Поклонението пред маестрото е утре в "Свети Георги"
Невероятният Димитър Коклин пушел тайно, защото Слави Трифонов му се карал
"Как мислите - на кого е тази глава?", сочи с поглед Димитър Коклин. "М-м-м... на Тодор Живков". "Не, това е Мистър Сенко. Отлях маската за трик на Астор. Но докато я правех, се удивих на приликата с бившия Първи", така небрежно започна разговора ни с великия гримьор през 2009-а. Едно от последните интервюта, което Димитър Коклин даде, беше на "Стандарт". Не говореше често. Беше в ателието му в Сатиричния театър, където свещенодействаше. Готвеше образа на Димитър Пенев, в който по-късно влезе Краси Радков, но тогава беше още тайна. Любопитно беше как нарича перуките - перучки. Вълнуващите истории за неговото изкуство са достойни за сага.
В ателието на Коклин имаше гипсови глави на всички актьори от "Шоуто на Слави". "Взимаме примерно нос - истинския, и върху него моделираме друг - този на героя. Гримираме и маскираме", поясняваше Коклин. За него най-голям хамелеон бил Стефан Рядков. "Той има най-обикновено лице, но става на всичко. В първия момент човек не може да го оприличи на никой. Краси Радков и Виктор Калев са същите. Вики така добре направи Володя Стоянов, че аз, ако го видя истинския, няма да повярвам, че е той", повдигаше рамене корифеят на макиажа.
По онова време трябваше да подмладява и състарява Иван Бърнев за "Стъпки в пясъка". "Сложна беше работата. Камерата го показва като ученик, после в казармата, а на финала - като възрастен. Но да състариш някого е лесно". Имало сцена, в която Бърнев трябвало да излезе от Дунав и да изстиска дрехите си. "Остана гол. Беше студено - като по поръчка. И горкият наистина трепереше. Залепихме добре перуката му, за да не я отнесе водата".
Лице назаем
"Театралите са свикнали със силен грим - да се види и от последния ред. В киното е обратно. Телевизията пък е средата. Трябва да усетиш къде да пипнеш, за да промениш лицето. Най-труден ми е бил Стефан Софиянски. Играеха го, но не става, не се получава добре. Усмивката му е особена. Много широка, актьорите невинаги могат да се справят. Ние няма как да го направим, това е анатомично", вдига ръце той.
За Слави разказа, че характерен белег му е челюстта - много силна, което е изразено и в характера. "Веднъж го правих с перука и баки, заприлича на Стефан Данаилов. Така излезе на снимката, нищо че на пръв поглед нямат прилика".
За да владееш тази професия, казваше, трябва да имаш набор от знания. Да си запознат с перукерството, да умееш сам да си плетеш перуки. Както и да владееш техниките на маските. Но много важна е и общата култура. "Задължителна е. Добрият гримьор трябва да познава стиловете, да чете история. Не може да не се знаят личности, факти".
Запознал се със Салиери
"Няма да забравя един филм, за който работихме тук, но накрая го заснеха в Париж - "Фаворитката". Направихме много сериозна подготовка - във времето съвпадна с възродителния процес. Продуцент беше турчин, който живееше във Франция", спомняше си Коклин.
"Запознах се с Ф. Мъри Ейбрахам, който игра Салиери в "Амадеус" - невероятен. Тогава усетих за първи път как би трябвало да се работи".
Колко е важно да бъдеш сериозен
"За да се справиш със задачите, трябва да общуваш с експерти. Говорил съм с криминолози. Това, което виждате по филмите: стрелят по някого и кръвта бликва като фонтан - такова нещо няма. Невъзможно е. Така и аз сбърках веднъж. В "Маргарит и Маргарита" Христо Шопов взимаше пистолета, гръмваше се и изпръскваше стената с доста кръв. После един лекар ми обясни, че дупката е много малка, за да плисне толкова много. Тогава разбрах как стоят нещата. Но в киното е друго - там трябва да е ефектно, ако ще да плиска, все едно че е застрелян с гаубица. Такива разминавания във филмите има много."
Резнал носа на Слави
Слави Трифонов и колегите му едва сдържаха сълзите си, докато разказваха спомени за любимия гримьор и приятел Димитър Коклин в понеделник вечер. Корифеят на превъплъщенията си отиде в неделя, а неговото отсъствие още веднъж ще потвърди максимата, че незаменими хора има. Трифонов и хората му пуснаха запис от 2002-а, в който пита Колин защо е левскар. "Стар столиченин съм и няма начин - това си е софийският отбор. ЦСКА е сбириток от цяла България", разсмива маестрото. Първите му работи са по филмите "А бяхме млади" и "Веригата".
