Кукерите отдавна не са атракция за малки и големи само в първия ден от годината. Ако трябва да перифразираме думите на Пурко от култовия филм на Николай Волев "Господин за един ден" "Кокошка отвсякъде може да долети", отнесени към маскираните мъже, жени и деца те звучат така: "Кукер отвсякъде може да се появи". Канят ги за празници в градове, села и паланки, пак там ги викат и за протести. Целта обаче е една - с танците си да прогонят злото и да вдигнат адреналина на народа. Страховитите маски и кожени премени се виждат все по-често по реклами и тв канали. Те вече са част от всекидневието ни. Не им се налага да се крият, както е било преди 1989 година. А гордо показват скъпите си костюми навсякъде, където търсят услугите им.
"Но мода сме. Все по-често ни се обаждат от родни и чужди филмови продукции, за празници и протести. Дори от банките искат да ни ангажират. Явно след случилото се с КТБ искат с нас да си гарантират стабилност, защото ще прогоним злите сили и ще проправим път на доброто", разказва Венцислав Лудачки, водач на сурвакарската група в благоевградския квартал "Струмско". В нея са хора със сериозна заетост и добри приходи от гастролите. Спечеленото влиза в общата каса и купуват нови костюми, но парите не са самоцел. Кукерите често отиват на събития, без да искат нищо. "Скоро бяхме в БНТ напълно безвъзмездно. Двама от нашите кукери влязоха в студиото с кожите. Получиха се страхотни кадри, преживяването за тях бе уникално. Беше минути преди "Козият рог". Трябва да сме патриоти и да помагаме, а не да мислим за пари", твърди 44-годишният мъж. Признава, че не отказват и финансови оферти, тъй като страстта им е доста скъпо удоволствие. Правят и благородни жестове, но не искат да се шуми за това - подпомагат различни хора. Миналата година за първи път организирали курбан за жители на квартал "Струмско", за който похарчили доста свои средства и дарения от спонсори. "Преди няколко месеца участвахме във филм. Не отказваме участия, макар да не е лесно да пътуваме на дълги разстояния, че трудно се съхраняват и опазват костюмите", твърди Венци.
Сега им предстои ново предизвикателство. Белгийци са се договорили с тях да снимат филм в Бургас на 18 и 19 юни. Поръчали са бял, сив и черен костюм с дължина на косъма над 70 сантиметра. "С първия ще е 18-годишният ми син Николай, с втория - Георги Китанов, с третия - Христо Баталов. Няма да се посрамим пред чужденците. Белгийците поемат всички разходи. Дават и по 400 лева за всеки костюм. Спечелените 1200 лева са за касата", уверява Лудачки. Банка наскоро също се наредила за услугите им, искала да прави реклама с 5 кукери, но не могли да се разберат за условията. "Няма как да повярвам, че не могат да платят поне разходите ни. не става въпрос непременно да спечелим, но да не сме на загуба", обяснява благоевградчанинът. Защото да си кукер не е нито лесно, нито евтино. Но нищо няма значение, когато си не само запален и пристрастен към тази родна традиция, а си луд по нея. Облечеш ли кожите, то е за цял живот. Тръпката и меракът да участваш в маскарадните игри никога не си отиват. А страстта и щуротията се предават от поколение на поколение. Дори и в панелните блокове на благоевградския квартал "Струмско".
В някогашното село да си кукер е гордост и призвание. И така е от векове. Не спрели да честват сурва и по времето на социализма. Не се плашели от милицията, от арестите, че и от боя. Защото любовта им към кукерските игри била по-силна от преследването и репресиите. "Да ти забранят кожите, бе като да ти забранят да дишаш. Устояхме и научихме наследниците си да тачат този обичай и да го съхранят", споделят стари жители на квартала.
