100 духовници ще носят иконата му, гвардейци и казаци в литийното шествие
Патриарх Неофит, митрополитите и делегация от Руската църква служат литургия в "Невски"
На 26-и (петък) за първи път в историята на Българската православна църква ще бъде извършена канонизация на светец от две църкви - Българската и Руската. Тържествата за архиепископ Серафим Соболев, който дълги години е служил в България, започват от днес. Архиепископ Серафим е известен сред българските християни с чудесата, които се случват на гроба му в криптата на Руската църква "Св. Николай Чудотворец" в София.
Очаква се днес да пристигне в столицата делегацията на Руската православна църква, водена от Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев), председател на Отдела за външни църковни взаимоотношения при Московската патриаршия. Те ще се срещнат с патриарх Неофит и митрополитите от Св. синод.
Честванията ще започнат от 18:30 часа, като в 18:15 ч Негово светейшество патриарх Неофит ще бъде посрещнат в руския храм "Св. Николай Чудотворец". Последното възпоменателно богослужение в памет на Богучарския архиепископ Серафим Соболев ще започне в 18:30 часа при гроба му в криптата на руския храм "Св. Николай". Според църковния обичай вечерта преди официалното прославление на даден светец се извършва и последна заупокойна молитва за душата му, както и в края на вечерното богослужение за последен път се изпява "вечная память".
Припомняме ви, че при канонизацията на Баташките и Новоселски мъченици по същия начин блаженопочиналият патриарх Максим (2012 г.) извърши заупокойна молитва за прославените българските мъченици.
Богослужението в храм-паметника "Св. Александър Невски" ще бъде предшествано от литийно шествие, което ще започне от 19:00 часа. Шествието ще тръгне от Руската църква, водено от български архиереи, и ще премине през площад "Народно събрание", ще завие наляво през бул. "Васил Левски", а оттам ще се отправи към бул. "Раковски", после наляво към западния вход на Храм-паметника "Св. Александър Невски".
В 19:30 ч литийното шествие ще бъде пред храм-паметника "Св. Александър Невски", то ще бъде посрещнато от Патриарх Неофит, който символично ще приеме иконата на владика Серафим. В литийното шествие ще се включат повече от 100 духовници - монаси, свещеници и монахини. Литията ще бъде водена от гвардейците, казаците и хористите от Руската църква и учениците от Софийската семинария. Следва Всенощно бдение, чието начало ще бъде от 20:00 ч.
На следващия ден, петък (26.02), когато е роден св. Серафим Софийски, празничното богослужение в храм "Св. Александър Невски" ще започне от 9:15 ч сутринта.
Патриархът ще бъде посрещнат от всички български митрополити от 8:30 часа. Богослужението ще бъде предстоявано от самия Неофит в съслужение с всички български митрополити. Ще се включи и специалната делегация от Руската православна църква. Заради пътуването си в Латинска Америка руският патриарх Кирил няма да присъства лично на канонизацията на св. Серафим, но на 8 март, когато се очаква патриарх Неофит да бъде в Москва, заедно ще отслужат молебен към светеца.
В 11:15 ч от храм-паметника "Св. Александър Невски" ще тръгне литийно шествие начело с иконата на св. Серафим Софийски, което ще продължи до руската църква "Св. Николай Чудотворец". В 11:30 ч ще бъде отслужен кратък молебен пред гроба на новоканонизирания вече св. Серафим Софийски Чудотворец. През деня тържествено ще бият камбаните на всички централни столични храмове.
По-късно през деня (от 18:00 ч) в "Дом на Москва в София" Софийската св. митрополия и Руското патриаршеско подворие в София организират представяне на книгата "Светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец - житие, аскетически поучения и проповеди". От 19:00 ч пък в храм "Св. София" ще се състои празничен концерт с участието на Смесен хор при Руския храм-подворие с диригент Василена Ченова-Стефанова, хор "Йеромонах Неофит Рилски" - София, с диригент Андрей Касабов и Софийски свещенически хор с диригент иконом Кирил Попов.
Двете мероприятия са със свободен вход и са организирани по повод прославлението на новоканонизирания и просиял в святост св. Серафим Софийски чудотворец.
Бог посочва кой да е светец
Чудесата му са много, но са взети предвид само тези с медицинско удостоверение
Лично видях документите, доказващи, че Соболев не е бил агент, казва Мариян Стоядинов
Доц. д-р Мариян Богоев Стоядинов е роден на 28 март 1964 г. в Бяла Слатина. Завършва Духовната академия в София през 1991 г. Защитава докторат в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000 г. От 1995 г. е преподавател по Догматическо богословие в катедра "Библейско и систематическо богословие" към Богословския факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". През 2003 г. става заместник-декан на факултета. Президент на BOYA (Балканска младежка православна асоциация) от основаването на организацията през 1997 г. От 1997 г. е главен редактор на издателство "Праксис". Автор и водещ е на предаването "Иконостас" по Нова телевизия. През 2015-2016 г. беше член на синодалната комисия по канонизация на св. Серафим Софийски.