"Веднъж снимахме пет предавания в Девин. Викам му: "Митко, имам косми в носа", а той ми отвръща: "Сега ще ти ги изрежа", върна лентата Слави. "Обаче ръката му така трепереше, че се стреснах. А той спокойно ми заяви: "Веднъж резнах ухото на Стефан Данаилов, та ти сега за един нос ли си? Какви сте такива кекави актьори!" И наистина ми резна носа. Но измърмори "Голяма работа".
Краси Радков се сети как трябвало да влезе в образа на Дон Корлеоне и звъннал на Коклин за помощ. Той му казал, че е във Видин - да отиде и ще го гримира. Краси отива, свършват работата и потеглят обратно за София. Спират ги полицаи и остават като гръмнати. "Аз съм шофьорът на Димитър Коклин", издекламирал гордо Радков. Виктор Калев пък ядосвал гримьора, когато изяждал част от реквизита.
Слави много пъти навивал Коклин да спре цигарите, но той реагирал като непослушно дете - криел се и пафкал. Видел ли го обаче, слагал фаса в джоба. "Когато трябваше да бъда Цветан Цветанов, Митко ме извика в гримьорната. Мислехме, че ми сложи нещо като плувна шапка, за да скрие косата и да съм плешив. Но той взе една машинка и ме остави нула номер. Аз ревнах, а той беше безмилостен: "Актьорът трябва да е професионалист", разказа Радков.
Ники Станоев пък сподели във Фейсбук своя история с големия гримьор. "Коклин е Авторитет, Учител, Човек, Коректив - с особено и много живо чувство за хумор и самоирония. Благодарен съм, че ми вдъхна кураж и ми помогна да създам много от образите си. Когато бях Джуджак в "Шоуто на Слави", ми каза, че няма смисъл да се хаби за уши и нос - моите са по-хубави и по-големи".
Едно към едно
Българките са красиви и нещастни
- Господин Коклин, как се изменят чертите на българите през последните години?
- Напълни се с нискорасли момичета. Казвам си: "Няма начин да нямат общо с куманите". Тях съм си ги представял такива ниски. Въпреки тези последни мои наблюдения обаче българките са най-красивите жени.
- Защо?
- Не знам, Чернобил ли, какво ли?! И винаги ми е било жал за тях, защото сякаш все им е липсвало нещо.
- Емоционално?
- Не, просто тръгват по лекия път - колите, парите. Това им е вреда. В моята младост жените бяха по-грознички сякаш. Дали защото остарях, сега ми се струва така. Но самото облекло ги промени - джинси, дънки. Дрехата им придаде самочувствие, оттам и излъчване. Всичко е навързано.
- Какви промени откривате в душевността на съвременниците ни?
- Едно време нямахме достъп до информация, не гледахме западни телевизии. Само първа и втора програма и кинопрегледите. Сега - всичко има. Но за сметка на четенето и любопитството, което навремето съществуваше. Сега хората са много по-незаинтересовани. Това е страшно. Няма интерес, няма въображение. Материалното надделява над духовното. Вижте Несебър в какво го превърнаха. Беше друго и затова идваха богатите туристи.
- Откъде идва фамилията ви?
- Баща ми е емигрант от Русия. Наскоро във Видин ми показаха архив с информация за дядо ми. Участвал е в битката при Плевен, при обкръжението на Шейново. След Санстефанския договор се връща в Русия. Баща ми идва тук и се жени за българка. Аз съм повече българин.
- Кой е най-добрият гримьор?
- Природата! Никой, който е тръгнал срещу нея, не е спечелил.
Поклонението пред големия творец ще бъде утре от 12 часа в храм "Свети Георги Победоносец".
И конкурентите го аплодират
Александър Пляков, който гримира 20 години актьорите от "Шоуто на Канала", преди време разказа, че е бил смаян от таланта на колегата си Коклин. И така и недоумява защо навремето избират него за постоянна работа в Народния, а не Димитър, който откровено бил по-добрият.
"Бях безработен след казармата, когато се явих на конкурса. Дадоха ни лист и молив. С мен се яви и Коклин - той рисуваше професионално. Като видях колко са хубави рисунките му, си казах, че нямам шанс. Прибрах се и забравих за случая. След месец получавам писмо: "Вие сте назначен в Народния, защо не се явявате на работа?" Отидох при директора и му казах, че има грешка, че не съм аз техният човек, а той отвърна, че преценката не е моя работа. "Ако искате, елате, ако искате, недейте", ми рече той. Коклин тогава отиде в киното и много израсна там. Това се случи през 1959 година".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
