Короната е символ на съюза със Светия Дух
Библията диктува, че произходът на монархията е божествен
Решението на Светия синод на БПЦ да споменава в службите са "Благоверният и православен наш цар Симеон II и царица Маргарита" разпали страстите. Но не бива да се възприема като израз на някакви монархически настроения, а следване на древните канони на Църквата. Библията изрично е осветила божествения произход на царската институция: "Сърцето на Царя е в ръката на Господа, потоците водни: Той ги насочва, накъдето поиска" (Притчи Соломонови 21:1). И пак: "Предимството на страната изцяло е Царят, който се грижи за страната" (Еклисиаст 5:8). За Църквата царската власт е символ на човешкото битие и Божията воля, подобно на свещенството. Неслучайно божественият произход на монархията е засвидетелстван още от езическите времена, когато първите царе са се почитали най-вече заради Божието благоволение върху тях. Всички древни владетели от дохристиянската епоха са признавали, че
властта им е дадена от Бога
Мистичната връзка между Него и владетеля намира своя най-ярък израз в акта на миропомазването, при който Светият Дух се приема от монарха, за да го напътствува и крепи при неговото управление (1 Царства 10:1,6). Короната, с която владетелите се увенчават, е символът на този неразривен и пожизнен съюз. Израз и внушение за Божието благоволение над царската власт е и библейското предание, че самият Исус Христос е наследник по плът на цар Давид (Матей 1:1). Самият Христос също повелява да почитаме Бога и кесаря, т.е. царя (Лука 20:25). По време на разпита при Пилат Понтийски Той категорично определя произхода на властта: "Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти бе дадено свише", визирайки императора в Рим (Иоан 19:11). Изричен по отношение на царската власт е и апостол Петър: "От Бога се бойте, царя почитайте!"(1 Петър, 2:17)
Древните апологети на Църквата също са категорични относно статута на монархията, постановен по Божия воля. Свети Иоан Златоуст в своето "Тълкувание на Първо Послание до коринтяни" обуславя необходимостта от еднолична власт и йерархия в обществото: "Тъй като равенството по чест, често произвежда вражда и беззаконие, БОГ е уредил не народно управление, а Царско. Така, какъвто ред има във войската, такъв ще видим и във всеки дом. мъжът заема мястото на Царя,
жената - мястото на управител и военачалник
децата са получили власт от трета степен".
Симеон Сакскобургготски е бил цар, макар и малолетен. Със съответното регентство, управлявало от негово име съгласно Търновската конституция. Църквата просто се съобразява с този факт, без да поставя под съмнение нито днешната конституция, нито формата на управление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