- Доц. Стоядинов, от кога започна подготовката за канонизация на владика Серафим Соболев?
- Доколкото ми е известно, разговорите между Българската и Руската православна църква датират още от 2007 г. Знае се също така, че блаженопочиналият патриарх Максим по това време поддържа становището канонизацията да бъде извършена от Руската църква. Приблизително от тогава в Руската църква, чийто клирик всъщност е бил владика Серафим, започва проучвателната работа относно всички аспекти от живота му. Събира се и се обобщава информацията от подворието на Руската църква в София и за всички чудеса, случили се след кончината на владиката.
- Защо по-рано не е започната инициативата за канонизация?
- При събития като канонизацията на един светец времето не е фактор. Почитането по правило предшества канонизацията. В този смисъл, ако хората почитат един човек и след кончината му, ако и тогава измолват неговото застъпничество пред Бога, ако и тогава последното става осезаемо в опита на мнозина, значи имаме предпоставки за канонизация. Формалното вписване на един "новопросиял светец" в богослужебния календар с изрична служба, житие и икона е всъщност констатация за едно вече просияло свидетелство за Божията сила. Все пак, от формална гледна точка може да се предположи, че едва към днешна дата двете църкви са намерили най-удачната форма за тази окончателна "констатация". По принцип казусът е сложен и нетипичен - както за Руската, така и за нашата църква. Нито руснаците, нито ние имаме опит в историята си за съвместна канонизация. Владика Серафим никога не е бил клирик на Българската православна църква, но пък част от живота му протича в София, където се е утвърдила и почитта към него. Бидейки клирик на друга църква, той не може да бъде канонизиран от нас, докато в самата Русия е сравнително малко познат. Всичко това изисква време и подготовка, най-вече от руска страна. Накрая се стигна до едно своеобразно "стъпаловидно" съгласуване: нашата църква - в лицето на Светия синод - предлага, Руската - в лицето на своя Архиерейски събор - взема решение, в София двете църкви заедно прославят.
- Вие участвате в синодалната комисия по канонизация на владика Серафим. Разкажете върху кои неща от неговия живот обърнахте внимание?
- Голяма част от изследователската работа е извършена в Русия, но немалко информация е събрана през годините и в София. Всички области от живота и делото на владика Серафим са били предмет на коментар и в София, и в Москва - от пастирското му служение до богословските му приноси, от личните му мнения до злоупотребата с тях от страна на по-късни негови "почитатели". Свидетелствата за чудеса, случили се при гроба на светителя, са много на брой, но са взети предвид само медицински удостоверените случаи.
- Как ще коментирате обвиненията към владика Серафим, че е бил агент на службите?
- Аз лично видях с очите си документите, издадени от съответните "комисии по досиетата" - българска и руска, които удостоверяват, че за владиката няма такива данни. Руснаците бяха изследвали тази тема изрично, защото на всички е известен опитът им с деканонизацията на 36 новомъченици през 2013 г., за които са били намерени улики за подобно сътрудничество. И най-малкото свидетелство за агентурна дейност щеше да стопира процеса на достатъчно ранен етап.
- По какво Православната църква разбира, че един светец е такъв?
- В Църквата има един ден, посветен на всички светии (включително и такъв, посветен на всички български светии), т.е. на всички светци, които не са ни известни, които са останали "скрити" в историята. Бог обаче прави така, че някои от светците да просияват. И последните стават известни, но не като антични герои, самодостатъчни в своите способности и подвизи, а като явяващи Божията сила, която се "в немощ напълно проявява" (2 Кор. 12:9). Казано по-просто - ако Църквата е множество, вървящо вече 2000 години в една и съща посока като "род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити" (1 Петр. 2:9), светците са онези личности, които Бог отличава в множеството. Прави ги явни, прави ги да "просияват" като своеобразен ориентир и стимул за пътуващите - за това, че вървим в правилната посока и най-важното, че не сме сами. Светците са личностите, които ни дават човешките (като аспект на Богочовешките) основания да оставаме в Църквата. Защото ни показват, че домостроителството на Спасителя не е просто книжна история или спиритуална абстракция, а постижима реалност. И то реалност в живота на неизброимо множество мъже, жени и деца от близо две хиляди години до ден днешен включително.
- На какво ни учи св. Серафим?
