Йорданка Кузманова получи голямата награда на Чирпан и галерия "Никола Манев"
1964 година. Чирпан. Йорданка Кузманова изнася вече донеслия й награди рецитал, вдъхновен от любовта на Яворов и Мина. Вълнението й е огромно. На третия ред сякаш седи самият поет. Всъщност това е неговият брат Атанас Крачолов. Вечерта тя е на гости в дома му, а после получава писмо, в което адвокатът приветства таланта на актрисата, като не забравя да се възхити и на красивата й фигура. Точно 50 години по-късно, на 19 септември вечерта, вече легендарната Кузманова отново е на сцената в Чирпан. Тя се връща към знаменития моноспектакъл и пак не може да укроти вълнението си: "Две хубави очи,/ душата на дете,/ две хубави очи, /музика лъчи". "Няма да те отстъпя другиму", пише от Елена вече болната Мина. Тя безутешно страда, че не може да се срещне с любимия. Дни преди фаталната дата - 12 юли 1910 година - Яворов телеграфира в Париж на брата на музата си - Петко Ю. Тодоров. Моли да я види за последно. Отказват му. Свиждане в санаториума е абсолютно безумие, отвръщат. В следващото писмо до сестра си Пейо пише: "Мина умря". С това умира и поетът Яворов в него. Повече той не написва нито един стих. Това е и краят на рецитала.
Препълненият летен театър в двора, в който е израснал поетът, кипи от възторг. Никола Манев поднася на Йорданка Кузманова картината "Непознатата планета". Жрицата на сцената е тазгодишният носител на гран при на община Чирпан, "Къщата музей Яворов" и галерията с името на художника. "Обичам те, Чирпане!", е откровението, повтаряно десетки пъти от ентусиазирания водещ - актьора, поета, журналиста Кирил Аспарухов. То постоянно изправяше зрителите на крака. Яворов е символът и гордостта на нашия град, подчерта кметицата Кичка Петкова. Няколко души от публиката съвсем импровизирано станаха и рецитираха строфи от именития си съгражданин: "Аз съм птица отстрелена, на смърт ранена от любов."
Петнадесетото издание на празниците на общината и галерия "Никола Манев" минаха под знака на стогодишнината от смъртта на великия поет. Затова логично първи на сцената излязоха победителите в националния конкурс за изпълнение на стихове на Яворов - младите рецитатори от детско-юношеския театър "Златното ключе" във Варна. Спектакълът им бе посветен на трагичната любов на войводата с фаталната красавица Лора Каравелова. Прозвуча малко известният му разказ "Тренът", както и пропитото с обич и благоговение писмо на комитата до младата Дора Габе. Талантливите танцьори от Чирпан зарадваха родата и гостите с джайф, рок и още танци от по-ново време, а изящното дуо Георги Гочев и Михаела Крачолова от клуба на спортни танци Поморие омагьосаха с аглийския си валс. За минути сцената се превърна и в моден подиум. Шест момичета от Чирпан направиха дебют като манекенки с моделите на талантливата дизайнерка Марина Франсети, вдъхновени от картините на Никола Манев. Тя е пресъздала някои от платната на големия художник върху красивите рокли, които спечелиха аплаузите, естествено, най-вече на жените. С оправдана любов публиката посрещна и любимката си Мария Статулова. Актрисата прочете писания на американския журналист Джордж Гарлин. Накъсаните изречения ни върнаха в обърканато днешно време сякаш, за да потвърдят, че и сега стиховете на Яворов са лекарството, което може да спаси изпадналата в кома човещина. На плочника, който може би още помни стъпките на Яворов, излезе босата и чаровна Деси Добрева. "Ей, къде е мойто либе", припяваха всички с нея, а когато гръмна "Пустото лудо и младо" певицата, танцовата трупа "Тракийска броеница" и всички останали се хванаха на най-правото хоро, което познава родната фолклористика
Точно преди 15 години Никола Манев купи оцелелите руини на една от най-красивите стари чирпански къщи, реставрира я, нареди 40 картини и я подари на родния град на родителите си. Оттогава съществува и празникът. Във времето носители на голямата награда на общината и на галерията са били: Валери Петров, Лили Иванова, Любомир Левчев, Анжел Вагенщайн, Велко Кънев, Митко Щерев, Йълдъз Ибрахимова, Маргарита Хранова, Стефан Цанев и още много други видни интелектуалци. Миналата година с приза бе удостоен незабравимият Джоко Росич.
5000 картини на Никола Манев са пръснати из галерии и частни колекции по целия свят. Той има 160 самостоятелни изложби, като само през тази година те са пет. На 3 октомври негови платна ще бъдат наредени в Американския университет в Благоевград.
Рапсодия за един подвиг
"Кажете на вашия син и мой внук, че България е родината ми и винаги ще бъде", заръчва възрастният евреин на бременната си дъщеря, поела трънливия път към обетованата земя в "Българска рапсодия". Лентата на Иван Ничев ще прелети океана, за да се бори за място сред претендентите за "Оскар" за чуждоезичен филм.
