Всеки потребител има право на рекламация, твърдят от КЗП
Големите намаления невинаги са истински, казват експертите
Потребителите да бъдат още по-внимателни при пазаруване от временни великденски базари, независимо от това, че за тях важат същите правила като тези за останалите търговски обекти. Значително по-голям е рискът от придобиване на опасни продукти, като великденски увеселителни стоки за шега, например. Това предупреждение отправи Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Маргаритов добави, че гражданите трябва да имат същите изисквания към търговците с временни обекти и ако установят проблем - същите претенции към тези тях, както и към всички останали. Той потвърди, че потребителите имат безусловно право на рекламация и на закупени при намаления стоки и посочи, че търговецът следва да предприеме действия по удовлетворяването на тази претенция, като ремонтира или замени стоката, или върне парите на клиента си.
Маргаритов припомни, че екипите на комисията присъстват активно на пазара от средата на миналия месец по темата за намаленията и във връзка с кампаниите "Великден", и по повод всички останали промоции. "Смятам, че като активен контролен орган засега успяваме да се справим добре с това да контролираме пазара и там, където се установяват някакви нарушения, да има дори и лек елемент на превенция така, че да не се стига до засягане правата на широк кръг потребители", каза той.
Нереалният процент намаление е най-често установяваното от КЗП нарушение при тези кампании. Друг трик на търговците, за който Маргаритов предупреди, е да предлагат няколко стоки в комплект, като твърдят, че е по-изгодно да бъдат закупени по този начин, отколкото поотделно. Като цяло обаче броят на нарушенията намалява с около 10% на годишна база, посочи той.
Маргаритов каза, че най-често срещаните случаи на нарушения са при телекомуникационните услуги и техника и при аудиовизуалната и битовата електроника. И припомни, че закупена онлайн стока може да бъде върната в срок от 14 дни, а в търговската мрежа - само при добра търговска практика, каквито все по-често се срещат и у нас.
Вече работят приемни на КЗП в почти всички курорти, предстои откриването на такива и в още центрове. В тях потребителите могат да получат информационни материали за своите права или да подадат сигнал или жалба, за да бъде извършена проверка. "Смятам, че активното ни присъствие по отношение контрола на туристическия продукт, заедно с усилията на Министерството на туризма, ще допринесе да имаме много хубав сезон", добави Маргаритов.
Гледайте опаковката на стоките
Важен елемент в подготовката на великденските празници е осигуряването на необходимите хранителни продукти за празничната трапеза. В тази връзка Комисията за защита на потребителите и Българска агенция по безопасност на храните отправиха своите съвети и препоръки към потребителите, свързани с тяхната предпразнична подготовка.
Вижте кой е производителят на продукта
1. Преди да закупят какъвто и да е хранителен продукт, потребителите задължително трябва да огледат външния му вид и внимателно да проверяват опаковката на продукта. Тя трябва да е с ненарушена цялост и върху нея на видно място, с четлив шрифт, трябва да е посочен производителят или вносителят на продукта. Ако такава информация липсва, това означава, че продуктът е с неизвестен произход! При продажба на непакетирани храни, на мястото на предлагането им трябва да бъдат обявени наименованието на продукта и името на производителя.
Срок на годност и състав на храната
2. Всяка опакована храна, предназначена за краен потребител, трябва да има етикет, съдържащ следните задължителни данни, написани на български език:
ч наименование, под което продуктът се продава;
ч списък на съставките на храната;
ч минимален срок на годност;
ч специални условия за съхранение и условия за употреба на храната;
ч нетно количество - в случай на предварително опаковани храни;
ч името или търговското наименование и адресът на производителя или на лицето, което опакова храната, или на продавача, установен в рамките на общността;
ч подробности за мястото на произхода или за мястото, от което идва храната, когато липсата на подобна информация може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната или мястото, от което идва тя;
ч при храни от внос се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е претърпяла преработка, която води до промяна в естеството й, върху етикета като страна на произход се обявява страната, в която е извършена преработката;
ч указание за употреба, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него;
ч маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната. [%B]
Потребителите трябва внимателно да прочитат срока на годност на всеки хранителен продукт, който купуват, както и условията за съхранение, посочени от производителя на самия етикет. Те следва да се спазват стриктно, тъй като от това зависи запазването на качеството на храната и нейната безопасност. За пресните и охладените храни от животински произход, като меса, месни продукти и заготовки, малотрайни колбаси, млечни продукти, риба и рибни продукти, субпродукти и др., препоръчителното съхранение е в хладилник при температура от 0рС до 4рС, в рамките на указания срок. Замразените храни се съхраняват във фризер при температура не по-висока от минус 18рС до деня на тяхната консумация, спазвайки указания на етикета срок.
Комисията за защита на потребителите и Българска агенция по безопасност на храните препоръчват на потребителите да пазаруват от регламентирани производители и търговци. Закупуването на храни от обекти, нерегистрирани по реда на закона за храните, е риск за тяхното здраве.
Пазете касовите си бележки
3. В случай, че потребителят се усъмни в качеството на храната или установи някаква нередност, трябва да запази касовата бележка и оригиналната опаковка на продукта. С тях той може да подаде сигнал до БАБХ (на телефон 0700 122 99, или на www.babh.government.bg/bg/signal.html) за предприемане на необходимите действия съгласно действащото законодателство. По всеки сигнал контролните органи на БАБХ извършват своевременна проверка в търговския обект, проверка в обекта, където е произведена храната, а при необходимост се извършват и лабораторни изследвания.
