Италианецът инж. Клинка платил с живота си, за да минава през някогашното село жп линия
В събота Земен потвърди, че наистина е град. Всеки софийски мол би трябвало да се засрами от богатството на асортимента, който заливаше главната му улица. Истински фестивал на елитната световна индустрия : анцуг "Адидас" - долнище за четири лева, "Кристиан Диор" - пет лева, с възможност да се намали на четири, елитни парфюми с гарантиран ефект 24 часа само за 15 лева.
"Оригинални швейцарски" часовници на промоция - 16 лева парчето. Ножове, суперпочистващи препарати за канали, керамични съдове, пред а порте, последни колекции, захарен памук, екипи на "Манчестър Юнайтед" и Меси и дори оригинални полицейски белезници. Всичко за продан. Тържеството на търговията се бе проточило почти на цял километър. Като че ли всички велики китайски фабрики се бяха струпали на една улица. Само кебапчетата са български, предположи някой. И макар че обичаме китайците още от времето на Мао Цзе Дун, на площада портрети на вожда нямаше. Героят бе друг. Италианецът Клинка.
На 9 август 1909 година в село Белово, което по-късно става Земен, се случва нещо, което значително ще го отличава от околните села. То вече си има гара. Тежка е битката на строителите, за да може влакът да пътува между София и Кюстендил. Те трябва да пробият в планината девет тунела. Ръководител на екипа е инж. Клинка. Той е млад, весел, енергичен красавец, бързо научава български, пее песни и играе ръченица. Но се случва нещастие. Земна маса затрупва няколко души. Между тях са Клинка и негови сънародници. Днес някогашният паркинг, който вече е красив площад, носи името на инженера. И още един символ има в сърцето на Земен - мраморен постамент, върху който се е изправила бяла нимфа. Красавицата е тук временно. До Коледа на нейното място ще се появи бронзова скулптура на девойка. Според легендата, когато турците се нахвърлили върху българките, за да ги озлочестят, една от тях успява да избяга и избира смъртта пред позора.
Тя се хвърля от най-високата скала над селото в бурните води на Струма. Оттогава мястото се нарича Невестин камък.
Истинската причина в събота Земен да празнува до зори обаче е от по-ново време. Преди четиридесет години, напълно законно, със съответните укази и документи, селото става град, а селяните - граждани. Вярно, че на другия ден на вратата на кметството се появило съобщение: "Молим гражданите да хвърлят боклука си на края на селото". Но грешки от този род повече не са допускани. Логично каскетите бързо сменят калпаците, а петлите променят репертоара си и от сутринта наблягат на класиката. Земенци мигом разбират, че всъщност те са си били предопределени да бъдат граждани още от сътворението на света. А фактът, че векове наред са били селяни, е просто случайност, която тогавашните партия и правителство мъдро коригират.
Днес в град Земен живеят 1800 души. Заедно с осемнадесетте села наоколо, които влизат в общината, населението се удвоява. Тук доскоро е живяла Калотинката. Тя е прочута с това, че е рисувана от Владимир Димитров-Майстора. Платното стигнало до галериите на Париж и Америка. Но истинска слава Калотинката печели през 1934 година, когато я отпечатват върху банкнота от петстотин лева.
В богатата празнична програма за юбилея имаше много символика. Превъзходните танци на Национален фолклорен ансамбъл "Българе" трябваше да напомнят на земенци от къде са тръгнали. За корените. А шедьоврите от опери на уникалните гласове - Тримата тенори, са знак, че бившите селяни не само са граждани, но и баш европейци. Виртуозите от оркестър "Каручката" отприщиха цял танцувален водопад.
Граждани, ама не могат без хоро независимо дали става въпрос за пенсионер или красавица, чиято пола разкрива красотите й до фаталната граница. И докато целият градски площад, близо 2000 души местни и пришълци, пее от цяло сърце: "Моя страна, моя България", небето над Земен пламва. Огромни огнени букети в невероятни цветове грейват над главите на множеството. Зарята продължава 15 минути. Дори най-суетните новобогаташи не са си позволявали подобен лукс, ако ще поводът да е третата им сватба. Но събитието си заслужава. 40 години. Много време, но и то все още не стига родените като граждани в Земен да станат повече от онези, които се дошли на бял свят като селяни.
"Знакът на българина" прочу манастира
Земенският манастир "Свети Йоан Богослов" е голямата гордост на града. По ценност специалистите сравняват църквата му с Боянската. И докато манастирът е бил опожаряван, събарян, издиган наново, църквата се е запазила непокътната векове наред. Удивително остава майсторството на зографа майстор Миленко от Блатешница. Той рисува стенописите през четиринадесети век. Тайната на боите му все още не е разкрита, но изящните цветове са запазени до днес.
Наскоро вестник "Стандарт" издаде трилогията на писателя Димитър Недков "Знакът на българина". В нея, както и в едноименния сериал, земенският манастир играе важна роля. И става чудо: докато преди 500 души годишно са стигали до усоите, където е построен храмът, за осемте месеца на тази година те са 18 000.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
