Селото оцелява благодарение на червения плод
Доскоро пренасяли стоката 25 км с катъри, обработват нивите само на ръка
Осиково - кацнало на върха на билото на 1300 метра надморска височина над язовир "Въча". Селото е на границите на областите Пловдив, Смолян и Пазарджик. То е единственото в Родопите, за което ягодите са съдба. От близо 400-те души население днес вече няма местен без ягодова нива.
"Ако не са ягодите, Осиково нямаше да го има. 7 са селищата наоколо, всички са празни. Уникално е, че нас ни има", казва кметът Велин Палигоров. Хората са трудолюбиви, няма пустеещ метър земя, всяка година се садят нови площи, на всеки 4 г. се сменят разсадите. Продукцията е предназначена за вътрешния пазар, а търговците отиват на място, за да купуват на едро от ароматния плод, особено търсен в курортите и в големите градове.
"При нас проблем с пазарите няма. Имаме договори, но тази година не можем да осигурим количествата, които се търсят", обяснява кметът.
Ягодите са много чувствителни на климатични аномалии, а дъждовете свалиха добивите до 40%, високата влажност занижи качеството, паднаха и изкупните цени на едро. Това лято килограм едър плод варираше между 2-2,20 лв., за разлика от реколта 2013, когато го продаваха на 3 лв. По-дребните плодове бяха още по-евтини - средно 1,60 лв/кг. Най-добрите добиви в годините са били около 1,5 тона плод от декар, а тазгодишната реколта е била около 800 кг средно.
Грижата за ягодите е целогодишна. Подготовката на площите започва наесен с торене. Преди зимата между редовете се минава със специален инструмент, земята се обръща. Напролет отново извършват същите процедури.
Всичко се работи на ръка, най-много с впряг муле да се мине между редовете, за да се оплеви. Малко са по-равните ниви, в които стопаните облекчават труда си с мотокултиватори.
Всичко друго - от сутрин до вечер, е човешки труд, обяснява кметът.
Осиковци започнали да отглеждат ягоди преди около 15-тина години. Доскоро продукцията се транспортирала по 25 км черен път само с магарета и катъри. От две години вече има асфалт от главния път до селото на върха и транспортът не е изнурителното изпитание за нежния и деликатен плод, който трябва да се пласира веднага след брането.
От няколко години осиковчани почитат ароматния плод, който ги изхранва, със специален празник. Ягодата е част от герба на селото, с който подпечатват документите, а земеделските производители се надпреварват да вадят все повече продукция и да въвеждат нови сортове. Реколтата от високопланинската ягода се бере от 10 юни до 10 август, а стопанините с най-високи добиви и нови сортове получават награди, които се връчват на празника в средата на август.
Наградиха камерунец, бере сам по 35 щайги
"Тази година за пръв път решихме да връчим награда на чужденци, защото Кенет е много трудолюбив. Той е от Камерун и заедно с жена си - украинка, гледат близо 4 декара ягоди. Всеки ден той сам бере по 35 щайги, ние сме удивени от него. Затова ги наградихме като най-млади ягодари", разказва кметът.
Първото издание на празника е било през 2011 г. Стартира като мащабен фестивал на ягодата, но се свива заради намалени средства.
Кулинарното въображение на местните майсторки сътворява във вкусна изложба всевъзможни домашни специалитети от ягоди - от сладка и десерти, до различни специалитети.
Хит е десертът от квасено овче мляко, гарнирано с ягоди, мед и орехи.
Няма човек, който да е подушил поне веднъж аромата на ягодовата ракия и да не е влюбен в мекия алкохолен еликсир. С който черпят гостите на фестивала, но и на всички семейни празници, тържества и събори, когато в селото се връщат стотици изселници за родови срещи.
Пробват нови сортове
Досега местните ягодари са садили основно десертни сортове, а от няколко години пробват нов консервен. Експериментирали дълго, за да изберат тези, които са най-пригодени за високопланински терен. Останали са 5-6 сорта. Някои от старите са изкоренени и заменени с нови.
Да пробват с италианския сорт "Сибела", който е само за консервиране, се решили няколко семейства. Той е по-лесен за отглеждане, всички плодове се берат заедно, без да се сортират едри от дребни. Но пък се иска капково напояване, което в планината е невъзможно. Затова ягодите започват да съхнат и опитите през последните 2-3 години не дали резултат. Затова хората се отказват от този сорт, макар че търговците много го търсят.
Най-вкусните зреят на 1800 метра
"Произвеждаме повече от всички останали в региона, защото сме работливи.
Сега ягодите са 300 декара, но до скоро бяха почти 460 декара. Имахме още 160 декара на концесия от землището на изселеното изцяло през 1912 г. съседно село Тъмреш, на около 10-тина километра от Осиково. Дадоха ни около 160 декара около Тъмръш, защото близо 1500 декара от нашите земеделски земи останаха на дъното на язовир "Въча". Аз имам от дядо ми близо 30-тина декара под водата", разказва Палиторов. Там ставали най-вкусните и едри ягоди, макар и на 1800 метра надморска височина - или може би именно заради това. Капково ги пояла сутрешната роса, температурите били умерени - нямало жеги, и реколтата зреела до края на август.
"Най-хубавите ягоди бяха. И сега вадим добър плод, но онези бяха ненадминати", спомня си осиковският кмет, който втори мандат управлява селото, а през свободното време като всички се занимава със земеделие. Местните още не могат да прежалят загубата на тези земи, когато концесията била прекратена и земята дадена на ловно стопанство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
