- Инките не познавали колелото, а каменните блокове са издигнати на 2400 м височина
- Светилище на Слънчевите деви, родно място на предците или резиденция за елита са сред версиите за каменния комплекс
25 юли, 1911 г. Предприемчивият изследовател от Йейлския университет Хирам Бингъм, който води експедиция в Перу, за да търси изгубен град на инките, си прокарва път през гъстата джунгла. Учените пропълзяват по мост от тънки трупи през реката и стигат до малка хижа. След като обясняват какво търсят, ги повежда момче, което им разкрива местоположението на една от най-великите археологически находки на 20-ти век - великолепният каменен комплекс Мачу Пикчу. Това, което Бингам вижда, е извисяваща се цитадела, построена без да се използва хоросан, като камъните прилепват толкова плътно един към друг, че дори острие на нож не може да мине между тях. Изследователят се пита: Защо? От кого? За какво?Откритието на Бингам е публикувано в априлския брой на списание National Geographic през 1913 г. и привлича вниманието на целия свят. Той вярва, че е намерил Вилкабамба, т. нар. Изгубен град на инките, където последният от независимите владетели е водил дългогодишна битка срещу испанските конкистадори. Това, което Бингам е открил обаче, не е този изгубен град, а друг.През 1964 г. авантюристът Джийн Савой изследва руини и доказа, че Еспириту Пампа, западно от Мачу Пикчу, всъщност е изгубеният град. По ирония на съдбата, Бингъм всъщност е открил тези руини в Еспириту Пампа по време на похода си през 1911 година. Но в крайна сметка се съсредоточава върху Мачу Пикчу.Какво тогава е този град, който Бингам открива? В нито една от проучените хроники за испанското нашествие и окупация няма сведения за него.Смята се, че е построен по време на апогея на цивилизацията на инките между 15 и 16 век от Пачакути Инка Юпанки, 9-ият владетел на Империята. Намира се близо до Куско в Андите, в югоизточната част на Перу. Мачу Пикчу, или "Стара планина" на езика кечуа, е на 2400 м надморска височина и обхваща 32 500 хектара площ. Застроената зона е с 530 метра дължина и 200 метра ширина.Бингам открива повече от сто скелета и допуска, че приблизително 75% от тях са на жени. Затова предполага, че Мачу Пикчу е бил светилище на Девите на Слънцето - нещо като манастир, където избрани жени от царството на инките са били обучавани да служат на лидера. Бингам също вярва, че Мачу Пикчу е митичният Тампу-токо, родното място на предците на инките.Цитаделата, в която са живели между 300 и 1000 души, е изоставена приблизително 100 години след построяването й. Причината за напускането на хората не е известна. Според някои историци, нашественици са убили населението на града по време на испанското завоевание. Но всъщност испанците никога не са попадали на Мачу Пикчу поради уединеното му местоположение. Други твърдят, че епидемия от едра шарка е погубила хората години преди испанците да пристигнат. Според трети липсата на вода може да е причината.
Удължени черепи открити в гробница
Новите технологии показват, че при откритите от Бингам скелети съотношението е 50 на 50 между мъжки и женски кости. Изследванията на Джон Роу, Ричард Бъргър и Луси Салазар-Бургер показват, че Мачу Пикчу не е защитна крепост, а е построен от и за владетеля на инките Пачакути. Според археолозите мястото е резиденция за елита, който иска да избяга от града.Брайън Бауер, експерт по Андската цивилизация в Университета на Илинойс в Чикаго казва, че Мачу Пикчу всъщност е сравнително малък по стандартите на инките и в него са живели около 500 до 750 души.Според него инките не са били единствените хора, които са живели в Мачу Пикчу.В гробницата на благородник са открити удължени черепи. Смятало се, че кралските инки удължават главите си, за да докажат своето господство, подобно на културата на маите. Тази практика е свързана с хората от крайбрежните региони, както и с някои части на планината. На мястото е намерена керамика, изработена от различни народи, дори от района на езерото Титикака."Всичко това предполага, че много от хората, които са живели и умрели в Мачу Пикчу, може да са от различни части на империята", казва Бауер.Идеята на историка Донато Амадо, който твърди, че "Мачу Пикчу е мястото, от което инките управляват империята си", също има смисъл.Д-р Йохан Райнхард изучава с години церемониални обекти на инките на екстремни височини. Той е събрал информация от исторически, археологически и етнографски източници, за да докаже, че Мачу Пикчу е построен в центъра на свещено място. Той е почти заобиколен от река Урубамба, която и днес се почита от хората в региона. Планините наоколо също са важни свещени форми на релефа. "Взети заедно, тези характеристики сочат, че Мачу Пикчу формира космологичен, хидрологичен и свещен географски център за обширен регион," казва Райнхард.
Как и кой е построил комплекса?
Една от големите загадки за Мачу Пикчу е как е построен без инките да са познавали колелото. Смята се, че те са знаели за съществуването му, но никога не са го използвали. Огромните гранитни скали, използвани в строителството на цитаделата, е трябвало да бъдат преместени по някакъв начин по стръмните възвишения на Андите до 2400 м надморска височина. Камъните са прилепени толкова плътно, че между тях не може да се види дори и най-малка пукнатина, което е от съществено значение за земетръсната зона.Една от теориите предполага, че са използвани мокри дървени клинове. Това обаче не обяснява как са възникнали огромни структури, направени от единични камъни.Предвид всички тези фактори, любители на конспирацията не изключват сътрудничеството на висша раса или по-напреднали същества, които предшестват инките. Особено като се има предвид, че по-старата зидария в дъното на конструкциите и стените е по-тежка и по-фино издълбана.
Едно от седемте нови чудеса на света
През 1983 г. ЮНЕСКО обявява Мачу Пикчу за световно наследство. През 2007 г. цитаделата става едно от новите седем чудеса на света.През септември 2007 г. Йейлският университет връща на Перу някои от хилядите артефакти, които Бингъм изнася в Йейл, за да ги проучи. Тези предмети бяха предадени в Международния музей за изследване на Мачу Пикчу и културата на инките на UNSAAC-Йейл, който беше открит в Куско през 2011 г.За 110-те години, които са минали от откриването на комплекса, мястото е не само удивителна туристическа атракция, но и археологическо чудо, което все още не е разкрило всичките си тайни.Мястото е източник на национална гордост за Перу. С увеличаването на международния интерес обаче нараства замърсяването, необходимостта от хотели и други съоръжения и необходимостта да се защити изгубеният град, който преди миналия век светът не е знаел.Малко вероятно е изследователите да открият панацея, която окончателно да идентифицира целта и предназначението на Мачу Пикчу. Учените обаче продължават своята работа.
Съвременните научни постижения биха могли да помогнат за разкриване на улики, които да разкрият причините за неговото изграждане, дейностите, които са се провеждали там и последващото му изоставяне.
Пътеката на слънчевите лъчи
Империята на инките е обхващала и части от сегашните Колумбия, Еквадор, Перу, Чили, Аржентина, Бразилия, Боливия. Пътеката на инките е с дължина от 25 000 мили в тези области. През 15-ти и 16-ти век тя е била ключов търговски път. Но е служила и за церемониални цели. Някои изследователи смятат, че е била ежегоден поклоннически маршрут в чест на Инти, Богът на Слънцето, за когото се е смятало, че е роден на острова на Слънцето в езерото Титикака. Твърди се, че Пътеката следва пътя на слънчевите лъчи през определени периоди от годината - от езерото Титикака до Мачу Пикчу.По време и след испанското завоевание, пътеката на инките става обект за грабежи.Поради гъстата гора, която изниква около изоставения град, Мачу Пикчу е спасен от набези. Местните жители също са мълчали, за да предпазят своя таен град от агресивните грабители, така че към 19-ти век само малцина са знаели за съществуването му.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
