Старите мостове носят през вековете чудните умения на майсторите от стари времена, които са ги вдигнали без помощта на техниката, само с точно око и здрави ръце. В петъчната си поредица "Чудесата на България" "Стандарт" ще ви разкаже най-интересните легенди за тях.
Свиленград го носи в герба си, символ е на честта и безкористността
Един от входовете към Свиленград преминава през Стария мост. Той е сред емблемите на града. Има го дори в основата на герба. Известен е още като Мостът на Мустафа паша. Впечатляващ и изглеждащ вечен, помнещ историята на десетки поколения от този край.
Старият мост е построен през далечната 1529 година по идея на султанския везир Дамад Мустафа паша. По него минава пътят, пресичащ река Марица при Свиленград. Представлява зидана каменна конструкция, съставена от 21 свода. Най-големият е с отвор 18 метра. Мостът има ширина 6 метра и е дълъг 295 м. Дело е на известния османски архитект Мимар Синан и е част от вакъфски комплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам. Проектът е финансиран от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно около комплекса изниква и градът.
В средата на моста е поставена мраморна барелефна плоча с османски надпис, който в превод гласи: "Този мост построи, когато бе халиф, най-великият от султаните - султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му, техният везир Мустафа паша - Бог да го покровителства за това, което създава. И то (построяването на моста) бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата, на която стана едно вечно добро дело."
За моста има легенди - колкото романтични, толкова и трагични, както и една прокоба.
И двете легенди са свързани със смъртта на поръчителя за градежа - местния владетел Мустафа паша.
Според едното предание по време на строежа на моста пашата починал и с делото му се заела жена му. След построяването никой не искал да го използва заради предразсъдъка, че е завършен от жена. След време обаче това било надмогнато и съоръжението влязло в употреба. И до днес Старият мост е един от входовете на Свиленград.
За местните хора обаче той е и символ на дадената дума и безкористност и как понякога това може да струва дори живота.
За това разказва друга от легендите.
Според преданието Мустафа паша решил да построи мост над р. Марица, за да е хаирлия за хората, да минават спокойно от бряг на бряг, той като до този момент те се придвижвали само с лодки по водите на Марица.
Речено-сторено. Извикал майстор от Епир, събрал работници и след известно време каменното съоръжение величествено се издигало над реката. Построен от бял камък, мостът бил изключително красив и представлявал внушителна гледка.
Когато го видял, султан Сюлейман поискал да го откупи. Хитрият владетел пожелал съоръжението не само заради красотата му, а и защото си направил сметка за печалбата, която то би му донесло, като сложи такса за преминаване.
Когато споделил хрумването си с везира, Мустафа много се натъжил, защото то обезсмисляло идеята му - да е мост, който да е хаир за хората, благодеяние за жителите на града.
Затова Мустафа паша се опитал да разубеди своя господар. Султанът предложил на подчинения си да му брои сумата, изразходвана за строежа - 40 000 гроша, и останал непреклонен в решението си. Сюлейман дал само едно денонощие на везира си да помисли. Мустафа имал две възможности - да продаде моста и да запази поста или да откаже и да го изгонят.
Цяла нощ везирът мислил как да запази моста за хората, за тяхна полза, без дан. Разбрал, че какъвто и да е отговорът му на сутринта, честта и достойнството му на владетел щели да бъдат поругани. Ако приемел предложението на своя султан - щял да измами хората от града. Ако пък откажел на Сюлейман - със сигурност щял да бъде отхвърлен от всички уважавани люде в империята.
Затова съдбоносното решение на Мустафа паша било - да сложи сам край на живота си. Така никой нямало да има възможност да му поиска нищо и мостът щял да остане за хората.
Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова.
Султанът изпаднал в неописуем гняв, след като му съобщили новината. Владетелят побеснял, че със смъртта си пашата му отнема възможността да стане собственик на моста. Затова Сюлейман вдигнал ръка и на всеослушание изрекъл жестоката клетва: "Който пръв посмее да мине по моста - да загуби най-свидното, което има!"
Мълвата мълниеносно разнесла на длъж и шир султанската прокоба.
Оттук нататък никой не смеел да използва красивия мост, изграден от Мустафа паша, защото се вярвало, че над него тегне проклятието.
И така мостът, построен да е в полза на хората, стърчал празен, напомнящ за трагичната съдба на създателя си.
Дълго гледал красивите му сводове със свито сърце бащата на Мустафа паша. И накрая решил, че за да не е отишъл напразно животът на сина му, той ще развали проклятието. Бил стар вече, нищо не губел. Така старецът се вдигнал и една сутрин пристигнал край брега. Самоуверено стъпил върху моста и преминал до края му.
Последвали го и хората. Така е и до днес. Старият мост прехвърля хората от единия на другия бряг на реката.
А като признателност към Мустафа паша, до 5 октомври 1912 година градът край моста се наричал на негово име, докогато е преименуван на Свиленград.
Гърбавият в Харманли е за цар и за бедняк
"Светът е един мост, по който минава пътят на царя и бедняка". Мъдростта не е от книга или притча. Тя е изписана на камък върху Гърбавия мост в Харманли. Сводът между бреговете на притока на Марица - река Олу дере (днес Харманлийска), е строен в далечната 1585 година по нареждане на тогавашния управител на областта Сиавуш паша, за да улесни керванджиите. Идеята била да свързва двата бряга на река Харманлийска. Съоръжението е изградено от бял и черупчест варовик и остър пясъчник. Сводът му образува своеобразна гърбавина, откъдето идва и името му. Дължината му достига 109 м, а широчината - 6 м. На моста е поставена каменна плоча, изписана на старотурски със стихове от поета Саибаи.
Сега под него не тече реката, която е отбита встрани по проект отпреди много години, според който под моста трябвало да има езеро с лодки. Въпреки това минаването по него е романтично, а селфи върху гърбицата ще запълни албума ви с атрактивен фотос.
Атеренският води към крепостта "Лютица"
Не толкова величествен като Гърбавия мост в Харманли и Стария мост над Марица в Свиленград, но не отстъпващ по красота, е късносредновековният Атеренски мост край Ивайловград. Намира се на 7 км югозападно от квартал "Лъджа" на река Армира, наричана Атеренска в горното си течение.
Обявен е за археологически паметник на културата с местно значение. В сегашния си вид съоръжението датира от XVI в. Но съществуват предположения, че оттук е минавал древен римски път за Беломорието, а по-късно мостът е имал връзка и с укрепения град - крепост "Лютица", наричан още Мраморния град.
Преди време по проект е възстановено разрушеното рамо на моста и сега съоръжението може да бъде използвано от туристите, решили да се изкачат пеш до крепостта "Лютица".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
