Съветниците във Варна не дават лични 1000 лв., отпускат на пострадалите 300 лв. от хазната
Варна. Общинските съветници във Варна отказаха да дарят по една месечна заплата от близо 1000 лв. за пострадалите от наводнението в Аспарухово. Решението бе взето на извънредна сесия на местния парламент, която бе посветена на бедствието.
Предложението за даряване по една заплата не мина, защото 20 съветници бяха "за", а са нужни 26 гласа. Заседанието, на което присъства Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, се превърна в лют спор. Съветници от различни политически групи скочиха срещу предложението на председателския съвет, като извадиха всевъзможни аргументи.
Независимият Христо Атанасов каза, че общинарите може да искат да дарят по повече от една заплата, затова не трябвало да бъдат ограничавани с решение. Пламен Георгиев (Граждански експертен център) пък упрекна инициативата, защото била политически популизъм. Съветникът от групата на ГЕРБ Петър Липчев пък обясни, че някой може да иска средствата, които дарява, да отидат за конкретен човек или домакинство и по тази причина не било редно да се събират суми в обща сметка.
"Колеги, моля ви, общинските съвети в Бургас и Пловдив вече отпуснаха средства, а ние да не помогнем. Това ще бъде знак, а вие като искате - дарявайте отделно", настояваше Аврам Тодоров (БСП). Накрая местните избраници гласуваха декларация, с която изразяват готовност да направят дарение, като сами преценят размера на сумата и къде да я преведат. Общинските съветници решиха от местния бюджет да бъдат отделени по 300 лв. на пострадало семейство. Техният брой в момента е над 100, каза председателят на социалната комисия Медиха Хамза, която предположи, че ще се увеличават пострадалите. Местният парламент реши още общинските поликлиники да поемат разходите за прегледи, а погребенията да са за сметка на общинска фирма "Обреди".
През това време съветниците в Бургас също се изпокараха заради помощта за бедстващите хора в Аспарухово. 80 хиляди лева от бюджета на южния град ще бъдат дарени за щетите от наводненията във Варна, реши местният парламент на Бургас Предложението бе направено от кмета на града Димитър Николов. То бе гласувано с мнозинство, но след тежки скандали, които продължиха повече от час. Срещу идеята Бургас да помогне на Варна скочи опозицията. Съветникът от НФСБ Георги Дражев демонстративно сложи на лицето си маската на анонимните и заяви от трибуната, че е необходим широк дебат за причините, довели до наводненията в страната и в частност в Бургас.
"Сватбените целувки на БСП и ГЕРБ не искам да ги гледам. Радвам се на влюбените, "горчиво" на БСП и ГЕРБ. Не бъдете анонимни", заяви Дражев. Колегата му Валентин Касабов пък възропта, че не може общинските пари на един град да се дават на друг. "Нека всеки да даде от личния си джоб по една заплата, а не да даваме парите на хората", призова Касабов. Колегите му от ГЕРБ отговориха, че всеки от съветниците ще дари отделно собствени средства, но това ще бъде анонимно. В крайна сметка след дългите разправии мнозинството съветници от ГЕРБ гласува Бургас да помогне с 80 хиляди лева на Варна.
Доброволци от два континента помагат
Баба черпи помагачите с баница
След пика на доброволното участие при справяне с бедствието в Аспарухово, който беше в събота и неделя, армията за безкористна помощ започна да се увеличава. Вчера броят й стигна 1050. Има 17 янки, доброволци от Германия, Гърция, Турция. Две испанки и младеж от Брюксел ринаха калта в най-тежко пострадалата улица "Моряшка". Да помагат дойдоха 150 матроси, над 100 войници. Група от Европа, дошла за културен обмен с общината, надяна тениските с логото "Варна - Европейска столица на културата 2019" и хвана лопатите. Общината организира 200 здравни модератори да ходят от къща на къща - да дават съвети, да чистят оцеляла покъщнина. Сред тях има и психолози. Сред доброволците има учени от БАН и от "Геозащита", които проверяват свлачищните райони. Хората нямат проблеми с работодателите, защото им издаваме удостоверения, че са помагали в Аспарухово, обясни районният кмет Йордан Николов.
Най-ранобудни вчера сутринта се оказаха сираци и младежи от проблемни семейства, нетърпеливи да получат работа. Възрастна жена от квартала направи баница за момчетата и момичетата, които помагат по дворове и къщи на бедстващите.
Щетите в Търново - за 10 млн.
Щети за повече от 10 милиона лева е нанесло наводнението във Великотърновско. "Пораженията в старата столица, Килифарево, Дебелец и селата над тях може и да надхвърлят тази сума", каза кметът на старата столица Даниел Панов. В нея влизат разрушената инфраструктура, жилищата на хората, пораженията в Килифаревския манастир, Прохода на Републиката и земеделските земи. До момента са отпуснати 1 милион лева за аварийните ремонти на Прохода на Републиката. "Тези изчисления са на прима виста и предстои комисиите от лицензирани оценители да се произнесат с по-конкретни данни за необходимите средства", каза още Панов. Днес той ще представи в Министерски съвет обобщен доклад за необходимите аварийни ремонти. "Най-важното и спешно е почистването на речните корита на Белица и Янтра. Още от 2013 г. общината е подала 6 проекта на обща стойност 1,553 милиона лева за почистването на речните корита, които чакат одобрение. Да се надяваме, че сега ще го получим, макар че след наводнението и свлачищата търпят промени", обясни той.
До началото на следващата седмица ще бъдат приети всички документи и формуляри на бедстващите хора, чиито имоти са били залети.
