Чужденците знаят за нас "йогурт", Котоошу и Стоичков, разказва Кристалина Георгиева
Живеем в страната на най-хубавите салати и кривото правосъдие, твърдят сънародниците ни в Брюксел
Дали мечтата за България на сънародниците ни в Брюксел и на българите в едно родопско село е една и съща? Доколко съвпадат очакванията към държавата на нашенците по света и на онези, които се опитват да свържат двата края с минималната заплата? Може да се окаже, че тези две Българии изобщо не съвпадат в представите си за посоката, по която трябва да поемем. При всички положения обаче и двете страни искат работещо правосъдие, здравна каса, която не тече, и образование, което не гони, а връща обратно. Иначе казано, и едните, и другите искат да си купуват двупосочен билет, когато пътуват навън.
В понеделник вечерта българите в Брюксел се опитаха да отговорят на въпроса каква България би могла да ги привлече обратно. Срещата, на която присъстваха еврокомисарят Кристалина Георгиева, външният министър Даниел Митов и този на туризма - Николина Ангелкова, бе организирана от евродепутата Ева Паунова и фондация "Заедно в час".
Брюксел, Европарламентът, понеделник вечерта. Българите, живеещи в сърцето на Европа, се трупат в една от залите, не достигат столове. Част от тях са служители в евроинституциите, стажанти, дошли вероятно и по служебно задължение да присъстват на дискусията "Моята мечта за България". Други са решили да дойдат спонтанно след края на работното време, за да споделят как според тях би изглеждала магическата пръчка, която да преобрази страната ни така, че те действително да си купят обратен билет. Просто защото темата наистина ги вълнува. Защото работят във Вавилонската кула "Брюксел", но не смятат да останат там за постоянно. Има такива, които гледат на родината си с розови еврочиновнически очила, и повтарят мантрата "Да генерираме позитивни новини". И други, които прекрасно познават проблемите, които за 25 години преход не са се променили - просто обитателите на държавата ни са се поизморили от повтарянето на думата "реформи".
Логично - предложенията варират. От идеята да брандираме България със слогана "Страната на най-хубавите салати", за да привлечем чужденци, и да прекръстим връх Мусала на "Левски", за да няма нищо общо името му с близостта до Аллах. Та до това, че единственият начин българите, а и чуждите инвеститори да повярват в България, е това, правосъдието да проработи, както настоява Варужан Апелян, който се занимава именно с достъпа до правосъдие на хора, които нямат ресурс,
за да водят собствените си битки в лабиринтите на Темида
Дошли са хора, които се вълнуват от това как чрез фестивалите в малки градчета и селца да привличаме чужденци с нещо автентично. Та до такива, които започват на едро с темата за кражбите от еврофондовете и искат да чуят отговор докога. Въпроса впрочем задава италианска журналистка, правеща съпоставка между България и Италия в сферата на това как се харчат европейските пари на двете места. "Не това е най-големият проблем, повече корупция има в обществените поръчки, където надзорът на Европа липсва", отговаря еврокомисарят Кристалина Георгиева. По нейните думи откраднатите пари от еврофондове у нас са 0,19 на сто, но колкото е по-сложна процедурата, толкова повече се краде. "Искаме да опростим процедурите и обучим хората. Когато информацията е достъпна, самите граждани я контролират по-добре. До края на мандата ми всеки ще има възможност да свали дори на телефона си една апликация, чрез която да проследява къде и как се финансира и изпълнява даден проект, дори ако е на другия край на света. Нужно е гражданите да контролират, ОЛАФ не може да свърши цялата работа", казва Георгиева. "Тук много би помогнало електронното правителство", допълва еврокомисарят. Всъщност това е едно от нещата, които според нея трябва да станат, за да тръгне България напред. Другото е "съдебната система да съди право, а не криво и да спрем течовете от здравната каса. Веднъж я нарекох "каца", а после си казах "Може би не е чак такава грешка", смее се тя. Сънародници от залата я питат с какво ни асоциират хората в държавите, в които е ходила. "Вчера бях в Япония - там, като чуят за България, обикновено казват "йогурт" и името на българския сумист", казва еврокомисарят, докато от залата се обаждат "Котоошу". "Другото са талантливите български гласове и винаги Стоичков", смее се тя. "Винаги обаче, когато говоря с чужденци, се сещат за някой българин, когото познават и който е създал в техните очи
сборен образ на България като нещо хубаво
Особено ако е Георгиев, задължително питат "роднини ли сте?" Даниел Митов също се сеща за подобен случай - американка в България, която го попитала дали е роднина на нейния зъболекар, също Митов. "Много често обаче ние, българите, генерираме мрънкане. Има хора, които и да мълчат, пак мрънкат", допълва той. Според него онова, което трябва да се случи с България, е тя да се превърне в страна, в която "хората да сбъдват своите мечти, а не тези на политиците", разказва Митов.
От залата валят идеи как да превърнем България в бранд, който да привлича - повечето насочени към туристическия министър Николина Ангелкова, която трябва да говори по тази тема. Ваня Иванова предлага да се подкрепят фестивалите по малките градчета, които до голяма степен са уникални и могат да привлекат туристи с нещо, което не се предлага никъде другаде. Друг участник лансира идеята да сложим на логото "Страната на най-хубавите салати", защото е чувал този комплимент от устата на десетки чужденци. "Дори и в най-малкото заведение в България изборът от салати е уникален", казва Страхил. Ангелкова успокоява, че прословутото лого ще бъде представено в няколко варианта съвсем скоро и българите от чужбина също ще могат да вземат участие в неговото обсъждане чрез социалните мрежи. "Брандът показва как ние се асоциираме като държава", подчертава тя. Очевидно обаче чужденците в България ни брандират по-добре - Елвин Гури, който представлява на масата успелите предприемачи у нас, е етнически албанец, но разказва, че
иска децата му да израснат и останат в България
А стъпката към това е добро образование. "Много се говори за свободата на словото и мисленето. За какво са ти тези свободи обаче, ако не знаеш как да мислиш?", пита Гури. "На това трябва да учи училището, а това означава инвестиции в образованието". Евгения Пеева от фондация "Заедно в час" пък допълва, че няма как да се случи промяна, докато българското училище възпроизвежда социално-икономическите разлики, които съществуват в самото общество. "Докато няма рейтинг на училищата и родителите не знаят как да изберат добро училище, те отиват при съседката за съвет. Няма информация как работи системата и това обърква хората", заявява Пеева. "Мит е, че реформите в образованието дават ефект чак след повече от 10 години. Някои ключови промени имат резултат още след 6 - например в Полша и Шанхай", допълва Пеева. Темата за образованието засяга всички присъстващи - мнозина са избрали те или децата им да го получат навън, защото очевидно именно то не брандира страната ни много добре. И именно то е нещото, което може да ни измъкне, въпреки че в представите на политиците това е най-абстрактната реформа, защото има хоризонт отвъд техния мандат. Тук може би българите в Брюксел имат допирна точка с тези в България - и едните, и другите искат промени отвъд този тесен хоризонт.
Правят мрежи за малкия бизнес
Една от идеите на евродепутата Ева Паунова е срещата за "мечтата България" да стане ежегодна. Следващия път вече ще има и работни групи, които да разработят основните проблеми, свързани с реформите в правосъдие, образование, здравеопазване и икономика. Паунова има идея заедно с общините да бъдат направени общински мрежи за малки и средни предприятия, които всъщност са гръбнакът на регионите, а не големите инвеститори. "Това ще бъде мрежа от малки икономика, важна за съответния град. Който иска да започне собствен бизнес, ще може да отиде там, да обмени идеи, да получи подкрепа", смята тя. Друга инициатива на Паунова и фондация "Заедно в час" предвижда създаване на образователен алианс, който да има за хоризонт не прословутото "2020", в което се е вторачила цяла Европа, а 10 години след това - до 2030 г. Сред целите, които си поставя той, е намаляване на отпадането на учениците и такъв тип реформа в образованието, който да подготвя кадри за действителните нужди на бизнеса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
