Обредният хляб се втурнал да бяга от фурната и се родило най-забавното поверие
Освен боядисаните яйца, заекът е другият най-важен символ на Великден в редица европейски страни и в САЩ. Има различни митове за това защо именно дребният горски обитател часове преди Възкресението обикаля домовете на хората и скрива яйцата в предварително украсени и подготвени от децата гнезда - най-често от стари шапки. С времето американците променили образа на този сладур и го превърнали в един от образите на празника.
Известно е, че древните народи почитали пробуждането на природата, възраждащия се живот, здравето - и свързвали всичко това с дългоухото животно. Има гръцка легенда, че в началото на пролетта Персефона, дъщеря на Зевс и Деметра, изскочила от подземното царство на мъртвите във вид на заек. Нейното завръщане в материалния свят било като възкресение. Тракийският народ фриги, който населявал западната част на Балканите, също има мит за свещения заек. Тяхната всевишна богиня заспивала в деня на зимното слънцестоене и въпросните траки я събуждали с голям празник през пролетта. Главна роля в този ритуал изпълнявал свещеният заек.
Християнството, за да придобие мощта и влиянието на световна религия, обединило и преосмислило разни езически символи и традиции и им дало ново значение. Прастарите легенди разказват, че заекът, петелът, кукувицата или лисицата носели боядисаните празнични яйца. Но после, преди около две хиляди години, останал само заекът. Интересна е легендата, че когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син - Руфус, носел зайче. По едно време кръстът паднал на земята. Чул се детски писък. Оказало се, че кръстът затиснал зайчето и то умряло. Трогателният плач на момчето накарал Исус да се обърне и въпреки мъките си, докоснал животинчето, като му направил кръстен знак. Зайчето оживяло и изплашено побягнало. Скоро обаче то се появило под кръста на разпнатия Христос. Когато вечерта учениците отишли да вземат тялото на Спасителя, то още било там, а очичките му били червени от мъка и сълзи. Това зайче хората нарекли Великденски заек.
Съществува и легенда, според която Великденският дългоушко някога бил голяма красива птица. Езическата богиня Естра я превърнала в заек, но той продължил да прави гнезда и да ги пълни с яйца, тъй като си останал птица по душа. Друга легенда разказва, че родителите на децата в бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат малките. На сутринта те тръгнали да ги търсят и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.
Има популярна германска приказка от XV век, в която заек крие в градината шарени яйца. Децата били убедени, че ако бъдат послушни, той ще ги дари с тях.
Първите фигурки на великденски зайци били направени в Германия през 1800 г. от сладко тесто и захар. Днес те се изработват от марципан или шоколад. В празничните традиции в САЩ бързоногият дългоушко е включен през XVII век, благодарение на преселници от Германия в Пенсилвания.
Освен разните легенди за заека в различни страни, има и забавно поверие. То гласи, че обредният хляб, направен във вид на агне, се втурнал да бяга от фурната и в тавата от него останало колкото заек. През XIX век се появила нова традиция - украсяването на великденските яйца с три зайчета. Известно е, че в християнството числото 3 е символ на Светата Троица - Отец, Син и Светия дух.
Все пак най-много за популяризирането на великденския заек са допринесли сладкарите и хлебарите от стари до днешни времена. И тогава, и сега около Великден те изпълват пазара с различни зайчета. Едни като шоколадови фигурки, други - като козуначени кифли, ваденки и кукли за украса на дома.
През 1991 г. в Мюнхен създават Музей на пасхалния заек. Идеята е на колекционера Манфред Клауд, който приютява там 1000 експоната от порцелан, дърво, керамика, захар, восък и шоколад. Музеят е затворен през 2005-та - 5 години след смъртта на Клауд.
Фамилия Дългоушковци спасява болни деца
Живял някога много богат, но жесток и безсърдечен човек. Той притежавал огромен замък с много красива градина. За нея се грижел бедняк, който с двете си деца обитавал малка къщичка в края на гората. Домът на градинаря бил оскъден, но в него винаги царяло веселие. Децата били добри и послушни, но богаташът не ги обичал и не им позволявал да играят в имението му. А в парка живеели много животни. Хлапетата били приятели с всички, но най-много обичали семейство зайци. От къщата на градинаря до замъка се стигало по тайна пътека в гората. Често децата минавали по нея и носели на зайците вкусни моркови и зеле от градинката до дома им, а после по цял ден играели на воля с горските си другарчета. Като разбрал, че децата не спазват забраната му, богаташът много се ядосал. "Ще ви науча аз!", заканил се той. Един ден довел голямото си куче близо до пътеката и зачакал. Когато двете нищо неподозиращи деца минали, той насъскал огромния звяр срещу тях. Децата хукнали към дома си. Кучето не успяло да ги настигне, но от уплаха те легнали болни. Всички животни от гората се натъжили. Заешкото семейство решило да помогне на децата да оздравеят. Събрали се заешките братовчеди, мислили, мислили и измислили. Отишли зайците при кокошката и тя им дала цяла кошница с бели яйца. От горските цветя взели боички: жълтурчето им дало жълтичко, божурът - червено, кукурякът - зелено, а метличината и теменужката - синьо. И закипяла невиждана работа. Целият заешки род се захванал да боядисва и украсява яйцата. След това се промъкнали до дома на градинаря и оставили кошницата. Като видели красивите яйца, децата се надигнали усмихнати от креватчетата си и скоро оздравели. Но повече не стъпили в градината на господаря, защото истинските им приятели били в гората. Оттогава, по стара немска традиция, Великденският заек оставя на добрите деца за празника гнездо с разноцветни яйца в градината на дома им.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
