Фарадей изпревари с два века Илия Вълков
Той предлага вечния двигател, който науката отдавна се е отказала да търси
Кампанията на "Стандарт" и БАН "Научните чудеса на България" е в разгара си. Оспорваната битка за най-велико научно достижение породи и доста дискусии, свързани с предложените изобретения. В един от предишните си броеве "Стандарт" публикува информация за откритието на българина Илия Вълков /Юл Браун/ - т. нар. Браунов газ. Днес публикуваме гледната точка на инж. Владимир Старирадев, специалист по енергийна политика, икономика и технологии, автор на четири изобретения. "Стандарт" е готов да публикува и други позиции по повдигнатите от него въпроси.
Похвална е инициативата на вестник "Стандарт" и БАН да популяризират българските научни постижения чрез конкурса "Научните чудеса". В "Стандарт" прочетох свързана с нея статия, озаглавена "Библията вдъхновява Юл Браун да направи гориво от вода", и се възхитих от ентусиазма, самородния талант и настойчивостта на българина Илия Вълков да реализира младежката си мечта да превърне водата в огън. Защото, каквото и да е постигнал той (дали изобретение или полезен модел), за човек, учил за свещеник без формално образование в областта на химията, физиката и техниката, това наистина е впечатляващо постижение.
От друга страна, от гледна точка на човек с познания в областта на химията, физиката и патентите, предложението за "научно чудо" под името "Откритието Браунов газ" има следните сериозни слабости.
Самият т. нар. Браунов газ не е нищо ново
той е просто получена чрез електролиза на водата смес от водород и кислород, при която те са в стехиометрично съотношение - нещо, правено от Майкъл Фарадей повече от два века преди Илия Вълков. В стехиометрично съотношение са компонентите, които участват в някаква химична реакция, когато нито един от тях не е в излишък или недостиг. Конкретно смес от водород и кислород е стехиометрична, ако в нея на всеки два обема водород съответства един обем кислород. Дори и да са в стехиометрично съотношение, при стайна температура водородът и кислородът практически не реагират. При открит огън обаче те реагират с експлозия. От друга страна, в присъствието на инхибитор на реакцията (антидетонаторна добавка) като тетраетилолово, няма експлозия дори и при открит огън.
Като се има предвид горното, самият т. нар. браунов газ не може да е научно откритие (по определение - установяването на определени закономерности в живата и неживата природа, които обективно са налице, но са били неизвестни до момента). Техническо решение за получаване и изгаряне на този газ, например т.нар. генератор за браунов газ и/или съответна батерия или горелка, може да е изобретение (принципно ново решение), или полезен модел (усъвършенстване), но то в никакъв случай не може да бъде определяно като особено значимо.
Ще цитирам някои твърдения в текста на предложението "Откритието Браунов газ" с последващи мои коментари.
Твърдението "Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлодират, а се свързват мирно и тихо" е просто невярно, тук няма нищо ново - същото се получава и при използваната много преди Илия Вълков водородно-кислородна горелка, която дори е предшествала ацетиленово-кислородната горелка в практиката на рязането и заваряването на метали.
"При това пламъкът се "държи" като разумно същество - сам повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него" - това е недоказано и невярно твърдение, всъщност при изгарянето на стехиометрична смес от водород и кислород температурата на пламъка е точно определена (около три хиляди градуса по Целзий) и не може да се променя самопроизволно.
"Тези свойства на газовата смес още не са разгадани и описани в научно издание" - това само потвърждава, че не съществува научно доказателство за тези свойства.
"От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света." Така Браун формулира сам своето откритие. ...Любимата демонстрация на Юл Браун е да измине с кола 1600 км без гориво, само бидон с 4 л вода и две Браунови батерии, които преобразуват водата в газ." - По същество тук се твърди, че при изгарянето на смес от водород и кислород, в резултат от което се получава вода, се отделя значително повече енергия, отколкото енергия се влага при получаването на същото количество газова смес чрез електролиза на вода, при което изходният и крайният продукт на целия този процес е един и същ, а именно едно и също количество вода. Това би било пример за търсения векове наред от всякакви мечтатели и псевдоучени вечен двигател от първи род, за получаването на който
Първият закон на термодинамиката доказва, че е невъзможно
Според този закон, отнасящ се до съхраняването на енергията, пълният входящ енергиен поток в една система е равен на пълния изходящ енергиен поток на системата плюс изменението на вътрешната енергия на системата. В конкретния случай, тъй като няма съществено изменение на вътрешната енергия на системата (от вода в крайна сметка се получава пак същото количество вода), според Първия закон на термодинамиката не може да има и съществена разлика между пълния входящ и пълния изходящ енергиен поток на системата. Съответно е невъзможно отделянето на необходимата енергия под формата на механична енергия за придвижване на кола на 1600 км, освен ако споменатите две т.нар. Браунови батерии, които преобразуват 4 л вода в газ, изгарян в двигателя на колата, са отделили под формата на електроенергия 4-5 пъти по-голямо количество енергия (ако приемем, че КПД на двигателя с вътрешно горене е 20-25%). Което е, меко казано, съмнително, но и да е вярно, значи просто в тези две батерии е било предварително акумулирано цялото това количество енергия, за което пък би се използвала генерирана преди това по стандартен начин електроенергия с КПД средно около 40%. В крайна сметка необходимата за това цялостно преобразуване първична енергия ще бъде съответно около 10 пъти повече от крайната, получена като задвижваща колата механична енергия. Тоест - и тук нищо ново. Неслучайно още преди 240 години Френската академия на науките решава да не разглежда повече предложения за вечен двигател.
"През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ. ... а сроковете на патентите му отдавна са изтекли. ... Това българско откритие има огромен потенциал, който може да промени разбирането ни за енергийните ресурси на планетата. Не бихме ли могли да се възползваме от изобретението на нашия сънародник?" - Трябва да се прави разлика между откритие и изобретение. Както се аргументирах по-горе
за откритие тук не може да става дума
а дори и да е налице такова, то пък не подлежи на патентна защита. От друга страна, ако е налице полезно изобретение, за което е изтекла патентната защита, каква е пречката то да е широко използвано по света? Единствената такава е реалната липса на описваното негово фантасмагорично действие. Именно затова нито САЩ използва "откритието Браунов газ" за задвижване на стратегическите си подводници и самолетоносачи, нито пък са се възползвали от изтичането на патентната му защита Китай или Япония, Франция и Холандия, както и други страни, за които не може да се твърди, че са управлявани от петролно лоби.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
