22 септември не е сред най-тачените празници у нас. Много от българите дори не са наясно какво точно се е случило на тази дата преди повече от век. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново с манифест е провъзгласена Независимостта на България. Така страната ни се превръща в равноправна на другите европейски държави. Пътят към българската независимост е бавен и продължителен процес, а много от детайлите остават неизвестни за широката публика. За някои от тях разказа пред "Стандарт" Тодорка Недева, историк в отдел "Нова и най-нова история" към Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Провъзгласяването на независимостта е пряко свързано с усилията на българските правителства да ликвидират тежките клаузи на Берлинския договор, които затрудняват икономическото, политическото и дипломатическото развитие на младото Княжество. Според Берлинския диктат от 1878 г. то е васално на Османската империя със съответстващите ограничения. По-важните от тях са заплащане на ежегоден данък, липса на министерство на външните работи и самостоятелни дипломатически и търговски представители в други страни, липса на редовна армия и флот, както и задължението да приема всички икономически ограничения, наложени на Турция от Великите сили и други.
В началото на 1908 г. цар Фердинанд, който вече има сериозното намерение да провъзгласи независимостта на България, предлага на Демократическата партия да състави правителство. Изборът пада върху Александър Малинов. През 1908 г. се засилват противоречията между държавите от двата блока - Антантата и Тройния съюз. Те все по-отчетливо си оспорват влиянието на Балканите. През юли същата година избухва Младотурската революция в Турция. Дипломатическият ни представител в Цариград Иван Ст. Гешов съветва външния ни министър Стефан Паприков да обяви българската независимост. Русия обаче настоява българските дипломати да изчакат първо Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина и едва след това България да наруши Берлинския договор. Междувременно българо-турските отношения се изострят с т.нар. инцидент Гешов, след който българският представител е отзован от Цариград. На 9 септември 1908 г. България се възползва от стачката на служителите от Източните железници и заема линията на Баронхиршовата железница на българска територия. Това е още една крачка към отхвърляне на зависимостта от външни сили. Идеята за провъзгласяването на независимостта на България обаче се пази в строга тайна. За това
са знаели само седемте министри от кабинета на Малинов и самият той
Фердинанд научава едва на 16 септември. След като изслушва предложението той се съгласява, но при условие, че церемонията се състои на 22 септември, а не ден по-рано както е искал Малинов. Защо става тази промяна за историците остава тайна. На 20 септември Фердинанд се завръща от неофициално посещение в Австро-Унгария и изпраща телеграма на Малинов да го чака в Русе. Там му съобщава, че е настъпил "дългоочаквания ден" и му възлага да състави манифест.
На 22 септември 1908 г. към 10 часа царският влак, изпратен от София в Русе, за да посрещне княз Фердинанд пристига във Велико Търново. Междувременно по време на престоя му в с. Две могили премиерът Малинов написва Манифеста за обявяване на независимостта. Според някои историци документът е написан на коляно върху обикновени листи. Дори една от легендите твърди, че когато ръкописът бил почти готов, внезапно излязъл силен вятър, станало течение и листите се разхвърчали навън от купето на влака. Манифестът обаче бил събран отново и нищо за щастие не липсвало. С наближаването на старата българска столица влакът намалил ход и спрял на гара Трапезица. Според старите великотърновци всъщност тренът е спрял в един от тунелите защото Фердинанд в последния момент решил да слезе не на гара Търново, а на гара Трапезица. Наложило се
мотрисата да се върне на заден ход до Трапезица
за да може бъдещият цар да слезе там. Той пожелал да премине пеш през Долната /Асенова махала/. Князът тръгнал сам за църквата "Св. 40 мъченици", за да премине през най-святата част на Търново покрай всички храмове. На гражданите, дошли на гарата за посрещането на височайшите гости, било съобщено да отидат при храма "Свети 40 мъченици". Все още никой не знаел, че в този ден ще се извърши велик исторически акт. В града се носела мълвата, че нещо важно за България ще се случи, но никой нямал представа какво ще стане. През това време в двора на църквата княз Фердинанд I дочаква пристигането на файтоните с министрите и другите официални лица. Обичайната тарифа за превоза в рамките на града била 5 лева. Файтонджиите обаче надушили, че големците бързат и надули няколко пъти цените.
