Мобилизират ни наред, плащаме и данък "армия", жалва се бесарабският българин
Виталий Дрозда е едва на 30 г. Идва от украинския град Запорожие. Младият мъж бяга от военния конфликт в страната, в която е роден и израсъл, като оставя 4-месечния си син Давид и 27-годишната си съпруга Татяна, за да търси ново място за себе си и семейството. Той е първият бежанец от Украйна, когото посрещнаха жителите на добричкото село Гурково, което чрез писмо обръщение заяви готовност да посрещне бесарабски българи, подгонени от куршумите.
В понеделник Виталий Дрозда заедно с кмета на Гурково - Тодор Георгиев, бе в Добрич. В областния град двамата внесоха документите на младия мъж за виза за пребиваването му в страната ни. "Гурково е страхотно, а кметът и хората са прекрасни", са първите думи, които казва Виталий при запознанството ни. Питам го колко време е пътувал и как изобщо се е решил да избяга - нали уж се договориха за мир. "Примирието е формално. В Запорожие, където живея, война няма, но тя е на около стотина километра и непрекъснато се чуват изстрели - от автомати, от гранатомети. В града непрекъснато се движат танкове, бронетранспортьори. Животът е кошмар", разказва Дрозда. "Получих писмо за повиквателна. Аз съм с български произход - баба ми Катя е бесарабска българка. Тя живее в село Гюнявка, където и аз учих до 9 клас. Веднага като получих писмото, се обадих на директора на училището в Гюнявка - Стефан Намлиев, който е председател на Приморското районно българско културно-просветно дружество в Запорожска област, и му казах, че
не искам да убивам славяни
с молба помогне да замина. Аз съм пацифист по убеждение. Така набързо за два дни приготвих документите и тръгнах сам с влака първо до Одеса, а оттам с автобус Одеса - Варна. По пътя ми се обади Стефан и ми каза, че могат да ме подслонят в Гурково. Чакаха ме хора във Варна и ме заведоха в Гурково", разказва премеждията си младият мъж.
Виталий разкрива още, че имал намерение през юли да дойде в България, защото искал да учи мениджмънт в Икономически университет - Варна. Не посмял да вземе семейството си, защото не знаел какво ще се случи, как ще стигне и на какви хора ще попадне, а не може с 4-месечно бебе да стои на гарата.
"Откакто падна от власт Янукович, всичко в Украйна замря. Започна конфликтът и икономиката буквално умря. Стоките скочиха неимоверно, а доходите са си същите. Инфлацията е голяма. В момента средната заплата в Запорожието е 50-60 евро. 40 гривни, което е 1 евро и килограм банани. Съпругата ми получава 930 гривни майчинство, от които й удържаха 130 гривни за армията, а самотно живеещи майки с деца са принудени буквално да мизерстват с 800 гривни, което е два пакета памперси. На всички им спират пари за армията.
Газта скочи с 200%, токът - със 100%
разказва още за ужаса младият мъж.
Той иска да се установи в страната ни и да доведе и семейството си и е благодарен на кмета на Гурково Тодор Георгиев, който му помага на напълно доброволни начала. По пътя Дрозда се е наложило да плаща по границите на митничарите, като споделя, че средно е давал подкуп от 300 до 500 гривни. "Имах късмет, защото казваха, че ще се правят справки при военните, особено когато си роден след 1960 г. и искаш да напуснеш. "Страшно е да гледаш камиони с умрели хора. Аз самият имам двама приятели - на 24 и 25 г., които получиха повиквателни и вече загинаха", споделя още Виталий. Освен съпругата и сина си той иска да доведе в България и майка си, сестра си и племенника си, който сега е на 18 г. "Страхувам се за него, че може да му бъде наложено да влезе в армията и да направят военната повинност задължителна", казва още Дрозда.
Според него в Запорожие живеят около 3000 бесарабски българи, като допълва, че повиквателни получават всички, без оглед на етническия произход. "Има едно село недалеч - Кириловка.
400 души там получили повиквателни
и заминали да се бият на руска страна, защото са етнически руснаци. Всеки ден бягат хора - в Полша, тези които имат полски корени, за България и за Русия", продължава разказа си Дрозда. Младият мъж е възмутен, че повиквателни получават само обикновените хора, а синовете на депутатите - не. "Ако не разпиша повиквателната, трябва да вляза в затвора, като по закон ме чака присъда от 2 до 5 г.", възмущава се още младият мъж. Мирът и желанието му за спокоен живот го карат да предприеме крачката - пътуването, траяло 36 часа. Надава се много скоро да доведе семейството си - Таня и малкия Давид в България. "Благодаря на тези добри хора в Гурково. Днес хазяинът е на работа и
ми поръча да събирам яйцата
от кокошките в двора. Ще помагам. Аз съм строител и професионален шофьор. Дано бързо ми станат документите, за да си намеря и работа", казва още украинецът с български корени.
Кметът на Гурково Тодор Георгиев пък споделя, че са го потърсили от София, за да го попитат може ли селото да приеме още един наш сънародник, избягал от войната в Украйна. "Казаха ми, че е роден през 1967 г. Ще питам в селото кой иска да го приюти, защото нашата помощ е напълно на доброволни начала. Аз не заставям хората да помагат. Правят го тези, които искат", казва Георгиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
