно домашно възпитание, огромна страст, вътрешна необходимост и начин да използвам по креативен начин огромното си любопитство, казва Екатерина Запрянова в интервю. През годините тя оглавява няколко модни списания и води радиопредавания, а брат й Христо, след като участва в тв формат, преследващ изневерите, днес е на най-високия пост на списание "Плейбой".
Главен редактор на вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт" и "Народна култура" е бил бащата на един от най-известните български журналисти Валери Найденов. Брошка в ревера на Валери пък е "24 часа".
Една от водещите фигури в националната телевизия Екатерина Генова и дъщеря на някогашният главен редактор на вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Труд" и "Поглед" - Любен Генов. По пътя на баща си шефа на "Вечерни новини" Делчо Кръстев тръгва и неговата дъщеря, нашата колежка Луливера. Единствено синът на Лалю Димитров, шеф на в. "Народна младеж", "Отечествен фронт" и "Поглед", не хваща перото, а апарата. Альоша Димитров днес работи като фоторепортер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
