Голямото разочарование за сирийците, които бягат от войната в родната си страна, идва бързо. Не че не им харесва България, а защото са излъгани, че срещу суми от 2000 до 4000 евро на човек ще могат да стигнат я Германия, я Швеция. Когато пресекат българската граница обаче, разбират горчивата истина - след като бъдат задържани от нашите граничари и им вземат отпечатъци, те нямат шанс да тръгнат към друга европейска страна. Всъщност могат да видят как е положението там само за 3 месеца, но след това отново трябва да се върнат в България - първата държава от ЕС, където са приети като бежанци.
90 на сто от сирийците искат да избягат от режима на Башар Асад в някоя бяла държава. За тяхно съжаление обаче попадат в ада на бежанските лагери у нас.
На практика те няма как да дойдат легално в България, макар визата да струва едва 100 евро. Навсякъде им отказват, защото нямат покана от свой роднина. Няма и как да докажат, че идват у нас с цел туризъм. "Само 5 души са минали през ГКПП-Капитан Андреево, всички останали идват нелегално", обяснява комисар Стоян Иванов, шеф на регионалната дирекция на Гранична полиция в Елхово.
Сред самите бежанци отчаянието избива и в черен хумор. "Туристическата агенция "Гранична полиция" не предлага услугата трансфер до Германия. Тя ви води единствено до ареста. Ако имате рекламации, се обръщайте към турския каналджия", гласи последният виц по темата.
Дългият над 2000 километра път от Сирия през Турция минава през няколко избрани кафенета в квартал "Аксарай" в Истанбул. Там офертите към бегълците валят като из ведро. За канал до Германия и Швеция тарифата гони 6000 евро. За България офертата е много по-скромна, тръгва от 1000 евро и стига до 2500 евро.
"Знам за две семейства - едното от 7 души, другото от четирима. Бяха ги обръснали с по 4000 евро на глава. Първата фамилия бе платила цели 28 000 евро, а втората - 16 000 евро", разказва Мажд Алгафари, собственик на фирма за преводи, който осъществява диалога между задържаните сирийци и униформените по време на разпитите в Гранична полиция.
Много често обаче каналджиите само показват пътя на бежанците през границата и им казват да вървят през браздата. На тези, които имат уговорка за по-далечен трансфер, обещават, че отвъд границата ще ги чака местен каналджия.
"Вероятно е да има такива, но истината, че досега е задържан само един българин от Болярово преди 2 седмици", казва комисар Стоян Иванов.
Заради масираното присъствие на над 1200 родни полицаи границата на практика е затворена. "В неделя срещу понеделник арестът ни за първи път от началото на бежанската вълна бе празен", казва Иванов. Трафикът на бегълци през селата Вълча поляна и Лесово вече не е актуален. Още преди да бъде построена мобилната 34-километрова оградаq каналджиите сменили маршрутите и сега прекарват имигрантите през Малко Търново и река Резовска край едноименното село на морския бряг.
В най-лошия случай бежанците минават през намиращото се на 20-тина километра Болярово.
Гледката на задържаните там 15-тина души - 3 семейства с 6-7 дечица, най-малкото на година и половина, които стоят край полицейски джип "Ландроувър" и чакат да бъдат разпитани в "Гранична полиция" в Елхово, е повече от покъртителна. Най-малкото момченце се опитва да достигне стъклото на задната врата на джипа и да нарисува нещо с пръстче. Майка му също е смирена и чака да се сбъдне мечтата й, че е дошла на по-хубаво място от размирната Сирия.
Другата група от 21 задържани сирийци в района на Малко Търново пристига в Елхово в бял автобус "Мерцедес", досущ като този, с който изкараха депутатите от Народното събрание преди 2 месеца. Групата е съставена от петима студенти от Дамаск и още 3 семейства. От автобуса стъпват в калта на двора пред разпределителния център от затворен тип. Първото, което виждат, са полицаи и жени с противогрипни маски служителите тук са наплашени от заразите, които носели най-вече афганистанците.
Бежанците първо ги претърсват за опасни вещи, след това ги вкарват за медицински преглед, накрая влизат в стаята за регистрация. Тук служителката добронамерено ги разпитва отново - записва номерата на сим картите и на мобилните им телефони, пита ги на арабски откъде идват, кара ги да покажат личните си карти или копия на документите си.
В центъра те ще прекарат 2-3, понякога и 4 денонощия заедно с всякакви други имигранти - алжирци, афганистанци, иракчани. Спят на 3 етажа с по 2 тоалетни, всяка стая на бившето училище има по 6 вишки с по 2 легла, на които спят общо 12 души.
"Храната е сносна, готвят им дори кюфтета с доматен сос и пиле със ориз и зеленчуци", казва шефът на центъра Георги Белчев. Краят от добрата храна обаче невинаги е добър, смее се той. Афганистанец така преял след дългото гладуване по пътя, че получил преплитане на червата и се наложило да го оперират в местната болница.
Ахмет е студент, следвал право в Сирия. Иска да остане в България, за да продължи да учи у нас. Не издържал и напуснал родината си, когато бомбардирали сградата на факултета му преди 14 дни. "Ако знаехме, че е толкова дълъг пътя до България, щяхме да си вземем поне карти", не губи чувството си за хумор Ахмет.
За месец и половина от 7 октомври през разпределителния център са минали 4620 чужденци. От тях сирийци са половината - 2300. Афганистанците са 1300, алжирци са 285, а иракчаните са 43, казва Георги Белчев. И в момента капацитетът на центъра от 240 души е запълнен - в понеделник там имаше 260 имигранти.
"Най-важно е да разберем кои са сирийци и кои са алжирци, които искат да се представят като бегълци от Дамаск", казват полицаите, сред които има и служители на ДАНС. Освен по обноските служителите ползвали прост начин - карали ги да пишат и казват рождената си дата. Сирийците пишели от дясно на ляво и с индийски цифри, докато алжирците по навик пишели от ляво на дясно с арабски. Алжирците също така много рядко знаели, че старото име на Дамаск е Шам, докато родените там директно казвали названието на древната сирийска столица.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
