Неговото име не се чува толкова често като тези на Васил Левски и Христо Ботев, на Георги Раковски и Любен Каравелов. Но той по нищо не им отстъпва, когато става дума за патриотизъм, възрожденски дух, себеотдаване в името на родината. Защото и за Арсени Костенцев освобождението на България и нейната съдба са над всичко. Готов е да жертва живота си за Отечеството.
Роден е в Ново село през август 1842 г. в семейството на дребен търговец. Баща му Георги е необразован, но цени българската култура и затова държи синът му да се изучи. Арсени учи в българско килийно училище, а после и във взаимното школо. На Петровден 1858 г. чете на български по време на литургията в Струмица, която ядосва гръцкия владика и той прави опит за убийството му. Умният и ерудиран младеж впечатлява всички със знанията си. През 1860 г. го изпращат за учител в село Робово. Там откриват новобългарско училище, първото в Струмишка кааза, която е в рамките на Османската империя. Построяват и църква, но е наклеветен от гъркоманите на турските власти и е арестуван. Следват години, в които учителства, но не спира да има проблеми с гъркоманите и с турците заради просветителската си дейност сред българите. От 1868 до 1870 г. преподава в село Елягюню, където разпространява вестник „Македония" и друга литература от Петко Славейков.
През 1871 година присъства на учителския събор в Прилеп. Следващата година вече свързва завинаги името си с Горна Джумая /б.а.-днешен Благоевград/, където днес на него са кръстени училище, читалище, улица. По онова време църковно-училищното настоятелство държи страшно много на доброто образование. Не се жалят никакви средства за знания. В населеното място училището е към храма. „Тогава Арсени Костенцев е бил сред най-уважаваните учители в Македония. Славата му се носела навсякъде. Затова първите хора в Горна Джумая решават да го поканят да преподава в града. Пращат при него специална делегация с конкретно предложение за платата му като даскал", разказва уредникът в Регионалния исторически музей Елена Александрова. Костенцев има едно условие – с него да дойде и колегата му от Копривщица Константин Босилков. Речено – сторено. Горноджумайци са готови на всичко, за да го убедят да учителства при тях. Не се ограничава само с преподаване. А се заема и с революционна дейност, организира мрежата на Българския революционен централен комитет. Заедно с Босилков превръщат началното училище в класно. Участва в ръководството на Горноджумайската община.
През 1875 г. Костенцев силно активизира революционната си дейност в Самоков и Пазарджик. В Горна Джумая се жени на 20 юли 1876 г. за Марийка - дъщеря на богатия джумайски търговец Гоше Дочанов. Сред основните двигатели е на подготовката на Априлското въстание в района. заедно с него са учители, свещеници, търговци. Но комитетът в село Падеш е разкрит и са изловени много хора. Турците арестуват наред. Тогава цялата вина поема даскалът Мите Марков, който е обесен на моста край църквата. Руско-турската война го заварва в Горноджумайско. През зимата на 1877 г. с даскал Петър Рафаилов организират местни чети за защита на българите от вилнеещите турски части и башибозук. В началото на 1878 г. е ясно накъде отива войната. Тогава турските власти го молят да гарантира защитата на мирното турско население, те пък обещават да пазят българите. Черкези обаче се промъкват в града и атакуват църквата. Костенцев грабва пушката и повежда българите срещу ордата, като самият той убива един от черкезите. Успяват да ги прогонят. И очакват руските войски да стъпят в Горна Джумая. Но напразно. „Руският отряд, воден от майор Иван Орлински, спира победния си ход до Дупница.
С подписването на Одринското споразумение в края на януари 1878 г. Бойните действия са прекратени. Костенцев е част от делегация, която отива при Орлински и го моли да освободи Горна Джумая. Но майорът не смее да предприеме този ход на своя глава. След няколко дни обаче получава нареждане да настъпи към града и на 11 февруари стъпва с войниците си в местността Баларбаши над населеното място", уточнява уредникът Елена Александрова. Турският гарнизон в началото смята, че това са местни чети. Но щом турците чуват първия топовен залп, разбират, че срещу тях са руски войски и побягват на юг. Костенцев започва да работи в административното управление на града. На Берлинския конгрес е решено Горноджумайско да остане в пределите на Османската империя. Води преговори с Александър Дондуков – Корсаков Горна Джумая да остане в пределите на България, но без успех. След предаването на Горна Джумая на Османската империя се заселва в Бобошево със семейството си.
Не спира да мечтае за присъединяването на Македония към Княжество България. През лятото на 1881 година се завръща в Македония като учител в Струмица, изпратен е от Българската екзархия. Поема и този тежък кръст – да се изтезава и да се кланя пак на турците, да напусне свободата. Взема със себе си 20-ина песнопойки с бунтовнически песни, за да ги разпространи в Македония. Близките му се опитват да го спрат. „Дал съм честна дума – или ще отида, или ще умра. Аз отивам да умра там, дето умират моите братя, ще споделя скръб и радост с тях", непоколебим е Арсени Костенцев. В продължение 5-6 години е учител в различни населени места в поробена Македония. После се установява да живее в София, където работи в държавната администрация.
Пише спомените си, които излизат от печат през 1917 година. Автор на предговора към първото им издание е класикът на българската литература Иван Вазов. Земният път на просветителя и общественика Костенцев завършва на 6 ноември 1921 г. Но остава завинаги в паметта на българите като човек, предан на всичко, което върши в името на България. Типично по възрожденски.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