"Не е достатъчен само мерак, трябва си и лудост. Не сме добре, но "лудите да са живи", както е написал Иван Вазов. Примера ми последва синът Валери, който е на 17 години. По-запален е от мен. Съпругата ми в началото бе против, но сега и тя помага в приготовленията за сурва и фестивалите", твърди 43-годишният Стойко Гърчев. Десетина стари фамилии са ядрото на кукерската група в квартал "Струмско". Някогашните ръководители постепенно предали щафетата на по-младите, но не спират да им помагат със съвети, както и да са сред участниците в кукерските игри. Януари е доста тежък месец - местните кукери имат повече изяви, отколкото са кръговете в английското футболно първенство. На 1 януари е най-големият им празник - Сурва, следват фестивали в Благоевград, Симитли, Разлог и Перник. "Свикнали сме на този маратон. Благодарни сме на община Благоевград, че ни помага финансово, както и на спонсорите ни. Защото трябват пари за нови артикули и атрибути, всяка година разиграваме нови сценки и сюжети, нужни са средства за пътуване, за нощувки, за храна. Но най-важен е кефът", разказва Лудачки. За съжаление, при някои групи състезанието и победата са по-значими от тръпката. Не че сурвакарите от "Струмско" могат да се оплачат от липса на награди. През 2012-а в Перник, което за тях е световното първенство, получават най-голямата - "Златна маска" за най-добра и най-атрактивна кукерска група. Следващата година покоряват публика и жури в Ямбол и стават първи. Имат толкова много отличия, че са задръстили с тях едно от помещенията на читалището в квартала. Но зад тези отличия стоят страшно много работа, нерви и пари. Някои си мислят, че на кукерите им е лесно. "Нищо подобно. Още през март тръгваме на оглед за хубави пръчове - с дълъг косъм, с добър цвят, гъстота, чистота. Все по-трудно се намират съвсем бели кожи. Ако косъмът е над 70 сантиметра, цената на 1 кожа може да стигне до 2500-3000 лева. През юни и юли гледаме как растат четириногите, плащаме капаро за тях", обяснява Венци Лудачки. Ако всичко е наред, то през септември купуват харесания пръч и започва направата на кукерския костюм. Това отнема поне 1-2 месеца. Кожите се чешат косъм по косъм, подлагат се на специална обработка. После се дават на шивачи и кроячи. Съхраняват се в специални бидони и сандъци, като се посипват с нафталин. "В хубав костюм заедно със сурата /маска за главата/ влизат десетина кожи. При средна цена на кожа от 1500 лева премените излизат 15 000 лева. Но има и лош късмет. Купуваш кожа за 3 бона, а тя започва да капе. Но нищо не може да те откаже от магията. Все повече жени и момичета са в кукерската група - над 20 са. Деца на 3-4 години и старци на по 85 години са заедно сурвакари. Не знам дали мишката ще изяде книжката, но за много хлапета кукерските кожи надвиха компютъра", казва с усмивка Стойко Гърчев. Малчуганите цяла година тренират за своите изяви. Скачат по улиците, окачват чановете, за да свикнат с тежестта им.
Група без поп, младоженци, старци, мечки и мечкари не може. Но в "Струмско" винаги залагат на иновациите. Всеки път изненадват с нещо зрителите. По фестивали ходят близо 200 души - в народни носии играят български хора, сеячи, орачи, ковачи, хлебари. Тази година част от шоуто бяха "бежанци от Сирия", както и медицински екип за извършване на безкръвни операции. Неизменна част от кукерската дружина са и 4-5 магарета, които теглят каруците с импровизираните ковачници, хлебарници, станове. Хора по градовете се скъсват да се снимат с добичетата. Преоблечените като старци мъже са уникални с реквизита още от 19-и век. "Винаги сме заредени с позитивна енергия", уверяват 17-годишният Валери Гърчев и 87-годишната баба Звезда. Те са от различни поколения, но имат обща любов - кукерските игри. А думите им казват всичко за магията да си кукер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
