София. Уникални предмети и документи, принадлежали на царското семейство, най-сетне ще видят бял свят. Новият дворец "Врана", строен между 1909 и 1912 г. от арх. Никола Лазаров, ще отвори врати за посетители. 100 г. след изграждането си. Вече повече от година палатът се реставрира от фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и царица Йоанна". Кога обаче ще бъде достъпен за граждани, все още не е ясно. Засега е реставриран само част от първият етаж. Тепърва ще се работи по втория, каза за "Стандарт" директорът на фонда д-р Ивайло Шалафов.
Уникалната смъртна маска на цар Борис, която досега не е снимана и показвана никъде, вече е изложена в секретариата на "Врана". Стаята, която се намира пред кабинета на царя. "Имало е традиция в монархическите семейства веднага след смъртта, буквално след нея, да се взема отпечатък от лицето на владетеля. След това се прави бронзова отливка, която се нарича смъртна маска", обясни пред "Стандарт" Ивайло Шалафов. Всъщност той е човекът, който движи реставрацията на "Врана". От март 2011 г. дворецът се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна". "Крайно време е да се обърнем към историята на Третото българско царство спокойно, да я опознаем и анализираме без политически клишета и излишни емоции
Вярваме, че експозицията във "Врана" ще изиграе точно такава роля. Особено за младото поколение, което не е обременено с пропагандните шаблони на годините преди 89-а по отношение на Царя и семейството му", коментира прессекретарят на Симеон II Цветелина Узунова.
Реставрацията на южното крило на двореца започва през май 2011 г. В него ще има специализирана библиотека, посветена на теми като монархията в България и света, фалеристика, хералдика, също така и архивни фондохранилища, книжарница, дигитален фото и документален архив, специализиран уебсайт. Засега са възстановени само централното фоайе, Белият салон, секретариатът, кабинетът на покойния цар Борис, архивохранилищата.
Безстопанствеността и влагата са оставили страшни отпечатъци върху историята, признава Ивайло Шалафов. Дворецът "Врана" е безлюден от 1976 г. и оттогава е напълно затворен.
Последен тук е живял Тодор Живков. Историята мълви, че Тато не харесвал царските покои. И когато резиденция "Бояна" станала готова, с радост се преместил. За разлика от Живков, Фидел Кастро обожавал сянката на царската гора. Ел Команданте правел джогинг из зелените алеи, спомнят си бивши служители в двореца.
Днес в централното фоайе те посрещат червени килими и копия от портрети на прочутия български художник Никола Михайлов. Те са на цар Фердинанд, на децата - князете Борис и Кирил. Подредени са и бюстове, подарени на цар Симеон II от семейство, което през социализма ги намерило изхвърлени на улицата
Напълно възстановен е т.нар. Бял салон. Той се смята за преддверието пред кабинета на цар Борис. "Слава Богу, така сме го реставрирали, че придоби вида си от 1946 г.", разказва Шалафов. В него са поставени мебели от времето на цар Фердинанд. Тяхната реставрация обаче тепърва предстои.
Другото възстановено помещение е т.нар. секретариат. В него е подредена малка експозиция. Именно тук се намира смъртната маска на цар Борис. Както и неговата оригинална паметна плоча от Рилския манастир, която през 1946 г. е вандалски разцепена. "Тя дойде при нас със залепени една за друга две части. Представете си какво кощунство! И вързана с канап с червени восъчни печати с петолъчки, явно съхранявана някъде в онези години. Тя е реставрирана, но няма да бъде залепена отново, за да се помни, че никога повече не трябва да се случва такова вандалство с никого", възмутен е шефът на царския фонд.
В секретариата се пазят и детските ботушки на Симеон Търновски, както и белите му ръкавички. Съхранена и е отливка на ръката на Борис, взета в деня на смъртта му. В специална витрина е подредено всичко, касаещо България и царското семейство през Първата световна война. Тук е и договорът между кайзер Вилхелм II и цар Фердинанд за влизането на България в Първата световна война през 1915 г. Тук са и малките копчета за ръкавели на бащата на цар Фердинанд, принц Август. Те са изработени от неговата коса. Запазени и реставрирани са походната аптечка на цар Фердинанд и неговата походна попивателна. Запазено е и обявлението на вестник "Вечер" за смъртта на цар Борис и възшествието на престолонаследника Симеон княз Търновски на българския престол. Има и запазен грамофон от 30-те години с оригинална плоча с химна "Шуми Марица"
Изцяло възстановен е и кабинетът на цар Борис. Той придобива този си вид в началото на 30-те. Възстановен е по няколко снимки и главно по спомените на Джош Лендъл, последния английски пълномощен министър в София преди войната. През 1952 г. той издава своите мемоари в Лондон. В царския кабинет е поставена и куртката на цар Борис. Бюрото му пък красят някои негови фотографии, които е обичал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
