Веселин Анчев е сред главните герои в спектакъла "Чудесата на България" на 3 октомври в зала 1 на НДК, посветен на 20-ия рожден ден на "Стандарт". Той и Антоанета Добрева-Нети са водещи на музикалното представление. Чаровникът е англичанинът Джон, безумно омаян в Лондон от красивата нашенка, заради която по-късно опознава страната ни, опиянява се от българското вино и се омайва от народните песни и танци.
- Г-н Анчев, кое според вас е българско чудо номер 1?
- От местата, които съм обикалял, без колебание гласувам за Белоградчишките скали. Те са от най-интересните феномени, които съм видял досега през живота си. Впечатлиха ме и гъбите край Кърджали, Масления нос, но скалите са най-мащабно и най-зрелищното природно чудо.
- Имате ли фаворит от нематериалните културни ценности?
- Естествено, че целият български фолклор. Той е абсолютно автентичен и оригинален, няма го никъде другаде. Много интересен е танцът "Добруджански ръченик". Той се изпълнява много бавно само от мъже със страшни викове и крясъци и изобразява живота на българина на полето. Изумителна и прекрасна хореография.
- По сценарий
вие утешавате Нети
която е изпаднала в тежка носталгия по дома. Вие изпадали ли сте в подобно състояние?
- Всяка минута изпитвам носталгия, затова и не съм заминал извън България. Не мога да се отделя от дома. Бих се справил без всичко друго, но да съм далеч, едва ли ще издържа. Прекалено много ми е скъпо родното място. Имам доста приятели, които избягаха в чужбина. Понякога сам се чудя и те също ми се чудят - как все още съм тук. Канят ме да отида при тях. "Идвай. Ще останеш при нас", ми казват, но няма как да стане. А и работата ми не ми позволява. Убеден съм, че мога да я върша най-добре тук. Има и нещо друго - все още не съм опознал България дотолкова, че да я напускам. Не ме интересуват Париж, Лондон, по които се захласват нашите сънародници, когато се върнат оттам. Предпочитам да обикалям България. Предпочитам Рилския манастир пред Рим. Мисията ми за това лято беше тур на 100-те национални обекти и да взема печати от всички тях. Останаха ми само около 20, но вече мисля, че ми се полага значка и трябва да я взема.
- Вие какво казвате на приятелите си емигранти? Увещавате ли ги да се върнат?
- Те си знаят най-добре. Не са заминали заради охолния живот, а от недоимък. До един се прибират през лятото, но всички имат приоритети - да живеят добре и да печелят, за да се грижат за семействата си.
- Какво от нашите богатства наистина заслужава да представяме и рекламираме из Европа и света?
- Не мога да кажа точно, защото забележителностите не са една и две. Живеем на кръстопът, на който се срещат Изтокът и Западът. Това усещане, което човек има тук, е съвсем различно. Не е като да си в Турция, където ориенталското се чувства по-силно, или в Хърватска, която е на другия край.
Очарованието не може да се опише
Но ако успеем да се абстрахираме от някои указания на Европейския съюз, може би ще бъде по-добре. Имам предвид всички тези норми, с които да се съобразяваме - не можем да ядем това, не можем да готвим онова. Адски досадно е. Както е тръгнало, имам чувството, че след време няма да можем свободно да слушаме нашата си музика или да танцуваме. Глобализацията не ми харесва особено.
- Да, но тя, изглежда, се оказва неизбежна.
- Напротив, избежна е. Все повече мои приятели напускат града и избират да живеят извън София. Предпочитат малкото село пред мегаполиса. Чак дотам не съм се изкушил, все пак работата ми е в столицата.
- Грижата за националните богатства от всякакъв вид като че ли е малко занемарена. Рядко ги изтупваме от праха...
- Да, обществото все по-малко им обръща внимание. Почти няма млади хора, които да могат да изтанцуват някое хоро или да запеят някоя песен. Тези, които умеят това от моите приятели, се броят на пръстите едната ми ръка. Като малък съм танцувал народни танци. И до днес посещавам подобни спектакли. Наскоро на подобно представление имаше по-малко от 30 души.
Доплака ми се
А беше без билети. Въпреки това нямаше хора. Тъжно е.
- Може ли нещо да се промени?
- Първо трябва ние да знаем кои сме ние. И виждайки какво имат другите, да ценим това, което е наше. Всяко дете трябва да е чувало не само за Лейди Гага и Джъстин Тимбърлейк, а може би е задължително да знае и кой е Филип Кутев. Има личности, които пропагандират националните ценности. Не можем да задължим хората да учат народни танци, но можем да им ги покажем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