- На това, на което и всички останали светци - Бог стана като нас, за да ни даде възможност да станем като Него. И не само по себе си, а в Него и чрез Него. Светците не просто ни учат за това. Те ни го показват.
- Това ще бъде втора канонизация на БПЦ от няколко години насам. Предстои ли канонизацията и на мъчениците от времето на социализма?
- Прославата на светците е процес, присъщ на Църквата по принцип. Имаме всички основания да вярваме, че той ще продължи.
Църквата не издава декрет, а установява фактите
Проучват се и мъчениците, пострадали от комунизма, казва Костадин Нушев
Доц. Костадин Нушев е преподавател в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. записва богословие - магистърска степен, а през 1996 г. завършва културология - втора специалност, във философския факултет на СУ. От 1997 г. е в редовна докторантура по Нравствено богословие в богословския факултет на СУ. От 2008 г. е член на Съюза на учените в България - секция "Богословски науки". Работи и като редактор, сценарист и автор в програмата на Православно интернет радио "Сион" (www.radiosion.bg) (2006-2008 г.).
- Доц. Нушев, откога се извършват канонизации по начина, по който се извършват днес?
- Канонизирането на светиите в духовната традиция на Православната църква е познато от древността и то има две основни страни - на първо място е спонтанната почит към личността на съответния Божий угодник, който още приживе е дал достатъчно свидетелства за обитаващата в него благодат на Светия Дух. Свидетелството за свят и безукорен живот съществува още приживе и се запечатва с успението и преминаването към Бога във вечността. Тогава започват да се разкриват и свидетелствата за неговата святост. Това става непосредствено след земната кончина на светеца или постепенно чрез определени свидетелства от страна на Бога за неговата праведност и святост. На второ място при канонизацията идва самото официално признание и санкциониране на тази вече съществуваща почит от страна на вярващия Божий народ от страна на епископата на църквата чрез съответното съборно решение, което установява и постановява как да се извършва почитта, кога да се празнува паметта на светия угодник в църковния календар и какви да бъдат житието и песнопенията в негова прослава. Също така се приема и образец на иконата на почитания светия. Следва съставянето на служба в похвала на светеца и така се оформя вече цялостното почитане на светия Божий угодник, чрез което Църквата възхвалява живота и подвига му и посочва неговата личност като образец за общо духовно назидание и духовна полза на вярващите християни. Църквата е удостоверявала факта на Божието прославление на светия угодник, а не издава някакъв декрет за неговото почитане. Всички тези елементи ги виждаме и сега изпълнени в процеса на канонизация на св. Серафим Соболев.
- Разкажете ни за самия чин на канонизацията, какво представлява тя?
- Канонизацията в днешния й вид има два основни елемента - канонически и литургически. На първо място е самото съборно решение за обявяването на дадения Божий угодник като причислен към сонма на светиите. Това става от съответния архиерейски събор след обстойно проучване на живота и делото на светеца и най-вече след установяването на безспорни свидетелства за извършени чудеса, които са свързани с усърдните молитви на вярващите за небесно застъпничество пред Бога. На второ място след това съборно решение е и самият чин на прославлението на новоканонизирания светец, когато за първи път се изнася неговата икона в храма и започва молитвеното му призоваване като застъпник пред Бога. От този момент вече вярващите се молят не за душата на този праведник и за нейното собствено упокоение пред Бога, а за неговото застъпничество пред Божия престол за християните тук, на земята.
При чина на прославлението се преминава от последните молитви за упокоение на душата на Божия угодник към призоваването му като небесен закрилник и покровител пред Бога за вярващите. Това става чрез поставянето на иконата на светеца в центъра на храма и осеняването на вярващите с нея.
- Владика Серафим е чудотворец, има много написани чудеса, сторени от него. Само чудото ли прави светеца светец?
- Преди всичко чистотата и светостта на живота превръщат християнина и Божия угодник в светец. Светостта е духовен плод на придобиването на благодатта на Светия Дух в живота на християните. Православната вяра и любовта към Бога и ближните, която води до пълна отдаденост на живота и полагане на душата за ближните, също са белег за святост на живота. А чудесата са свидетелства от Бога за безспорната святост и безукорност на живота на съответния праведник.
- Дали скоро се предвижда канонизация и на мъчениците от комунизма?
- Доколкото ми е известно, още преди няколко години има решение за проучване на случаите на репресирани свещеници в различните епархии и събиране на данните от специални комисии, които да извършат преценка за това доколко насилствената смърт на тези свещенослужители може да се разглежда като изповедничество на вярата и християнско мъченичество. Когато този процес завърши, и по съответния начин, чрез съборно решение, може да се пристъпи към решение за канонизиране и на новомъчениците, пострадали от гоненията по времето на комунизма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
