Не съм ислямист, тръгнах на екскурзия, брани се пред съда французинът
29-годишен французин от хаитянски произход, за когото има съмнения, че е приятел на братята атентатори във френското списание "Шарли ебдо", е задържан на българо-турската граница в началото на годината. Фриц-Жули Жоасен е пътувал към Турция и е свален на ГКПП Капитан Андреево на 1 януари заедно с 3-годишния си син Абдел-Рахман и любовницата му - туркиня. За Жоасен има издадена европейска заповед за арест след оплакване на съпругата му, че детето им е трябвало да бъде отведено в Сирия, където да бъде възпитано и обучавано в радикален ислям. Това стана ясно в Хасковския окръжен съд вчера. Според съпругата, Жоасен е
отвлякъл детето на 30 декември
и е тръгнал за Сирия с любовницата си. В момента момченцето е настанено в социален дом, докато рождената му майка, която е от Тунис, не си го прибере обратно в присъствието на хора от френското посолство у нас. Източници на "Стандарт" разкриха обаче, че от прокуратурата очакват втора заповед за ареста на Жоасен. Тя е свързана с данни за съпричастността му с група джихадисти, свързани с атентата от 7 януари в Париж. По неофициална информация Жоасен е близък приятел с братята Шериф и Саид Куаши. "Не можем нито да потвърдим, нито да отречем информацията. Все още няма документи от Франция", заявиха пред "Стандарт" от Върховната касационна прокуратура. Очаква се в сряда или в четвъртък окръжните магистрати в Хасково да обсъждат дали чужденецът да бъде предаден на френските власти.
"Няма такова нещо, не съм ислямист. С приятелката ми планирахме 10-дневна екскурзия до Турция, докато съпругата ми бе с по-малкото ни дете в родината си", заяви Жоасен в Хасковския окръжен съд. Според жалбата на съпругата му Жоасен приел исляма преди 15 г.,
преди 2 г. започнал да го изповядва ревностно
и напоследък се радикализирал. В съдебната зала в понеделник Жоасен даде писмено съгласие да бъде екстрадиран във Франция и дори помоли това да стане час по-скоро. Същинското дело за екстрадицията му ще е този петък.
Шествията не изгониха страха
Жан Соломонов, Лион
Още от сутринта в неделя на малкото пазарче до станцията на метро "Гишар" в Лион десетина души от трите възрасти раздаваха бюлетини, с които приканваха всички, на които ценностите на Републиката са им скъпи, да излязат този следобед на улицата. Резултатът надмина очакванията ни. От 1,3 млн. жители, близо половин милион, бяха на улицата. В диплянката изрично беше споменато да не се носят плакати и знамена, но някои все пак бяха донесли.
Иначе фактите вече са познати от тв предаванията. Тъжната равносметка е трима мъртви терористи срещу 17 невинни жертви и още десетина ранени. Разстреляни бяха не само невинни хора. Разстреляна беше свободата да говориш, пишеш или изповядваш свободно своите убеждения, без да се страхуваш от тях. Дали това ще бъде възможно за всички и след тази човешка касапница?
Проследих цялото шествие от сборния пункт до градския площад Белкур. И за жалост трябва да призная, че манифестантите от арабски произход в редиците бяха много по-малко, отколкото тв камерите ни показват на синия екран. По-точно имаше десетина, даже жени с черни бурки, но зад линията на представителите на местната власт. Тях поне можеше да ги разпознаеш лесно по трикольорните ленти, които носят винаги на официални церемонии. Успях да се добера до един от тях - Поло да Коста, заместник на кмета по въпросите на младежта. Въпросите, които имах да му задам, са въпросите, които си задава всеки французин от часа, в който новината за касапницата в редакцията на "Шарли Ебдо" стигна до света: "Какво ще стане утре? Добре ли си върши работата полицията и ще има ли други атентати?" И на трите ми въпроса заместник-кметът отговори, както и очаквах. "Гражданите на града ще продължат да живеят както и досега - като добри съседи. Полицията си върши добре работата, щом ги е елиминирала. Повече атентати няма да има, защото днес половината град е тук, за да защити ценностите на Републиката."
Уви, не бе точно такова мнението на неколцината граждани, които не носеха трикольорните ленти. Това далеч не е първият атентат, в който завърнали се джихадисти могат да решат да продължат войната си в родната Франция. Въпросът с доставката на оръжието също не е никак труден. Според специалистите близо 20 000 оръжия, голяма част дошли тук след края на войната в бивша Югославия, повече или по-малко циркулират из предградията, където полицията преминава само денем, и то със сирени и запалени фарове. А в десетките мазета или гаражи, превърнати в нелегални москета, едва ли се проповядват точно тези ценности на Републиката, които са изписани на герба й - "Свобода, Равенство, Братство".
Но да се върнем на площада. Докато разговарях с един французин, който бе тук с жена си и двете си деца, до нас се приближи един от малкото мургави демонстранти и недвусмислено ми каза: "Сега не е моментът да се задават такива въпроси!", а на моя събеседник наставнически добави: "Такива разговори трябва да се режат изкъсо." Не исках да навлизам в подробности кога е най-подходящият момент да се задават такива въпроси, защото живея доста години тук. Но това, което трябва да се признае на всички, че в този хладен неделен ден тези, които бяха си останали на топло вкъщи, далеч не бяха много. Искрено вярвам, че в огромното си множество те не желаят да живеят със страха, че минувачът зад тях в магазина може да извади изпод якето си "Калашников".
Да се живее така е ужасно. Да не знаеш какво става с децата ти, когато ги оставяш в училището - също. Но нека ми простят хората с плакатите, които бяха дошли тук с желанието да покажат, че са готови да рискуват нещо, с пълното съзнание, че не рискуват нищо. Нима една манифестация е в състояние да възпре или да превъзпита един убеден в месианската си роля религиозен фанатик? Съмнявам се! При това съзнателно не говоря за фанатиците мюсюлмани. Другите, които доскоро палеха кладите за еретици, също не са по-добри. Просто на всички нас ни трябва една голяма доза търпимост. Защото така е устроен този проклет наш свят. Обречени сме да живеем заедно. Междувременно за последните 48 часа в осем населени места на Шестоъгълника, както наричат страната си французите, вече има осквернени сгради на джамии и арабски училища и домове. Какво ще ни донесе утрото - това остава да видим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
