В началото детето аутист плачело дори когато го карат да играе
Наричат ги "невидимите деца". Те са онези хлапета, които са в т.нар. аутистичен спектър. Съдбата на 13-годишната Ана-Мария от Перник, макар и в негативен план, отново припомни за тях. Тези деца са особени в нашите очи, но живеят в свой собствен свят, където друг трудно наднича. А светът на онези, които се имат за нормални, за тях е непонятен. Такова дете е Яким. Той живее в малък провинциален град с майка си и нейните родители. Вече е на 8 г., но не ходи на училище, а в детската градина е бил за кратко. Неуспешен се оказа и опитът да посещава дневен център, макар и не всеки ден. Сега единственият човек, на когото Яки се доверява, е професионален логопед. С помощта на Жени Матева постепенно напредва и отваря очи за света на околните.
Да се говори за "невидимите деца" напоследък стана модерно, признава логопедът Жени Матева. Но те са сред нас отдавна и стават все повече - с големи учудени очи и поглед, който сякаш прави дисекция на душата ти. Те са крехки създания, за които незнайно защо съдбата е предопределила да имат аутизъм - особеното състояние, което не е болест, казва логопедът. Якимчо идва при нея преди 2 г. Пристъпва плахо, притиснал с длани ушичките си и веднага след това се разплаква. Жени разбира веднага, че с него никак няма да е лесно. Детето идва травмирано и стресирано. Преди това майка му го е водила в дом за деца със специфика. Там е бил приет радушно. С него работят различни специалисти, но е в среда само на деца с особени потребности. След лятната ваканция момченцето категорично отказва да се върне отново в дневния център. Плаче, крещи и се тръшка пред вратата. Отказва да влезе вътре и
майка му е принудена да се откаже
от желанието си да търси ползи за Яки по този начин. Така бързо се отказват и от детската градина, където Якимчо е нежелан. Когато отива при логопеда, детето не знае какво да очаква и затова плаче. То се страхува от реакциите на леличката. Плашат го неизвестността и новият човек, който се опитва да смути света му. Непривична му е различната обстановка. Не знае какви са предизвикателствата, пред които се изправя. Според специалиста това е типично за аутизма поведение.
Все пак съвместната работа започва, спомня си сега Жени. Дълго време детето не може да се отпусне, плаче при всеки опит с него да се осъществи контакт - дори когато го провокират за игра. "Бягаше като подплашено зайче и все държеше длани на ушичките", разказва Жени за първите им дни на общуване. Така ден след ден, урок след урок, стъпка след стъпка. Стъпки на доверие, на привързаност, на любов. Упоритата работа и търпение с времето си казват своето. Плахото поведение изчезва. Бурното размахване на ръчичките, които Яки не знае как да използва, също изчезва. С времето започва все по-често да се доближава до Жени, сам инициира контакт
отпуска се да я гушне
Сега двамата сядат един до друг, често прегърнати, пеят и се забавляват. Започнали са да тупкат и да си подават топки, сядат на пода с играчките, работят на маса с ножичка, пластелин, пъзели, апликират, нижат и даже играят. С детето се работи с много нагледен материал. Всичко, което се прави, минава задължително през няколко сензорни анализатора - зрителен, тактилен, слухов, обяснява логопедът. Според Жени тези деца обичат предсказуемостта и предвидимостта. Затова ситуира уроците си нагледно - с подредени в последователността на дейностите картинки. "За тези години постигнахме много. Овладяхме поведението, Яки владее техники за самоконтрол, усвои важни умения", доволна е както Жени, така и неговата майка. "А най-важното е, че се обичаме", искрено споделя специалистът и се радва, че Яки не е онова плашливо, недоверчиво и неуверено в себе си малко момченце. Той вече влиза в кабинета с усмивка и с усмивка си тръгва.
За успеха на детето първостепенна заслуга има майката. В последно време тя преживя тежко премеждие. Налага се, наред с грижите за Яки, да се бори и с тежката диагноза рак. Но, както е преодолявала бариерите за освидетелстването на Яки от ТЕЛК и неравната битка със социалните служби (които все нещо отказват, защото нямали право), така ще се справи със своето заболяване. И скоро чака да чуе "оправдателната" присъда, че е оздравяла.
Нуждаят се от любов
Преди години направих съзнателен избор да свържа професионалния си път със съдбата на децата с аутизъм. И оттогава нито за миг не съжалих, казва Жени. Те ми дадоха всичко онова, което трудно би могло да достигне до сърцето на човек, ако не ги познава. Те ми дадоха нов поглед върху живота, върху любовта, върху смирението. С тях работата е трудна, но и лесна. Упътването им лесно се чете, стига да си разбрал от какво се нуждаят. А разбереш ли, че всичко, от което се нуждаят, е любов - вече си постигнал непостижимото. Те са поразително интуитивни и ако си решил, че можеш да бъдеш лицемер и да си играеш на любов - разконспириран си на мига!
Детето обича да ходи в храма
Едно от местата, където Яки се чувства спокоен, е храмът. Майка му го води на неделните и на празнични служби. А накрая дядо поп му дава нещо вкусно с лъжичка, което Яки не бива да плюе. Той вече се е научил, че в черквата трябва да мълчи и да слуша, а Господ и Богородичка ще го закрилят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
