Хасково. Трима японски археолози изгубиха ума и дума пред удивителните стенописи на тракийската гробница край хасковското село Александрово.
Учените от страната на секура (прочутите японски вишни) прелетяха хиляди километри от родината си само за да се насладят с очите си на прочутите фрески. Ричию Обара, Хидео Икеда и Кадзуоки Такеючи се зарибили по тракийското наследство след присъствието си миналата година на най-голямото туристическо изложение в Япония JATA. На него културно-историческите забележителности на територията на Хасково бяха представени на българския щанд на тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. При презентацията показаните красоти от тракийския некропол, уникалните стенописи и Центърът на тракийското изкуство край с. Александрово направо "събрали очите" на азиатците.
----
Търсачите на исторически съкровища бяха най-впечатлени от реалистичните изображения по стените на некропола в Александрово. Ричию Обара, който е специалист по изчезнали антични народи, разказа, че е виждал много гробници, но тази в Александрово е удивителна именно защото фигурите на хора и животни са много реалистични. "Те не са обожествени като на повечето места в гробниците от това време. Образите тук са извън религията, което ги прави особено живи", сподели любителят на т.нар. яздещи народи.
Начинът, по който траките са яздили кон -
без стремена, а само с юзди
още повече впечатлило Обара. Докато бяха в Музея на тракийското изкуство, тримата задаваха един през друг въпроси на гида си. Любопитните японци признават, че християнските паметници и постхристиянската архитектура не ги вълнуват и впечатляват толкова, колкото античната. Те обясняват това с религиозните убеждения на японците, повечето от които изповядват будизма и хиндуизма. Обожествяването на природата по времето на античността е по-близо до нашите схващания и мироглед, каза Обара. Той призна, че по времето, от което датират изработените предмети в гробницата - златни и сребърни ювелирни изделия, в неговата страна майсторите са правили едва глинени фигури и съдове. Затова и японците се прекланят през изкуството на хората, живели по българските земи преди хилядолетия. Чужденците обаче посочиха, че в Япония историята на България е слабо рекламирана, а историческото ни наследство е толкова голямо, че си заслужава повече внимание от страна на правителството за презентацията му зад граница.
Гробницата край с. Александрово е открита през 2001 г. от Георги Китов. Датировката на некропола е IV век пр.н.е. Вероятно е принадлежал на тракийски цар или поне на знатен аристократ. Гробницата е една от най-големите проучени по земите ни досега. Некрополът е с 10-метров коридор, едно преддверие и кръгла кошеровидна погребална камера. В камерата са намерени останки от разрушено ритуално легло. Предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот, са ограбени, но стенописите в гробницата са обявени за уникални. Изписани са два фриза. На горния майсторът е изобразил лов на глигани и на елени, а на долния - пиршество.
Учените предполагат, че и двете сцени
са свързани с отвъдния живот
обикновено пресъздаван в гробниците. В представите за отвъдното на аристократическото учение на траките съществуват идеи за "вечния лов" и "вечно пируване и пиянство". Стенописите са важен източник на информация за тракийското царско облекло, за украсата на царските коне.
Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Те са облечени с туники, някои са с панталони. Въоръжени са с копия и мечове. Формите на оръжията обогатяват представите за тракийското въоръжение. Сред фреските особен интерес предизвиква гола мъжка фигура, замахнала с двойна брадва. Срещу входа, в камерата над сцената с погребалното угощение, с остър предмет е врязано изображение на млад мъж в профил наляво. Над портрета има надпис с гръцки букви. Той е разчетен от проф. Герасимова като Кодзиматес Хрестос. Според нея първата дума е лично име от тракийски произход, а втората - прозвище, което означава способен, умел, можещ. Заради това и трактовката на изписаното е като Кодзиматес Майстора.
Дали обаче точно това е майсторът, се спори. Според шефа на Информационния център в Хасково Красимир Пилев има вероятност човекът, изписал името, да е бил някой от помощниците на майстора. Пилев, който не е специалист историк, разсъждава простичко: как може човек, изваял толкова красиви стенописи, да изпише с така разкривени и нескопосани букви името си. "От друга страна, като се има предвид, че хората на изкуството от всички времена са били леко ексцентрични, възможно е тази да е причината за, меко казано, грозния надпис", колебае се Пилев.
Пазят край Хасково най-старото злато
През 2009 година Япония дари близо 3 млн. долара, за да бъде изграден музейният център "Тракийското наследство в Източните Родопи", в който се намира реплика от некропола. По този начин може да се консервира оригиналът, а в същото време максимален брой хора да се насладят на красотата и уникалността на гробницата.
Тогава огромния комплекс откриха японският принц Акишино и президентът Георги Първанов.
Сред най-интересните експонати в музея са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации с датировка 4500-4000 г. пр. Хр. Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.
Централно място в експозицията на Музейния център заема копието на Александровската гробница. Реставраторите са възпроизвели в най-дребни детайли оригиналното съоръжение. Прецизно, в мащаб 1:1, са пресъздадени елементите на архитектурата и стенописите в гробницата. Допуснато е само едно отклонение от оригинала - ниският коридор е прекъснат в средата с цел да се облекчи достъпът на посетителите. Те могат да обходят цялата гробница отвън и да се запознаят с начина на градеж, прилаган от траките. Частично е възпроизведен и "кожухът" на съоръжението, чието предназначение е било да поеме част от огромния натиск на могилния насип и да облекчи конструкцията.
Абсолютно точно и с голямо умение са възпроизведени стенописите от оригинала. Автори на копието са Владимир Цветков, проф. Валентин Тодоров, Григори Григоров и Елица Цветкова.
От 2011 г. Некрополът е част от Стоте национални туристически обекта на България. В момента тече и процедура за включването му в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
