София. Древното поверие, че на Коледа стават чудеса, се сбъдна. И то не къде да е, а в България, където народът отдавна не вярва в чудеса. А още по-голямо чудо беше, че го направиха политиците и въобще властимащите.
Тон, както трябва и да бъде, даде Църквата.
В навечерието на Рождество архиереите се вслушаха в гласа на Божия народ, като избраха за варненски владика епископ Йоан. И по този начин запазиха всички шансове на достойния му конкурент - епископ Серафим да поеме след три седмици Неврокопската епархия. Каквото е и желанието на хората там. Вярващите православни и от двете епархии окачествиха случилото се като коледно чудо.
След това Негово светейшество патриарх Неофит в коледното си послание отново напомни за смутното и тревожно време, в което живеем, и се обърна към нацията с Христовите думи "Любите друг друга!".
Любов, изразяваща се в грижа за отрудените и онеправданите, което по презумпция е главното задължение на властимащите.
Първите държавни мъже в случая се оказаха на висота. Президентът Росен Плевнелиев, който през юни заяви, че снема доверието си от кабинета на Пламен Орешарски, се прегърна с него, след което заедно аплодираха "Българската Коледа". С което сами събраха аплодисментите на присъстващите.
Всичко това наистина граничи с чудо. Но не трябва политиците ни да чакат Рождество и Великден, за да надмогват различията и противоречията си, за да се прегърнат за едни ден. Последното впрочем не и необходимо. Както казваше великият Дьо Гол, "държавниците не се целуват!"
Просто трябва да се чуват и да си говорят. За да решават по най-добрия начин възникналите в страната проблеми. Все едно дали става въпрос за сирийски бежанци, за "Южен поток" или за това да се пуши или не в кръчмите. И само ако наистина трябва, и да се прегръщат и целуват. Както впрочем го направи и същият Дьо Гол с германския канцлер Аденауер. За да запечата новата ера на мир и сътрудничество между воювалите с векове две нации.
Омразата или просто политиката "на инат" никога не са водили до добро.
Все още има историци, които са убедени, че България е можела да се размине с турското робство (или поне да го отложи във времето), ако видинският цар Иван Срацимир се беше притекъл на помощ на брат си Иван Шишман. Завистта на Димитър Общи в крайна сметка провали Апостола, неразбирателството между политици и генерали докара България до катастрофата в Междусъюзническата война. Ей така, от инат, България седем години стоя без герб и съответно без държавен печат - заради прословутата корона на главата на лъва. Да не говорим за много по-сериозни неща. И обратното - единството на управляващите по основните цели и задачи е водело страната към победи и успехи - от Съединението до членството в ЕС и НАТО.
Днес нацията отново е разединена. И основната причина за това е не само неумението или нежеланието на политиците да разговарят помежду си, но и това, че отказват да се в вслушват в гласа на обществото. Или го правят толкова рядко, че наистина изглежда като чудо, когато се случи. А би трябвало да бъде нещо съвсем, съвсем обикновено. Още повече че и държавният ни девиз твърди, че силата е в единението.
Така че истинското чудо ще настане, когато тазгодишното "коледно чудо" се превърне в рутинна практика. Дано все пак президентът и премиерът са дали старт на промяната. Все пак с нещо трябва да се започне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