КЗП обяви сертификата "Коректна фирма" за незаконен
Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани на фирма да издава на търговци сертификати за коректност по неясни и субективни критерии. Регулаторният орган излезе с решение, че дружеството осъществява дейността си в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, в резултат на което заблуждава крайните потребители и може да увреди икономическите им интереси.
"Категорични сме - недопустимо е потребителите да бъдат подвеждани, че дадена фирма е коректна, когато няма обективни причини тя да бъде считана за такава", коментира председателят на КЗП Димитър Маргаритов. "Сертифициращата" фирма твърди, че проучва търговците по специален метод преди да им издаде удостоверение и да ги впише в регистъра си като коректни. Проверката на КЗП обаче установява, че сред посочените като безупречни има и такива фирми, които в последната година са били санкционирани от комисията за нелоялни практики и други нарушения на Закона за защита на потребителите.
Тази кампания влияе на поведението на гражданите и вреди на икономическите им интереси, затова взехме решение тя да бъде спряна, като ще продължим да следим и за други подобни случаи, заявиха от КЗП.
Припомняме, че кампанията "Коректна фирма" предвижда всеки търговец, който се сдобие с такъв сертификат, да получи определен брой стикери, които може да постави в своите офиси, върху служебни автомобили, витрини на магазини. Освен това, при изписване на името на търговеца в популярна интернет търсачка, сред първите резултати излиза връзка към списъка с фирмите със статус "коректни". Всичко това отличава тези търговци на фона на конкуренцията и буди по-голямо доверие у потребителите, които остават с впечатлението, че те са с безупречна репутация.
Критериите при прилагания метод за проучване на търговците от сетрифицираща фирма са субективни, смята КЗП. По данни на сертифициращата фирма проучването се правело по клиентски мнения в интернет. "Всеки човек има различен изказ и може да изрази отрицателно мнение с негативни думи, с ирония, със сложна терминология, а не непременно с думи и изрази с негативно значение", коментират от КЗП.
Друг важен аспект на казуса е липсата на контрол при ползване на стикерите "Коректна фирма", ако постфактум бъде нарушено доверието на потребителите или контрагентите във фирмата по един или друг начин. Давността на сертификата е една година, но никой не следи дали търговците продължават да ползват стикерите по-дълго, защото те не подлежат на изземване.
Обстоятелството, че сертификатът се заплаща, също поставя под съмнение обективността на неговото издаване, тъй като от броя закупени "свидетелства за коректност" зависят приходите на дружеството.
При вземането на решението КЗП е отчела и факта, че дружеството е рекламирало дейността си в национално представени печатни и електронни медии, като е подтиквало потребителите да предпочитат фирмите, притежаващи такъв сертификат. На практика се оказва, че фирма, която сама непрофесионално и некомпетентно извършва своята дейност, издава сертификати за коректност на други търговци, посочват от КЗП. Според комисията е налице лелоялна търговска практика. Предстои връчването за заповедта за забраната й. Санкцията за подобни нарушения съгласно разпоредбите на ЗЗП е до 30 000 лв.
Забраниха такса "дете"
Инспекторите са наложили 5000 лв. санкция на "предприемчивия" ресторантьор
Случаят с ресторанта в Стара Загора, който товари клиентите си с 50% надценка върху сметката, ако децата им играят в заведението, предизвика бурни дебати в обществото тези дни. Част от хората са възмутени от "предприемчивостта" на ресторантьора, който дори е сложил долен праг на таксата от 20 лв. в случай, че сметката на родителите е ниска. Други, включително и Комисията за защита от дискриминация, не виждат нищо нередно в това, нито пък противоречие с някой закон.
Според Комисията за защита на потребителите обаче действието на търговеца представлява нелоялна търговска практика. Тя противоречи на изискването за добросъвестност и коректност от негова страна. Ето защо КЗП се намеси и забрани на въпросния ресторантьор да я прилага.
"Не може търговец да въвежда санкция за нарушение, това е работа на закона, в който се посочват и държавните органи и институции, които могат да ги налагат", коментират от КЗП. Инспекторите са категорични, че това не би могло да бъде третирано и като "такса", защото зад нея не стои предоставянето на конкретна услуга.
Въвеждането от търговеца на подобно плащане е нарушение и защото няма абсолютно никаква дефиниция на понятието "детска игра". Детска игра може да бъде детето да стои на стола и да си играе на таблет. Детска игра може ли да бъде например разходката между масите? Такива обтекаеми формулировки очевидно са насочени срещу потребителите и представляват недобросъвестност от страна на търговеца", коментира председателят на КЗП Димитър Маргаритов. Той потвърди, че комисията се е произнесла по случая преди повече от месец, а заповедта е връчена на търговеца и е предвидена санкция. "Санкцията в конкретния случай е 5000 лв. При повторно нарушение би могла да бъде и в по-голям размер. Винаги, когато се определя размерът, се съобразява степента на тежест на нарушението и засегнатите лица - колко биха били те хипотетично. Така че смятам, че в този случай е справедливо", каза Маргаритов.
Той предупреди, че подобни случаи винаги ще бъдат разглеждани от КЗП като нелоялни търговски практики и търговците, които ги практикуват, ще бъдат санкционирани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
