Селото на Яне Сандански има 1 жител и безброй поклонници
Влахи винаги е било люлка на бунтовници. През 1878 г. в кресненското село се разполага щаб-квартира на Кресненско-разложкото въстание. При жестокото потушаване на бунта са изгорени 220 от 300-те къщи. Родно място на Яне Сандански, именно тук в една отдалечена къща воеводата е държал отвлечената през 1901 г. американска проповедничка Елън Стоун, за която впоследствие получава откуп от 14 хиляди златни турски лири. 11 години по-късно през Балканската война 49 мъже от Влахи заминават да се бият в Македоно-Одринското опълчение.
Непокорният нрав на местните хора отново се проявява през 1948 г., когато селото се превръща в
център на съпротивата срещу комунистическата власт
Надигнали се срещу насилственото отнемане на земите, влахинци се включват в четата на Герасим Тодоров. При разбиването на горянското движение десетки били избити, а други затворени в концлагерите в Белене и Персин.
Преди век живописното селце, разположено в Югозападен Пирин, е наброявало 2240 души. Днес има само един коренен жител. Затова пък особеният му чар привлича нови поклонници.
"Влахи е обратното на Бермудския триъгълник. Хората не изчезват, напоследък тук се стичат все повече поборници от природозащитното движение и недоволни от случващото се в България", отбелязва Димитър Василев, ръководител на Училището за природа.
Първият пришълец е Сидер Седефчев - човекът, който спасява от изчезване уникалните нашенски породи - каракачанска овчарка, каракачанска овца и каракачански кон. "През 2000 г. Сидер тръгна да обиколя планинските махали в Рила и Родопите и да събира от бабите и дядовците по една и две овце - останки от породата
Днес стадото ни наброява 500 глави
казва съпругата му Елена Цингарска. Цяло лято стадото пасе в местността Черната вода под връх Вихрен на 2000 м. Каракачанските овце зимуват в кошарите на Влахи. 250-те калоферски винтороги дългокосмести кози са другата гордост на "Семпервива" - фермата на Сидер. Най-едрата порода кози у нас и една от най-млечните, тя също е спасена от пълно изчезване благодарение на неговите усилия.
Край чинара на 500-годишна възраст в центъра на Влахи се намира екоселище "Шалиана" - напълно енергийно независима къща, изградена от Иван Салников. Той е бивш републикански шампион по катерене и майстор на спецефекти в киното, но решил да зарежели цивилизацията и да се засели в Пирин със семейството си. "Не сме дошли да ставаме селяни, а да се усъвършенстваме духовно и да потърсим хармония с природата", категоричен е Иван. Салников и Димитър Василев са се захванали да прилагат на село пермакултурата - приложна наука за дизайн на човешки местообитания и земеделски системи, наподобяващи максимално естествените. Василев сочи слънчевите панели на покрива на Училището за природа - едните са за производство на ток, другите - за топла вода. На покрива също така има инсталация за събиране на дъждовна вода, която след пречистване се използва за капково напояване на градината. Зайчарникът също има специална функция -
зайците произвеждат съвършена тор
с която подхранват зеленчуците. Градината е обрасла с храсталаци и дървета. "На тях кацат дивите птици, които чистят от насекоми и вредители. Жабите, които квакат наоколо, пък са най-опасният враг на колорадския бръмбар и също ни помагат да почистим градината", допълва Василев. В средата лежи специалното съоръжение "пилешки трактор" - клетка на колела, в която живее кокошка с малките си. През есента пиленцата ровят земята и изяждат буболечките, което спестява на стопаните усилието да копаят. Накрая, пчелните кошери допринасят за по-доброто опрашване на овошките.
На гости на зелените шамани във Влахи ежеседмично пристигат групи от ученици, студенти и любители на дивата природа, които да попият тайното им знание. Всеки сезон пристигат на обучение и доброволци от цял свят. Мнозина от тях се опитват да помогнат да помогнат в дългогодишната битка на шепата ентусиасти в кресненското село е срещу настъплението на мини-ВЕЦ, които никнат като гъби, превръщат коритото на река Влахинска в пустиня и разрушават местообитанията на видрата и балканската пъстърва.
Мечки и вълци посрещат туристите
Елена Цингарска се занимава с Учебния център за едри хищници на сдружение за дива природа "Балкани". В заградената площ с размер на футболно игрище се ширят Байто и Въчка. Вълкът и вълчицата са в тийнейджърска възраст и подават глави иззад шубраците, едва след като са чули гласа на Елена и са подушили мръвката, която тя им носи. Познали стопанката си, хищниците подскачат край оградата в очакване на апетитната вечеря досущ като палета. Двете вълчета са взети от зоопаркове, съвсем като бебета, още когато са били слепи. "Нас ни приемат за семейство и си позволяват да фамилиарничат, но към чужди хора са подозрителни и се крият", допълва Цингарска. Според нея историите за хора нападнати от вълци в гората са измислици. "Вълците се страхуват от хората, много повече отколкото ние от тях. Затова и опитните планирани знаят, че почти не може да се види вълк в природата", обяснява тя.
Малко по-надолу са именията на двете кафяви мечки. Буя е останала сираче и израства в ловно стопанство "Кормисош", откъдето е прехвърлена във Влахи. Мецанката напоследък се радва на отличен апетит и е поразвалила фигурата си. Обича да похапва предимно изпечени питчици от млян фураж, жито и ечемик, а също и риба и сезонни плодове. Мечките понякога ловуват бозайници или пък отнемат плячка от вълците, но никога не се е случвало да нападат безпричинно хора. Единствената заплаха да бъдете нападнат е да срещнете женска мечка с малките й.
В съседство с Буя живее Недо. Съдбата го е спасила от кариерата на цирков мечок, за която е бил подготвян от професионален дресьор. Затова пък 12-годишният звяр донякъде е развил артистичния талант. Усетил сладките ябълки в кошницата на Елена, Недо се надига на два крака, върти си по смешен начин главата и маха с уши. В началото мечокът се опитал да ухажва Буя с драскане по оградата и огнени погледи, но в замяна получил само усилващо се ръмжене. От любовната треска или от друго, Недо забравил да заспи зимен сън. Мечките живеят поединично и се събират единствено във брачния си период. После майката се грижи малките мечета почти две години преди да ги изпрати по житейския им път.
Докато се сбогуваме с Недо, дискретно се приближават пет огромни каракачанки. "Кучетата идват да ни проверят какви сме и що сме. Значи стадото кози е наблизо", усмихва се Елена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