Тъй като митрополит Антим този ден отсъства от града, духовенството, начело с протосингела Стефан Абаджиев посреща високия гост с "Добре дошъл." След като се покланя и целува светия кръст, князът влиза в църквата, следван от министрите, свитата си и множество видни търновци. Той застава прав във владишкия трон, а от двете му страни се нареждат: премиерът Александър Малинов, министрите Такев, Мушанов, Салабашев, Кръстев, Д. Николаев, А. Ляпчев, председателят на ХIV ОНС Христо Славейков, тайният му съветник Ритгер фон Флайщман, началникът на тайния му кабинет Добрович и генерал-адютантът Марков. С участието на държавния църковно-училищен хор се отслужва благодарствен молебен. След него в средновековния храм, свидетел и център на много бележити събития в старопрестолния град, се възцарява мъртва тишина. Княз Фердинанд I изважда изпод мундира си и с тих и бавен глас прочита манифеста към българския народ, в който се казва: "Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо българско царство и заедно с народа си дълбоко вярваме, че този акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България ! Да живее българският народ ! Издаден в старата българска столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 година". В този тържествен момент председателят на ХIV ОНС Христо Славейков, син на известния търновски книжовник и държавник Петко Р. Славейков, а след него и министър-председателят Александър Малинов предлагат на княза да приеме титлата "цар на българите", което той прави с огромно удоволствие.
След обявяването на Независимостта царят излиза от църквата, в двора на която части от Търновския гарнизон го приветстват с думите: "Здраве желаем, Ваше Величество!", а множеството от екзалтирани граждани го акламира с нестихващо "ура." Развеселени младежи допълват празничната атмосфера с кръшни хора.
От храм-паметника на българското средновековно величие и слава "Св. 40 мъченици" процесията се отправя към старата митрополитска църква "Св. св. Петър и Павел". В нейния двор
войните от 18 Етърски и 20 Добруджански полк преминават в церемониален марш
след което царят влиза в храма и престоява няколко минути на колене пред олтара. Празненството завършва с обявяването на 18 Етърски полк за царски. След този вълнуващ момент официалните лица се отправят с файтони към крепостта Царевец, изпълнена до краен предел с ликуващо гражданство. Пред специално построената и окичена с разкошна зеленина арка от името на царя министър-председателят Александър Малинов отново прочита Манифеста. Фердинанд I произнася кратка реч. В нея той изказва благодарност към търновското гражданство за съпричастността му към великото събитие. От името на старостоличани отговаря кметът на града Иван Вителов. В своето вълнение той се смущава и завършва словото си така: "Ура! Да живее Негово Величество Българският Княз!" Думите му предизвикват леко недоумение от страна на монарха, току-що провъзгласен за цар. Този дребен инцидент обаче не помрачава всеобщата радост. Присъстващите си правят снимки за спомен от историческия момент, навсякъде ехтят песни и възторжени викове "ура." Малко по-късно царят и официалните лица заминават с файтони за Преображенския манастир.
Вестта за изключителното събитие се разнася из всички български кътчета. За това допринася и направеният още на гарата от търновския кмет Иван Вителов първи препис на манифеста .
Вечерта старата столица прилича на приказен замък. Градът е осветен от фенери, лампади и свещи. На населението се раздават борови факли, с които въодушевените търновци кръстосват града. На площада пред полицията непрекъснато свири Военната музика. Музика има и на Баждарлък. С песни и възгласи многобройни граждани се стичат към дома на Панайот Славков, където е отседнал цар Фердинанд I. След бурни скандирания и викове "ура" той се показва на балкона и в знак на благодарност заявява: "С народ силен и крепък като великотърновци аз всичко бих могъл да сторя."
Актът е приет враждебно от европейските и балканските държави. Правителството на Малинов предлага на Турция да я компенсира с 82 млн. лева обезщетение. Претенциите на Портата обаче са по-големи и възлизат на 125 млн. лева. Тогава Русия предлага да компенсира Турция с 125 млн. лева от контрибуциите, които има да и изплаща след войната от 1877-1878 г., а България се задължава да плати на Русия 82 млн. лева за срок от 77 години. Европа и Турция не възразяват срещу това решение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