Когато в Израел медиите гръмват с новината, всички вестници, радиа и телевизии се надпреварват да искат интервю от Мони Мошонов, изпълнителя на една от главните роли. Интересът към него е изключителен. А статистиката показва, че филмите със сюжет от Холокоста често печелят златната статуетка на Американската академия.
Нисим Леви е продуцент на "Българска рапсодия" от израелска страна. Вижда бял свят в Пазарджик, въпреки че е трябвало да се роди в Париж. Войната прогонва от френската столица родителите му, студенти там, и ги връща в родината. Той е само на три месеца, когато ешелоните са готови да откарат евреите от България към лагерите на смъртта. Това за щастие не се случва. Пет години по-късно семейството заминава за Израел. "Помня пътуването сякаш е днес", разказва Нисим Леви. "Грандиозна авантюра. Тръгнахме от Пазарджик и спряхме чак на Бяло море. Чакахме дни наред. Не знаехме ще потеглим ли. Най-накрая ни натовариха в огромна гемия. Имаше унгарци, румънци. Много народ. Когато пристигнахме на пристанището в Хайфа, разбрахме, че освен нас лодката е карала и тонове оръжие от Чехословакия. В Израел беше война. Беше 1948 година."
В Тел Авив Нисим завършва елитно училище, после история и литература. Става учител, влиза в киното. Родителите му постоянно разказват историята на спасението. "В онези тежки дни са решили, че ще ме дадат на най-добрия приятел на баща ми от гимназията - лекар без деца. Но не се наложило", връща се в миналото продуцентът.
Дипломираният историк чете за подвига на патриарсите Кирил и Стефан, готови да покръстят всички евреи, но да не допуснат те да бъдат умъртвени в газовите камери. Накрая решава, че тази история трябва да стане филм. Търси режисьор и се запознава с Иван Ничев. Той вече е снимал "След края на света" и "Пътуване към Йерусалим".
Екипът се среща с двадесет души, преживели ужаса на 1943 година. Разказите са покъртителни. Към тях добавят и историята на двама великолепни приятели, които през войната стават кръвни врагове. И понеже животът няма логика, техните деца се влюбват и женят. Това са майката и бащата на Нисим Леви. Във филма те са двама младежи, влюбени в едно и също момиче. Осемнадесетгодишната красавица живее в Кавала, но загива във фабриките на смъртта.
Нисим Леви е убеден, че филмът на Ничев ще осветли още повече подвига на българите. Няма друга държава в Европа, която да е спасила петдесет хиляди евреи. За това трябва да се говори непрекъснато, смята той. "Моите деца и техните приятели гледаха филма и много се вълнуваха. Питаха: Ама така ли е било наистина".
Момчето, напуснало родния си град на пет, се връща в него като зрял мъж. "Вървях по улицата в Пазарджик и си спомнях детството. Зад този ъгъл е синагогата, там беше кино "Морино". Сега поне шест месеца от годината съм тук. Най-после се върнах към корените", завършва разказа си Нисим Леви.
Римски воини на Яйлата
Римски воини се биха на крепостта на Яйлата. Всъщност това бе възстановка на бойни действия от V век, откогато датира укреплението, разиграна от участниците в клуб "Нове" от Свищов. Със спектакъла, организиран от община Каварна, бе открита реставрираната по европейски проект крепост в защитената местност край Камен бряг. Христо Мутафчиев, театралният режисьор Димитър Еленов, акад. Георги Марков, акад. Константин Косев, Валентина Радинска, Панко Анчев, Любомир Котев, проф. Ивайло Мирчев, Иван Гранитски бяха сред официалните гости. Проектът "Яйлата - античната врата на Добруджа" е на обща стойност 2 213 333 хил. лв., с които освен че бе направена реставрация и консервация на крепостта, бе укрепена и отново отворена за посетители уникалната скална църква "Св. св. Константин и Елена", затворена след земетресението през 2009-та. С това Община Каварна и Историческият музей се надавят да увеличат популярността на региона и да наредят сред водещите туристически дестинации по Добруджанското Черноморие наред с нос Калиакра.
Кметът на Каварна Цонко Цонев обяви проекта за приключен, като благодари за "рекламата", която му е направена от Гражданската инициатива. Всъщност това е обединение на защитници на културното-историческото наследство и природата на страната, които наричат реставрацията бутафория и обвиняват реализаторите на проекта, че съсипват светините ни. Протестиращите смятат, че е погрешно да се дават от Европа пари за подобен род дейности вместо за истинска археология. На откриването те издигнаха плакат "Диснилед - античната врата на Добруджа". В отговор на подвикванията кметът Цонев заяви: "Бих се радвал и се надявам да имаме такава посещаемост на крепостта като в Диснилед". А акад. Марков припомни, че само преди няколко години подобни протести е имало и срещу възстановяването на Царевец, но днес вече обектът се радва на голям туристически интерес. "Страстите отминават, а построеното остава. Хората не искат да гледат развалини, а паметници на историята ни. Трябва да покажем и на чужденците, и на нас самите, че имаме културно-историческо наследство, за да се развива туризмът ни. Историята ни не бива да се политизира"", успокои духовете академикът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
