- Великият поет влиза в ролята и на секундант
"СТАНДАРТ" започна да Ви разказва за най-интересните литературни загадки у нас, както и за най-любопитните писателски спорове. Един от тях е неосъщественият дуел между Петко Рачов Славейков и Иван Вазов, завършил с изпиването на дамаджана вино. Оказва се обаче, че родните последователи на Пушкин далеч не са един и двама. Нищо, че всички остават живи след двубоите, пък и най-често изпиват по една дамаджана вино заедно.
След Освобождението жаждата на българина да чете вкарва писате-лите в списъка на най-известните медийни звезди. Те публикуват в читанките, децата знаят техните имена, което не им пречи да имат своите малки и големи страсти и грехове, за които дори се предизвикват на дуели. Често - по глупави и измислени поводи. А най-често, в спор за това чия слава е по-голяма, кой на кого е направил "сечено" и други популярни по нашите земи проблеми. За някои това дори е било PR-модел, който няма как да замениш.
Един от комичните дуели в нашата литература е насъскван не от друг, а от Пейо Яворов.
Става дума за спор между Антон Страшимиров и Петко Тодоров, за чиято сестра Мина е бил сгоден младият Пейо. По онова време и двамата са известни писатели - Страшимиров е 34-годишен, Петко Ю. Тодоров е на 27. За П. Ю. Тодоров всички знаят като за певец на нежните идилии, но в същото време той е бил наистина болезнено честолюбив. Антон Страшимиров пък е бил известен като сложна и колоритна фигура, с много приятели, но и с доста врагове. Бил е с остър характер, сприхав и заядлив, но и винаги напорист.
Поводът за техния скандал не е дама, както при Вазов и Славейков, а творческа ревност. През 1906 г. в първия анонимен конкурс за българска драма Страшимиров спечелва първите две награди, като едната е за пиесата "Свекърва". Третото отличие получава "Първите" на П. Ю. Тодоров, който обаче е наречен от критиката и журито "ново име в българската драматургия". Двамата не се понасят и по повод наградите си разменят доста язвителни реплики в популярното тогава сред писателите кафене "България". Страшимиров е по-остър, но пък в компанията на П. Ю. Тодоров е и връстникът му от Щип Александьр Балабанов, бъдещият знаменит професор. Ядосани, двамата отиват в Народната библиотека, където Тодоров работи с поета Пейо Яворов, с когото заедно са част от кръга "Мисъл", и му разказват за случката в писателското кафене.
Станалото е само гориво за огнения темперамент на Яворов. "Дуел, дуел!", призовава той и моментално напуска работното си място, за да успее да потърси лично противника. За секунданти са избрани самият Яворов и Балабанов. Двамата тръгват да търсят Страшимиров и в крайна сметка го намират в кафене "Македония" (в северозападния край на днешния ЦУМ).
Страшимиров първо им се зарадвал, тъй като обичал да подкрепя млади творци, и дори им предложил да си поръчат по един локум, който в онези години далеч не е бил евтино кулинарно явление - дори само по един и на клечка било скъпа екстра. Двамата обаче се спрели на новото гастрономическо явление "лимонада". След като чул обаче за какво го търсят, Страшимиров побеснял и дори започнал да крещи "Кой? Аз? Обяснения? Вие, които сте такива буболечици на тая земя!"
Но и македонският комита Яворов бил кибритлия. В отговор на "буболечките", той грабнал едно шише, още пълно с лимонада, и го хвърлил по оскърбителя. Страшимиров съборил с ръка другите шишета и те се строшили звънко на каменния под. Едно обаче изхвърчало към входната врата и на косъм не уцелило самия Страшимиров, който току-що се бил втурнал към улицата.
Нито един от българските дуелисти-писатели не е включил свой дуел в биографията си. Може би защото след утихването на страстите са си давали сметка за най-често смехотворния повод, свързан обикновено с дребнави боричкания.
Изключение прави Кирил Христов, който накратко описва в дневника си един дуел в Белгия с българин, започнат не по негова воля и продължен и прекъснат пак не по негово желание в България. Това буйство е обяснимо за 23-годишния тогава Кирил Христов, жаден за творчески и житейски изживявания. Авторът на "Жени и вино, вино и жени" си спомня: "Аз вече в подробности бях обмислил как ще се държа, как ще се усмихвам, как със своето самообладание ще заставя противника си да падне в малодушие, да изглежда безкрайно жалък; и изведнъж дуелът не се осъществява."
Добри Немиров и Георги Стаматов пък по щастлива случайност не падат под дулото на противника, след като секунди преди даването на сигнала на дуел секундантите им успяват да ги помирят. И двамата писатели изстрелват всички шест куршума във въздуха, за да дадат воля на яда си, което на практика би могло да се приеме за тържество на здравия разум.
Основололожникът на кръга "Мисъл" и на модернизма у нас доктор Кръстьо Кръстев също се е разписал в изкуството на дуела. Той, който е защитил докторат в Лайпциг, при това по философия, е участвал десетки пъти в дуели като секундант на свои колеги. Веднъж обаче се случва да предизвикат и него - когато на тържество за Васил Левски обижда със спонтанна реплика български опълченци. Те му обявяват дуел и излъчват срещу него свой представител. Въпреки цялата си самонадеяност, навярно той е преценил, че е говорил непредпазливо, и публично се извинил на опълченците.
В разгара на епохата, свързана с вадене на пищови, литераторът Иван Андрейчин е единственият, който отказва дуел, при това срещу офицери. Обвинили го, че насъсква със своите творби народа срещу властта, и секунданти идват в дома му да насрочат дуела за следващия ден, като предлагат лично той да избере оръжието. На това Андрейчин отговаря кратко "Благодаря ви, господа! Ако е за оръжие, аз избирам перото. Излезте на словесен двубой!" Наричат го страхливец и подлец, "кралят на ентусиазма", а той продължава да бъде "дуелант с перо в ръка". И става първи председател на Съюза на българските писатели.
История с дуел е записал в биографията си и Симеон Радев. Един българин от град Ресен завършва лицея "Галатасарай" в Цариград, после учи право в Женева. Редактор с професионален дар, с "вълшебен" стил и език.
Първомайстор на софийската преса, от 1903 г. става главен редактор на в. "Вечерна поща". Във вестника е отпечатана сензационна статия - "Един чудовищен развратник", в която се описва как някакъв дребен чиновник е примамвал и се е гаврил с наивни гимназистки. Героят на репортажа тутакси иска саморазправа с главния редактор - в случая Симеон Радев. Бъдещият автор на "Строители на съвременна България" не само че не издава репортера си, а и приема обявения дуел. Но и отпечатва ново изобличение за същия развратник, който след това го причаква пред Градското казино (днешната Столична художествена галерия), където го поваля с юмруци. За щастие, стражарите са бдителни, така че битката скоро приключва в полза на Радев. При това, скоро преди издаването на първия том от "Строители на съвременна България".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
