Бой с тояги чакал палавите жени по заповед на Андон Златков
Били са красиви, но не и шавливи, по-скоро Дончо е бил прекален моралист, твърди народният певец Георги Гоцев
Еманципация е била дума непозната в началото на миналия век за жените в село Цапарево в Малешевска планина. По онова време те са имали предимно задължения - да се трудят, да се задомят, да родят колкото може повече деца. Сигурно е, че някъде около 1905 година не са смеели да погледнат чужд мъж. За да си нямат работа не толкова със своите, а с цял войвода, който тогава шетал с чета в региона. Легенди за хубостта и напереността на цапаревки се носела навсякъде. Но започнали да се прочуват и с палавия си нрав, заговорило се, че някои от тях са развратни. Това накарало не кой да е, а Андон Златков Томов, известен като Дончо войвода,
да зареже битките с турците
Участникът в Горноджумайското въстание през 1902 г. и в Илинденската епопея през 1903 г. се наложило да взима крути мерки, за да даде урок и да вкара в правия път палавите цапаревки.
Доказателство за ангажираността на войводата е едно негово писмо от 1905 година, копие на което се пази и днес в историческия музей в общинския център Струмяни. Той имал силно влияние в района и думата му тежала повече от закон. От него се страхували дори турците, та какво остава за кротките и работливи негови сънародници. Архивът на войводата е открит при разрушаването на родната му къща в село Палат. Той е предаден през 1971 г. на тогавашния Окръжен исторически музей в Благоевград. Документите са 1109 на брой, заведени са в инвентарните книги на отдел "Възраждане" на музея. Това са писма, бележки, заповеди, записки, списъци, разписки, обръщения, протоколи, окръжни, актове, сметки, сведения и други. Повечето от тях са изпращани от селски ръководители или от войводи на местни чети. Най-любопитна е обаче една негова заповед-обръщение до всички жители на село Цапарево, която той издава по повод развратното поведение на цапаревските моми и невести. Какво са правили и как са се държали местните жени в ония времена днес никой не може да каже с категоричност, но заповедта на войводата е факт. Той забранява на цапаревки да се закачат с мъжете, с поробителите турци, да говорят с тях, както и да излизат от домовете си вечер, след като слънцето се скрие. За онези, които престъпят заповедите му, той заповядвал публично да се наказват с бой с тояги. Оригиналът на заповедта се пази, писмото е кратко и лаконично. Войводата е категоричен, че
забранява "к..варлъка" на местните моми
и невести.
"Имало е много моми в селото ни, все хубави и нагиздени. Допреди 50 години там имаше 4000 жители, болница, полиция, детска градина. Но не съм чул да са били развратни. По-скоро прословутият четник Дедо Дончо войвода сигурно е бил прекален моралист. Може да е било и някаква негова политика. Или пък завистлив другоселец и
отхвърлен годеник да е искал да си отмъсти на красавиците
Но хубостта на цапаревките наистина е впечатлявала", споделя народният певец Георги Гоцев, който е роден в Цапарево. Едва ли има жител на Пиринска Македония, който поне веднъж да не е запявал песента "Митро ле, Митро". А той я пее редовно, една от любимите му песни е. В нея се разказва за млад другоселец, който бил в Цапарево, "цапаревски моми догледало, сите ги на тефтер записало". Но си изгубило тефтерчето и затова легнало болно момчето. Гоцев възпява красотата им и в песента "Малешевки". Славата на цапаревките се е разнасяла надлъж и шир по света. Тук са били най-хубавите невести.
С дълги плитки и пременени във фустани
Още по турско време се е знаело, че тука са най-гиздавите булки, та затова и турците навремето все обикаляли насам, разказва той. Пее вече 50 години, в началото сам, а от 21 години с единия си син Иван. Не крие, че най-много обича патриотичните песни и тези за красивите цапаревки. "Някога всичко се е предавало чрез песен. Баща ми ме вземаше на коляното си и ми пееше. През нощта ставахме да берем тютюн, а мама ни казваше: Пейте деца, за да не заспите! "Митро ле, Митро" е автентична народна песен, не е случайно, че възпява красотата на цапаревските моми и невести", казва певецът. 68-годишният изпълнител има и друга песен, свързана с родното му село. Местни хора все още пазят легендата и за турския големец Шикер бей. Щом стъпил в Цапарево заедно с други турци, той съзрял красива мома - Николина. Бил омаян от красотата й, влюбил се в нея. Насила я взел и се оженил за момичето, нищо че била от друга вяра. Построил кула, която в момента е в руини. Направил я красива, с прозорци, каквито по онова време нямало никъде другаде в селището. Навремето постройката била паметник на културата - от най-големите и красиви в региона,
с много прозорци и с чардаци
"В съседното село Седелец пък имало турски пост. Направих песента "Шикер бего", в която разказвам за съдбата на Николинка. Как агата построил дълга и широка кула, в която заградил Николина", споделя Георги Гоцев.
Високо в Малешевска планина два пъти по-силно от турското обаче било влиянието на Дончо войвода. Той имал личен писар, който му изготвял десетките писма към жителите на околията. Запазено е и негово обръщение от 19 ноември 1904 година, с което забранява на всички християни да пазаруват от турците. В музея в Струмяни пък може да се открие копие на писмена молба от жителите на Цапарево до четника, с която го молят да не осъжда на смърт прегрешилите жители на селото. Роденият през 1865 г. Дончо Златков излиза с чета в Пирин и в Малешевска планина едва 19-годишен. В началото се занимава основно с разбойничество, но през 1901 г. се присъединява към Върховния македоно-одрински комитет. По време на Илинденско-Преображенското въстание действа с четата си в Серския революционен окръг. След Балканската война, в която участва в помощ на българските войски, е избран за народен представител от Петрички район от Либералната партия. Но не бил никак либерален към свободата на жените.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