Данъчни оценки и актове за наследници ще бъдат издавани безвъзмездно. Със заповед на кмета са съкратени и от 14 на 7 дни оформянето на жалби.
Йовчев: Пари за нови къщи няма
Фондът за бедствия и аварии може да помогне на пострадалите, но не и да покрие пълните щети. В него няма пари за нови къщи. Отговорност тук имат и хората - те трябва да си застраховат домовете. Това обясни вътрешният министър Цветлин Йовчев пред Нова телевизия. По думите му в момента екипи на "Гражданска защита" подпомагат местните власти, за да оценят щетите и да бъдат отпуснати нужните помощи.
Според неговата оценка от първия момент на трагедията държавата е направила всичко, което се е изисквало от нея. Като слабост обаче той оцени комуникацията с хората в бедстващите райони.
"Не успяхме да им кажем по категоричен начин какво могат да очакват през следващите часове. Те очакваха, че веднага ще срещнат някой, който ще им реши проблемите в кратък период от време - това не може да стане, ние нямаме такъв ресурс", обясни вътрешният министър.
Жънат денонощно след дъждовете
Въпреки пороите чакаме 5 млн. тона пшеница, заяви земеделският министър
Жътвата тази година продължава денонощно. Комбайните не излизат от нивите и през светлата, и през тъмната част от деня. Стопаните се стремят да приберат максимално голяма част от реколтата, преди да започне да вали отново. Прогнозите са през следващите дни отново да превалява, макар че порои не се очакват. Земеделците обаче се притесняват, че всеки дъжд оттук нататък ще се отрази зле върху качеството на прибраната пшеница. Опасенията, че огромна част от реколтата ще бъде съсипана, обаче се оказаха напразни. Малко под 60 000 декара са напълно унищожените ниви, стана ясно след Консултативен съвет по зърното. Общата площ, засята с жито, пък е близо 12 млн. декара. Общо 357 000 са декарите, за които са подадени заявления за частично или напълно съсипана реколта. В това число влизат не само зърнени, но и други култури, коментира аграрният министър проф. Димитър Греков. Към септември ще стане ясно какви всъщност са признатите поражения и каква помощ могат да очакват фермерите. Основания за зърнена криза в България обаче няма, категорични са експертите от Консултативния съвет по зърно, който заседава в земеделското министерство. Жътвата ще е трудна, но с очаквания за добра реколта и няма място за паника в сектор зърнопроизводство, заяви Греков. Той отново потвърди прогнозите за рекордни добиви от около 5 млн. тона, които бяха направени и преди пороите. Според зърнопроизводителите обаче реколтата ще е около 4 млн. тона.
"България разполага с нужната техника, за да се прибере бързо реколтата. Искам да отбележа, че съвременните машини, с които се работи в страната ни, ще бъдат прибрани 100% от полегналите посеви", информира председателят на Консултативния съвет Марияна Кукушева. Според нея в момента е много рано да се правят прогнози какво ще е качеството на прибраното жито.
15 млн. за ремонт на пътища
Между 12 и 15 млн. лв. е индикативната стойност на средствата, необходими за възстановяване на републиканската пътна мрежа след наводненията в страната. Средствата са необходими както за ремонт на пътни настилки, така и за банкети, свлечени насипи и увредени водостоци. Това съобщи министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева.
Само 1.5 млн. лв. са за прохода "Хаинбоаз", а за възстановяване на щетите в област Велико Търново са необходими около 5 млн. лв. За област Габрово трябва да бъдат отделени също около 1.5 млн. лв., като най-тежко е пострадал пътят Дряново - Трявна.
Разбили облаци с 8083 ракети
Консултативният съвет по зърното подкрепи два проекта на земеделското министерство за допълнителни средства за борба с градушките. Първият е за спешно отпускане на 2 млн. лева за закупуване на противоградни ракети. Другият е проект към Фонд "Развитие на регионите" за разширяване на територията за борба с градушките с 6 млн. дка в териториите на Хасково, Любимец и Ямбол. Той е на стойност около 12 млн. лева. Двете предложения предстоят да бъдат подадени към Министерски съвет и към Министерство на финансите. Изпълнителният директор на Агенцията по борба с градушки Николай Николов информира, че поради тежките метеорологични условия само от началото на годината са изстреляни 8083 противоградни ракети. За сравнение през 2012 г. те са били 2800, а през 2013 г. - 5100. Това определя нуждата от допълнителни средства в борбата с градушките, каза още Николов.
Търсим пари за спешни ремонти
Пламен Орешарски, премиер
Ще търсим допълнително пренасочване на бюджетните средства, за да подпомогнем спешните ремонти, които трябва да се направят след бедствията в Добрич и Варна. Добрич беше доста пострадал град. Лично бях там и говорих с кметицата. Сигурно и там, като на други места, превантивните инвестиции, направени наскоро, не бяха довършени съвсем. В повечето случаи има липсва на средства или са недостатъчно средствата, за да се направи докрай, както трябва.
Впечатлен съм от добрата организация на кметството. Първите етажи на много къщи и блокове са в лошо състояние. Страхувам се, че средствата няма да стигнат. Затова ще търсим допълнително пренасочване на средства от бюджета поне за най-спешните ремонти, които трябва да се направят. За семействата на загиналите ще отпуснем еднократни помощи в размери, съобразени с практиките досега.
Училищата отварят врати
Учениците от "Аспарухово" тръгват на училище днес, съобщи кметът на Варна Иван Портних. От понеделник вече започна дезинфекцията на частни домове, детски ясли, градини и училища. Междувременно природозащитници предупредиха, че ако не се вземат спешни мерки, има опасност от зарази и епидемии. След потопа и чума може да ни удари, казаха те.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
