София. Великият пост, установен от св. Църква, е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. Постът не е само въздържание от блажна храна; истинският пост е придружен с усърдие в молитвата и опрощение прегрешенията на другите, затова и Сиропустната неделя е определена за ден на всеопрощение.
Великият пост е подвижен период в църковния календар в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник и започва по традиция седем седмици преди Великден. Последната, подготвителна седмица преди постите се нарича Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Постът включва следните седмици: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.
Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни - месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със заговезни и завършват с причастяване.
Целта на постите е, чрез въздържание (не само от определни храни, но и от широк спектър „лоши мисли и дела") и смирение да се постигне покаяние, за да се посрещне достойно Възкресение Христово.
По време на поста са позволени всички храни с растителен произход. Това са ядките, плодовете - пресни и сушени, имат висока енергийна стойност, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло. Особено подходящи са салатите, спанакът, киселецът и копривата. Тестените продукти и хлябът не трябва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва. Може да се яде мед.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
