Понеделник,

Язовир захранвал първата ни столица

От: Администратор -
A
A
A

Изграден от камъни канал, дълбок над 4 м и дълъг около 100 м, е главният резултат от проучванията край Голямата базилика в Плиска, която се реставрира. Това съобщи директорът на НИМ Божидар Димитров.

При археологическите разкопки екипът на проф. Павел Георгиев разкри неизвестни досега вкопани съоръжения, свързани с функционирането на Голямата базилика и предшестващия я мартириум на Енравота, който е бил унищожен по време на антихристиянския метеж през 865 г.

Чрез открития канал е била източвана вода от проучения миналата година Свещен кладенец (аязмо). Той е построен непосредствено преди полагане на основите на първата ни катедрала в периода 867-868 г. С помощта на това хидросъоръжение наследеното от базиликата аязмо се превръща в каптаж за изворна вода, отвеждана извън манастира. В близост до неговата ограда се очаква да бъде разкрит наземен водоизточник от втората половина на IХ век.
Според директора на НИМ Божидар Димитров това е само част от много по-дълъг подземен водопровод, доставящ чиста питейна вода за първата ни столица. Той е построен още по времето на хан Пресиан от неговия пръв министър-кавхан Исбул."Има изрични писмени данни за този строеж, който в края си е имал голям фонтан. А по повод завършването му, ханът дава щедри подаръци на боилите - навярно се имат предвид ръководителите на строежа, а на народа - "три дни да яде и пие". Изобщо, традиционните представи за прадедите ни като мръсни степни номади са дълбоко погрешни. Не случайно един от въпросите на княз Борис Първи до папа Николай гласи - "Може ли християнинът да се къпе в сряда и петък", пояснява професорът.

Значението на водата като животворна сила е подчертана от строителите чрез неговото заустване непосредствено под западния край на символичния гроб на мъченик, оформен под куполното покритие на кладенеца, така че да бъде запазена широката каменна стълба, водеща поклонниците към отвора в купола на самото аязмо. Според проф. Божидар Димитров водата е била пречиствана и през сребърни филтри.

Откритието показва пълна приемственост между двете начални фази в изграждането на раннохристиянския български комплекс, заложен в навечерието на официалното приемане на християнството (856-864 г.) и неговото налагане и утвърждаване в официална религия на средновековна България през IХ и Х век.

Таен проход извеждал от цитаделата

Плиска е издигната на мястото на по-старо славянско селище - Абоба. Близо до него археолози от Руския археологически институт в Цариград разкриват през 1899 – 1900 г. средновековния град.

Сведения за създаването на столицата при хан Аспарух (681 – 701) се съдържат в т. нар. Български апокрифен летопис: „Онь (Испор цар) съзыда в Плюска град...". Свидетелството обаче е с късна дата - най-рано XI век-, има апокрифно-легендарен характер и е възможно да не е достоверно. Най-ранният документ за столицата е гръкоезичният надпис (821 -822 г.), изсечен върху знаменитата Чаталарска колона, намерена на средновековен кръстопът северозападно от днешното село Хан Крум през 1905 г. В неговия текст тя е наречена Plskas ton kanpon, т. е. „лагерът на Плиска" и се споменава изрично като постоянна владетелска резиденция на хан Омуртаг (814 – 830). Името е гръкоезичен превод на автентичното прабългарско название от VIII-IX в., записано във византийските съчинения от X-XI в. като Pliskouba и Pliskoba. Наставката ouba, oba там е дума със самостоятелно значение: „голямо селище от степен, лагерен тип". Затова името е родствено на степни градове, столици на номадски народи в Централна и Средна Азия, в района на Кавказ и степите на Източна Европа и може да се преведе аналогично „слънчевият град".

Първото споменаване от източници на събития в Плиска е за 763 – 764 г., а последните споменати събития са от 1087 – 1088 г.
Основните реставрирани постройки от първата българска столица столица се намират на около 3 км северно от днешния град Плиска. Останките от средновековния град заемат площ около 23 kв.км. Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 м, дълбок до 7 м и с дължина над 20 kм. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало цитадела -малък дворец с мощни отбранителни стени, голям дворец и Голямата базилика. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим.
Първият дворец в Плиска е бил дървен. Това проличава от откритите при разкопките дупки от набити в земята колове. По времето на хан Крум е построен първият каменен дворец. За това свидетелстват византийски хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от император Никифор Геник през 811 г. Крумовият дворец е бил с размери повече от 70 на 60 м, на 2 етажа, с височина около 10 m заедно с кулите.
Хан Омуртаг изгражда нов дворец, по-малък по размери, но със запазени основи и голяма част от приземния етаж. В сградата е имало жилища за хана и за неговите гости. На втория етаж е била тронната зала. Дворецът е имал собствен водопровод, запазен и до днес.
Третата част на Плиска е Цитаделата. В нея се намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Тя е оградена с допълнителна крепостна стена. Близо до двореца на Омуртаг е било култовото средище на прабългарската столица.
Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища.
В днешният археологически резерват е гробът на чешкият учен Карел Шкорпил, когото древната българска столица е завладяла до такава степен, че да поиска да бъде погребан там.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички