Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, тръгнала да вдига революционен марш
Раковски му дава званието със специален закон, Стамболов го праща в затвора
Най-прочутият български войвода Панайот Хитов е роден на 11 ноември 1830 г. в град Сливен. През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно, след смъртта на Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него хайдутстват Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864 - 1865 г. под въздействието на революционните идеи, хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац, където са още войводите дядо Ильо Малашевски, Цеко Петков, Коста Димински, Иван Кулин, Дядо Жельо, Божил Бахов, Стаменко и други и от Белград се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в "Привременен закон за народните и горски чети от 1867-о лето", Хитов е определен за главен български войвода.
На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски. Отвъд Дунава са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола от село Малък Преславец. С дружината си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
През август 1867 г., заедно с четата на Филип Тотю, Хитов се отправя към Сърбия по билото на Стара планина.
След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците, което до известна степен съвпада и с възгледите на Любен Каравелов. В периода 1869 - 1871 г. Хитов излага тази своя позиция на Васил Левски, с когото води кореспонденция. И без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания, което не се осъществява. Независимо от това, Панайот Хитов продължава да поддържа връзките си с водачите на националноосводителното движение и през април 1872 г. става член на БРЦК.
След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана, Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание.
През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската армия, руският генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на българските чети. Така под негово командване са всички стари войводи - Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската армия.
Панайот Хитов е войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г., извършвала разузнавателни и диверсионни действия в тила на турската армия.
След Освобождението Хитов се установява в Русе, но през 1885 г. застава начело на Съединението в родния си Сливен. Отново събира доброволчески отряд, с който поема прикритие на границата с Турция. Заради несъгласието му с режима на Стефан Стамболов е хвърлен за известно време в затвора.
Панайот Хитов продължава да участва в борбите за обединение на българския народ като съветник и активист на ВМРО. През 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес.
Умира на 22 март 1918 г. в Русе. През 1978 г., тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците. В исторически музей на Русе се съхраняват предмети, принадлежали на Хитов или свързани с него - документи, оръжия, мебели. В Националния военноисторически музей в София се съхранят оръжията, които Хитов използва по време на 20-годишната си бунтовническа дейност. А сабята на славния войвода се съхранява в музея на родният му град Сливен.
Букурещки случки
Панойт Хитов е единственият български войвода от XIX век, който, благодарение на полученото макар и елементарно образование в родния му Сливен, е оставил свои спомени. Както всички мемоари, те, разбира се, са субективни. Но представляват интересен исторически документ. Ето кратък откъс от неговата автобиографична книга "Как станах хайдутин"
Пристигнах в Букурещ на 22 май 1866 година. Слязох на хотел Дачия, наречен по него време хан Манук, и най-напред се срещнах с моя другар и байрактар Хаджи Димитър Аренов, с когото не се бяхме виждали, откакто се разделихме в Белград през 1864 година. Поразговорихме се с него и го запитах где е Раковски. Предложих му да идем при него. На това Хаджи Димитър ми отговори, че не ходел при Раковски - били се скарали.
- Защо? - запитах го аз.
- Много са причините - отвърна той.
- Нищо, аз ще ви помиря. Хайде да ме заведеш.
- Ще те заведа - отвърна той, - но само до пътната врата. При Раковски не отивам.
И наистина се върна. Аз почуках на вратата, излезе една жена около трийсетгодишна. Казах й кого търся. Покани ме в двора. Там имаше градина. Беше преди обед, около десет-единадесет часа. Гледам, в градината един човек копае. Жената го извика:
- Бате Раковски, ела, че те търсят.
Той остави копанта и ме покани в една от стаите. Това беше първата ми лична среща с Раковски.
Като се разговорихме, между другото той ми каза, че тогавашния румънски министър Братияну дохождал при него и го запитал може ли Раковски да събере доброволци и да помогне на Румания, ако турците решат да минат Дунава. Раковски отвърнал, че може в десет дена да събере пет хиляди български доброволци, само да му даде влашкото правителство нужните средства.
След като се разделили, Братияну си изменил плана. Казал на едно лице: "Ако се дадат на Раковски средства да събере шест хиляди и дори по-малко хора, той може да направи на нас различни пакости." Братияну добре знаеше, че Раковски беше добър и верен приятел на изпъдения княз Куза. А княз Куза имаше и други приятели в Румания. Щом ги видеше въоръжени, първи Раковски с неговите волонтири щеше да произведе демонстрация за връщането на Куза, затова и Братияну го преследваше тайно, без да знае никой причината. Раковски сам не се осъзнаваше: той говореше в полза на княз Куза и се вайкаше, че са го изпъдили, че той бил най-добрият княз. Истина е, че по князуването на Куза много български младежи учеха в Букурещ медицина. Раковски ми разказваше как княз Куза му обещавал помощ в случай на въстание в България. Та тази е причината, според мен, дето го мразеше Братияну. Братияну пък разправял, че при него дошъл някакъв българин и му казал: "Варди се от Раковски, той може да направи разни пакости." Самият Раковски се съмняваше в две лица: в Иван Касабов или в Иван Грозев. Но не можеше да определи кой от двамата. Веднъж ми каза, че бил получил писмо от Касабов да се пази, да не ходи нощно време из Букурещ, че полицията го следяла.
По онова време започнаха да дохождат момчета българчета да питат ще ли Раковски да записва самоволници. Най-сетне той ми каза:
- Виждаш каква е бедата. Момчетата се привървят непрестанно и питат кога ще захванем да записваме. От друга страна, полицията ме преследва. Аз трябва да се отстраня от Букурещ. Хайде, ела и ти, Панайоте, да идем при моя сродник Никола Балкански на мушията му, че и там ако ме преследват, ще заминем за Браила.
Като гледах в какво положение се намира тоз български деятелен работник за милото си отечество, застарял и заболял, куражлия човек, но годините, теглилата, болестта вече отнели от него мощните сили, съжалих го. И го придружих до мушията (румънската дума за голям чифлик). Преседяхме там четири-пет дена. Раковски все повтаряше:
- Аз няма да се дам жив да ме уловят и да ме предадат на турците. Аз седем години съм лежал в цариградските тъмници, само да посмеят сега да ме ловят...
Но вече донесоха съобщение, че и на мушията е опасно за Раковски. Тогава той ми каза, че искал да отиде в Браила, и ме помоли и аз да ида с него. Не можех да му откажа, като гледах как няма помощ от никъде и се надява само на изнурената и болна негова снага. Казах му:
- Не бой се, господин Раковски, власите не могат да те предадат на турците! Ако ли пък се случи противно, ние ще да се защищаваме като левове. Аз ще ида в Браила заедно с тебе и ако браилската полиция смее да те закачи, то ще да направя такава комедия, която ще учуди цял свят. Политическите са в безопасност дори и в азиатските господарства, а Румания е конституционна и християнска държава.
Потеглихме от мушията Циганка за Браила. В Браила отседнахме в хана Симо, който беше на двамата братя българи Петраки и Панайот Симови. На другия ден дойде при нас притежателят на хана, Панайот Симов. Поговориха с Раковски, отиде си. Подир него дойде Хаджи Радущ Хаджи Христов Чепаров с доктор Георги Миркович и още други приятели българи. След дълги съвещания решението беше да се махнем от Румания, че е опасно за Раковски. Раковски написа на министъра дълга телеграма, в която го питаше защо го преследва полицията. Чакахме до другия ден за отговор - отговор няма. Тогава поехме към Галац, отседнахме на един хан в края на града. Раковски веднага отиде при руския консул в Галац да си покаже пашапорта и да го попита в случай на опасност може ли да го защити. Консулът му отвърнал:
- Сега в Румания няма никакъв ред, тя себе си не може да защищава, камо ли тебе и мене. Аз не мога да ви помогна, нямам войска да се бия с власите. Бягайте в Русия.
Като чух какво е казал консула, стана ми смешно, защото той май и от нас беше по-страхлив. Но сега и нашия страх се увеличи. До тука вървяхме все по шосето. Сега от Галац тръгнахме през полето, през селата, стигнахме близо до Болград, заобиколихме градът и пак през полето - право на руската граница.
Приеха ни много добре на руския кордон. Но Раковски след тия дни на безпокойства и уплаха, щом влязохме в Кубеи, се разболя и лежа около двайсет дни. Като се оправи, потеглихме от Кубеи за Кишинев и отседнахме на Киприяновския манастир, който е близо до Кишинев. Аз останах в манастира, а Раковски отиде в Одеса да си промени пашапорта и да потърси парична помощ от някои негови познати търговци. Не помня колко дена минаха, получих телеграма да отидем с Лазар на панаира в Балта. Намерихме се там с Раковски. Раковски ми каза, че не можал да намери пари. Николай Миронов му дал само осемстотин рубли. Раковски го помолил да му даде поне седем-осем хиляди, но оня му се оплакал, че тази година загубил от житата двеста хиляди и нямал повече.
Запитах Раковски да ми каже какво разправя Николай Миронов, какво мислят русите за нас, българите. Раковски отговори, че русите имали енфернална политика за нас българите. Отговорих му, че не разбирам думата "енфернално" що значи, а той обясни, че руските боляри не мислят добро за нас, българите. Прекъснахме разговора.
Щом се видя с малко пари, Раковски тоз час се залови за салтанат. Купи един файтон, купи четири коня, а и от Влашко бяхме докарали три, станаха седем коня и две коли. Ха беля, де!
Молеха ни се като на Мохамеда и се окайваха, че имали жени, деца..
Щом стигнахме на Демир капия, разпоредих на момците:
- Тук убиха турците нашия другар и войвода Георги Трънкин. Който турчин има чест да мине от тука днес, ще му дадем да разбере, че на убития другарите са още живи и ще отмъстяват на всекиго, както са пада.
В това време откъм Сливен идат един арнаутин, един българин и четири турци, въоръжени. Турците и българина еленчанин лесно се предадоха, но арнаутина се държа доста. Най-сетне видя, че ще умре, ако са не предаде. Извързахме ги там, близо до пътя. Щом тях вързахме, ето идат други откъм Търново - шестима турци и един трапезунлия лаз. Те изпърво се заловиха за оръжията, но като забележиха, че от всяка страна са заобиколени и пушките са насочени в тях, предадоха се. Трапезунлиеца или анадолеца, като не знай, че на таквоз място и време най-лесно си изгубва человек живота, хвърли се от коня, запъна пушката, тича да се скрие зад някой бук. Но накъдето и да тръгне, насреща му все пушка се подава и викат:
- Дуриолуеюрсун! - Ще каже "Стой," умираш!"
Както да са въртеше бедният ту на една, ту на друга страна, най-сетне падна и счупи приклада на пушката чак до чакмака. Тъй го уловиха момците и захванаха да го връзват; но той як человек, раздърпа се и насмалко да се отърве от ръцете им.Аз се ядосах, хакнах го два-три пъти с пушката, лаза прималя, падна, вързаха и него.
Разтърсихме ги за пари. В лаза - двеста турски лири, в другите турци - около триста, в арнаутина - разни пари. Той, арнаутина, отивал в Елена да търси жътвари за нивята на Черкишлийския султан.
Подир това минаха още пътници, докъде икиндия се събраха около трийсе души. Трябваше да ги пуснем да вървят - едни за към Търново, други за към Сливен. Някои от турците се примолиха, че хич нямали пари. Казах на байрактаря да им даде на всички по сто гроша или по една турска лира и им поръчах:
- Идете, които отивате в Сливен, искайте си парите от пашата, от правителството, защото правителството е длъжно да пази своите поданици!
Същото поръчах и на турците, които отиваха в Търново, да кажат на търновския паша. След това пуснахме пътниците търговци, които чакаха отпреди два или три часа да видят как ще се реши тяхната съдба; дали ще е честит някой от тях да види своята фамилия и своите домове или всички ще бъдат изклани там из шумата. Защото бяха известни от по-преди, че на няколко места са изгубиха турци, без да се разбере де отидоха, а се знаеше, че друга такава чета няма по тез места, та са бяха уплашили. Молеха се като на Мохамеда пред нас и се окайваха, че имали жени, деца...
Аз поописах по-преди какви главорези са турците, а тез хора като че не знаят, че и те са убивали, обирали, клали, без да зачитат человека колкото една муха. А сега, щом усетиха, че ще ги пуснем, и пари си поискаха, а ний им дадохме и си заминаха.
Из спомените на Панайот Хитов "Как станах хайдутин"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
