Заможните пият 2 пъти повече

Едва 112 лв. успява да спести средното българско домакинство за 12 месеца

Заможните пият 2 пъти повече | StandartNews.com

София. Заможните българи пият и пушат два пъти повече от обикновените граждани на страната. Това сочи Статистическият годишник, който се изготвя ежегодно от Националния статистически институт.

Според данните в него средната годишна употреба на алкохолни напитки в страната възлиза на 23,2 литра на човек (без да се брои бирата и виното). В същото време социалната група на 10-те процента от населението с най-високи доходи консумира средно по 40,8 литра алкохолни напитки на човек годишно. В тази група на заможните влизат не само милионерите в страната, а точно 10% от населението или над 728 хил. души.

При пушенето ситуацията е същата както при алкохола. Средната консумация на човек е 547 броя цигари годишно, докато хората от най-заможната социална група у нас пушат средно по 1134 цигари на година. За сравнение, хората които попадат в социалната група на 10-те процента от населението с най-ниски доходи, употребяват средно по 9,3 литра алкохол на година и по 305 броя цигари, според НСИ. Така на пръв поглед у нас се наблюдава интересна аномалия - хората с ниски доходи поради липсата на средства живеят екстремно здравословно, докато заможните пият и пушат на корем. Практиката обаче сочи, че контрабандните цигари и алкохол се купуват предимно от социалните групи с по-ограничени доходи. А акцизните стоки без бандерол често са със съмнително качество. По-евтините стоки също са с по-лошо качество. Така най-бедните пият и пушат по-малко, но качеството на техния алкохол и цигари е доста по-ниско.

От гледна точка на основните храни разликата между българите с най-ниски доходи и тези с най-високи също е доста забележима. Например представителите на най-заможната социална група консумират средно по 41,4 кг месо на година при средна консумация за страната от 32,1 кг. Сънародниците ни с най-ниски доходи консумират едва по 19,4 кг месо на година. Същевременно, когато става дума за хранителни продукти като боб, леща и туршия, най-заможните консумират под средното количество за страната. Например средното потребление на боб е 4,9 кг на човек на година, докато тъй наречените заможни българи ядат средно по 4,4 кг. Гражданите с най-ниски доходи пък консумират средно по 4,6 кг боб на година.

Когато става дума за спестявания, се оказва, че ниските доходи мъчат почти всички социални групи в страната, тъй като средната сума, която българското домакинство слага на банков депозит, възлиза на едва 112 лв. на година. Въпреки това тази сума изглежда достойна на фона на 2-та лева средно на година, която групата на 10-те процента от домакинствата с най-ниски доходи успяват да отделят за черни дни. За сравнение, тъй наречените заможни домакинства спестяват средно по 506 лв. на година.

728 хил. живеят с 1000 лв. на година

728 хил. българи живеят средно с 1118 лв. на година, което прави по 93 лв. на месец. Това сочи Статистическият годишник, който се изготвя от Националния статистически институт.

Според официалната статистика 10-те процента от българите, които имат най-ниски доходи в страната, живеят средно с 93 лв. на месец, при среден доход на лице в България от 328 лв. месечно (3937 на година). В групата на най-бедните влизат клошари, безработни, хора от малцинствата, а често и пенсионери. Причината за това е, че доходите се делят на всички членове на семейството и дори един човек да работи, ако заплатата отива за издръжката на няколко души лесно може да попадне в групата на най-бедните. Представителите на групата граждани с най-високи доходи у нас (10% от населението или 728 хил. души) разчитат средно на 786 на човек на месец (9443 лв. на година), сочат данните на НСИ. Тук отново важи принципът на разделяне на доходите на цялото домакинство и един човек дори да има заплата над 2500 лв. след платени данъци, ако трябва да храни цяло семейство, ще изпадне от групата на заможните. Все пак трябва да се отбележи, че статистиката не може да отчете точно доходите и потреблението на няколкото хиляди българи, които печелят десетки милиони на година. Проблемът обаче не е само у нас, тъй като НСИ спазва статистическите стандарти на ЕС.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай