Всеки от нас мечтае да бъде умен и успешен, надявайки се, че притежава необходимите способности, които да му помогнат да преуспее в живота. Интелигентността често се свързва с успеха и затова тя се измерва с добре познатата скала за коефициент на интелигентност (IQ), която дава представа за умствените възможности на даден човек. Въпреки че средният IQ варира между 85 и 115, има някои изключителни личности, чиито стойности далеч надхвърлят тези граници, достигайки дори до невероятни стойности над 300. Един такъв изключителен човек е Уилям Джеймс Сидис, чийто IQ се смята за един от най-високите, регистрирани някога.
Уилям Джеймс Сидис
Роден през 1898 година в Ню Йорк, Уилям Джеймс Сидис произхожда от семейство на украински емигранти. Баща му, Борис Сидис, е уважаван психолог с четири стипендии от Харвард, а майка му е лекар. Още от ранна възраст, Уилям показва невероятни умствени способности. На едва 18 месеца, той успява да прочете „Ню Йорк Таймс“, а до петгодишна възраст вече е в състояние да чете произведенията на Платон на оригиналния гръцки език, като освен това владее още четири езика.
Уилям е имал коефициент на интелигентност от 250 до 300 при среден коефициент на интелигентност от 90 до 109. Резултатът от IQ над 140 показва, че сте гений. За сравнение, смята се, че IQ на Алберт Айнщайн е 160, на Леонардо да Винчи - 180, на Исак Нютон - 190. Стивън Хокинг е имал IQ 160. Така че може да се каже, че Уилям Джеймс Сидис е бил изключителен гений.
Неговите постижения в училище са не по-малко впечатляващи. Сидис завършва гимназия за едва шест месеца, като преминава през три класа само за една сутрин. На шестгодишна възраст той вече владее свободно множество езици, включително английски, френски, немски, руски, иврит, турски и арменски. Когато е на шест, кандидатства за Харвард, но му е отказан прием поради „емоционална незрялост“. Въпреки това, на 11 години Харвард е принуден да го приеме, и той става най-младият студент в историята на университета.
Едно от нещата, които правят Уилям Джеймс Сидис толкова уникален, е неговият подход към ученето. Той не се задоволява с простото запаметяване на факти, а предпочита да разсъждава и анализира, което му позволява да развива нови и уникални идеи. На 11 години изнася лекция в Харвардския математически клуб по изключително сложната тема за четириизмерните обекти, която е толкова напреднала, че само малцина успяват да я разберат.
След като завършва Харвард на 16 години, Сидис започва да преподава математика в института Райс в Хюстън, Тексас. Въпреки че е значително по-млад от повечето си студенти, той преподава три класа, включително евклидова и неевклидова геометрия, както и тригонометрия. Освен това, той пише учебник по евклидова геометрия на гръцки език. Интересите му не се ограничават само до математиката - Сидис пише и по теми като космология, история на американските индианци, антропология и филология.
Въпреки блестящия си ум, Уилям Джеймс Сидис никога не успява да се впише напълно в обществото. След завършването си, той започва да се оттегля от публичния живот, страдайки от факта, че не е разбран от околните. След кратка преподавателска кариера, той започва да работи на различни позиции, които не му доставят удоволствие. Въпреки че продължава да пише, неговите постижения остават незабелязани от обществеността.
През 1919 година, Сидис е арестуван за участието си в социалистическа демонстрация в Бостън и е осъден на 18 месеца затвор. Благодарение на намесата на баща му, той избягва затвора, но е принуден да прекара година в санаториум. След освобождаването си, Сидис продължава да живее в изолация, като избягва публичността и се стреми към спокоен, но самотен живот.
Уилям Джеймс Сидис умира на 17 юли 1944 година в Бруклин, Масачузетс, след като получава мозъчен кръвоизлив - същата болест, от която умира и баща му.
Историята на Уилям Джеймс Сидис е едновременно вдъхновяваща и тъжна. Той е един от най-умните хора, които светът някога е познавал, но въпреки това животът му е белязан от самота и неразбиране. Неговата невероятна интелигентност му осигурява място в историята, но същевременно го откъсва от обществото, което не успява да го приеме. Трагедията на Сидис ни напомня, че дори най-високият IQ не гарантира щастие и социална хармония.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
